Германското единство в цифри – ето колко различни са Западът и Изтокът
На 3 октомври 2019 година се навършват 29 година от обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република. По мотив Деня на немското единение водещото издание Der Spiegel, представено от организация " Фокус ", публикува статистически данни за това какъв брой разнообразни са през днешния ден „ старите “, западни немски провинции и петте „ нови “, които се връщат в състава на страната преди близо три десетилетия.
През 1990 година Берлинската стена падна, а вътрешногерманската граница изчезна. Оттогава двете елементи на страната стартират взаимното си развиване. Каква беше равносметката тогава? На първо място, че изискванията на живот са се запазили много сходни. Изчислено в евро, брутните заплати през 1991 година към момента са били два пъти по-високи на Запад, в сравнение с Изток. През 2019 година разликата е надалеч по-малка. Представените по-надолу данни са от Федерална статистическа работа на Германия.
Mоделите на икономиочески напредък в двете елементи на страната се разграничават доста. Но е поразително, че новите федерални провинции съумяват да догонят стопански старите, изключително в първите години след обединяването. Като цяло обаче - съпоставяне на Института за стопански проучвания Хале (IWH) демонстрира - стопанската система на Изток се развива по-добре за първите 11 година след обединяването, в сравнение с Запад. Броят на работните места в Германия се усилва бързо през последните години, а броят на заетите на пазара на труда се усилва от 2005 година насам от към 39 милиона до 45 милиона.
Повече работни места нормално значат по-висока икономическа интензивност и повече икономическа мощ. Новите свободни позиции обаче бяха основани съвсем извънредно на Запад: Броят на заетите с увеличено работно време там нараства от 33 милиона на 38 милиона в интервала от 2005 година до 2018 година, до момента в който в петте източногермански провинции броят се усилва единствено с 300 000 до 5,9 милиона. Нещо повече, спрямо 1991 година, на Изток към момента има към 800 000 по-малко работни места.
Това, което се случи на Изток от 1990 година насам, в научните проучвания се назовава „ промяна от планова към пазарна стопанска система “. Това нереално изложение обаче даже не улавя инерцията на измененията, които се случиха през последните десетилетия и най-много в първите години след обединеното. Закрити бяха освен работни места, само че и цели специалности. В рамките на няколко години стопанската система трябваше да компенсира разтърсванията от структурната смяна, която на Запад функционираше от десетилетия. През 1989 година съвсем 50 % от индустриалните служащи са заети на Изток, спрямо 26,6 % през 1991 година (28,7 % на Запад).
Въпреки че бяха основани доста нови работни места в бранша на услугите, безработицата бързо набъбна. Между 1993 година и 2007 година тя непрекъснато надхвърляше 15 % за близо десетилетие и половина, което провокира вълна от миграция на Запад. Тя стартира в средата на 90-те години на предишния век, във време, когато доста източногерманци осъзнаха, че животът им няма да се усъвършенства за малко време.
Загубата на популацията беше голяма. Четири от петте източногермански провинции са изгубили двуцифрен % от популацията си от 1991 година насам. Единственото изключение е Бранденбург, основно поради близостта си до федералната столица Берлин, където се стичат голям брой хора.
Придвижването на Запад - към Бавария да вземем за пример - беше решение за доста източногерманци и техните фамилии. За техните родини обаче това развиване сътвори нов проблем, от който пострада стопанската система: дефицитът на квалифицирани служащи. Въпреки че подемът през последните години докара до основава на повече нови работни места в някогашните провинции, влизали в миналото в състава на Германска демократична република, в сравнение с в западната част на Германия. Но даже и през днешния ден за запълване на тези работни места липсват подобаващи фрагменти. Така демографската смяна се оказа нова спирачка за източногерманската стопанска система.
Това също лимитира опциите за по-нататъшно понижаване на разликите сред Изтока и Запада. Всъщност в новите провинции стопанската система през първите пет години след обединяването реализира огромен прогрес във връзка с продуктивността. Процесът на догонване завърши относително бързо. Досега нито една от новите провинции не е достигнала равнището на продуктивност даже на Саардланд, която е на последно място по стопански резултати на Запад.
Причините за тази статистика са многочислени и сложни за премахване. Във всеки случай те не зависят от вложенията на фирмите. През 1990 година да вземем за пример машините в доста източни компании бяха в неприятно положение. Оттогава това се промени значително.
Някои икономисти показват, че Източна Германия има по-неблагоприятна икономическа конструкция от доста райони на Запад. Големите компании имат доста по-висока продуктивност от дребните предприятия. Това е правилно както на Изток, по този начин и на Запад - само че новите провинции би трябвало да се оправят с обстоятелството, че там има доста по-малко огромни компании, в сравнение с в другата част на страната.
