Добромир Банев на 52: Не можем да съществуваме без любов
На 30 януари 2021 година обичаният стихотворец Добромир Банев отпразнува 52-рия си рожден ден.
Пандемията, ограничаващите ограничения и затварянето на най-големите книжарници не попречиха книгата му „ Обичай ме постепенно “ да стигне до ценителите на поезията и тя се трансформира в най-продаваната поетична книга на 2020 година.
„ Обичай ме постепенно “ включва едни от най-популярните стихове освен в творчеството на поета, само че и в българската лирика през последните години.
Предлагаме на вниманието ви изявление с Добромир Банев и няколко стихотворения от книгата му:
Как се отразява пандемията на един създател?
Пандемията се отразява комплицирано на всички ни. За никого не е елементарно да се разсънва с мисълта, че възприятието за независимост за момента не съществува в чист тип. Аз съм обществен човек, липсват ми контактите с приятелите, само че пък дружно с това умея да се любувам на самотата. В креативен проект, макар рецесията, аз въпреки всичко имах опцията два пъти да показва най-новата си книга „ Обичай ме постепенно “ в чужбина. През март посетих Виена, а през есента бях и в Берлин. Трогателно е да видиш всичките тези хора, които идват, с цел да те уважат, да те чуят онлайн. Маските не могат да скрият очите им, а очите споделят всичко. Това изключително ясно проличава измежду българите в чужбина, които са жадни за родна просвета. Надявам се книгата да бъде уместно показана и на българска територия, тъй като за мен срещите с читателите са от изключителна значимост, те са част от вдъхновението.
Имахте ли време и настройка да създавате нови стихове?
Време за писане постоянно се намира. Продължавам да пиша стихотворения, постепенно и бавно работя върху идната си книга. Интересното е, че всъщност стихотворенията остават лирични, само че дружно с това звучат по-философски. Когато сме изправени пред някакви провокации, каквото несъмнено е пандемията, ние обръщаме взор и във вътрешността към себе си. Даваме си сметка за същински значимите неща в живота, мислим повече за смисъла и за това, в какво тъкмо се показва той. Няма по какъв начин това да не се отрази и върху нещата, които пиша.
Промени ли се отношението към любовта и любовната поезия в обстановка на карантина?
Не, не бих споделил, че се е трансформирало. Ние не можем да съществуваме без обич, тя е главната движеща мощ на всичко. Изумително е какъв брой младежи четат любовна лирика във време, когато всевъзможни устройства в огромна степен дефинират живота ни. Животът самичък по себе си е лирика, самичък по себе си е обич, по тази причина поезията постоянно ще провокира усмивки и овации.
Ето и няколко забележителни стихотворения от книгата на Добромир Банев „ Обичай ме постепенно “:
Животът? Той е всичко това,
което се изплъзва от ръцете –
беззвучен вятър, шепот на трева,
копринено небе, почтено цвете.
С теб двамата сме единствено мизансцен.
Телата си споделяме по право.
Изглежда, полудяла си по мен.
Изглежда, до уши съм вдлъбнат крепко.
Измисляме си нежни имена.
Остава любовта неназована.
Сред четири годишни времена
опитваме се да останем двама.
Телата помнят. Думите горчат.
Изплъзва се животът. Ние също.
Ръцете ни умеят всякога
еднообразно да убиват и прегръщат.
* * *
Не са отговорни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
въпреки да ни наподобява монотонен.
Покоят е най-сигурният бряг.
Вълните му приписват просто рими.
Не е отговорен никой идващ сняг,
че рано или късно идва зима.
И с теб не носим никаква виновност,
че още се обичаме в далечност,
която – като в книга – е една
история, обречена на безкрайност.
* * *
Привикваме към тъмното на открито,
само че слънцето оставя отпечатък:
отворим ли очи след тежък сън,
спокойни продължаваме
нататък.
Достигнал най-върховния възторг,
да мога да мълча и да ме чуваш,
разбирам към този момент смисъла и аз:
щом можеш да обичаш –
съществуваш.