Вълната на приватизация при започване на 90-те години също породи доста характерна конструкция на благосъстоятелност: единствено пет % от фирмите отидоха в ръцете на източногерманците, до момента в който 95 % от фирмите бяха предадени на вложители от Запад или от чужбина. Така доста от фирмите на Изток бяха интегрирани в съществуващи структури.
Институтът за стопански проучвания в Хале също загатва друго пояснение: „ успеваемостта на фирмената организация ". Това изказване е много необятно, само че сигурно съдържа истини, тъй като зад него се крие догатката, че предприятията на изток са структурно не толкоз добре проведени. Институтът загатва и едно друго допустимо пояснение: фирмите на Изток са привикнали с ниските заплати и изобилните дотации, затова имат прекомерно дребен тласък да работят по-ефективно.
Ето за какво на Изток липсват мощни стопански „ локомотиви “: корпорации, само че и междинни предприятия, които са прераснали във компании с милиарди оборот с помощта на глобализацията и личните си благоприятни условия за експорт. На Запад има голям брой такива образци, до момента в който на Изток те остават изключение.
Един взор върху 500-те най-големи немски компании демонстрира, че въпреки в Източна Германия да живее към 20 % от популацията на страната, там има единствено 36 огромни компании.
Съществуват обаче доста индикации, че главните структурни разлики със Запада са исторически обусловени - а от време на време даже по-стари от немското единение и даже от немското разделяне.
По този метод икономическата мощност в селскостопанската провинция Мекленбург-Предна Померания е била по-слаба още през през XIX век, преди да бъде основана немската страна. Някои откриватели акцентират също, че някои от структурните разлики сред Изтока и Запада са се развили още през Средновековието.
През 1990 година Берлинската стена падна, а вътрешногерманската граница изчезна. Оттогава двете елементи на страната стартират взаимното си развиване. Каква беше равносметката тогава? На първо място, че изискванията на живот са се запазили много сходни. Изчислено в евро, брутните заплати през 1991 година към момента са били два пъти по-високи на Запад, в сравнение с Изток. През 2019 година разликата е надалеч по-малка. Представените по-надолу данни са от Федерална статистическа работа на Германия.
Mоделите на икономиочески напредък в двете елементи на страната се разграничават доста. Но е поразително, че новите федерални провинции съумяват да догонят стопански старите, изключително в първите години след обединяването. Като цяло обаче - съпоставяне на Института за стопански проучвания Хале (IWH) демонстрира - стопанската система на Изток се развива по-добре за първите 11 година след обединяването, в сравнение с Запад. Броят на работните места в Германия се усилва бързо през последните години, а броят на заетите на пазара на труда се усилва от 2005 година насам от към 39 милиона до 45 милиона.
Повече работни места нормално значат по-висока икономическа интензивност и повече икономическа мощ. Новите свободни позиции обаче бяха основани съвсем извънредно на Запад: Броят на заетите с увеличено работно време там нараства от 33 милиона на 38 милиона в интервала от 2005 година до 2018 година, до момента в който в петте източногермански провинции броят се усилва единствено с 300 000 до 5,9 милиона. Нещо повече, спрямо 1991 година, на Изток към момента има към 800 000 по-малко работни места.
Това, което се случи на Изток от 1990 година насам, в научните проучвания се назовава „ промяна от планова към пазарна стопанска система “. Това нереално изложение обаче даже не улавя инерцията на измененията, които се случиха през последните десетилетия и най-много в първите години след обединеното. Закрити бяха освен работни места, само че и цели специалности. В рамките на няколко години стопанската система трябваше да компенсира разтърсванията от структурната смяна, която на Запад функционираше от десетилетия. През 1989 година съвсем 50 % от индустриалните служащи са заети на Изток, спрямо 26,6 % през 1991 година (28,7 % на Запад).
Въпреки че бяха основани доста нови работни места в бранша на услугите, безработицата бързо набъбна. Между 1993 година и 2007 година тя непрекъснато надхвърляше 15 % за близо десетилетие и половина, което провокира вълна от миграция на Запад. Тя стартира в средата на 90-те години на предишния век, във време, когато доста източногерманци осъзнаха, че животът им няма да се усъвършенства за малко време.
Загубата на популацията беше голяма. Четири от петте източногермански провинции са изгубили двуцифрен % от популацията си от 1991 година насам. Единственото изключение е Бранденбург, основно поради близостта си до федералната столица Берлин, където се стичат голям брой хора.
Придвижването на Запад - към Бавария да вземем за пример - беше решение за доста източногерманци и техните фамилии. За техните родини обаче това развиване сътвори нов проблем, от който пострада стопанската система: дефицитът на квалифицирани служащи. Въпреки че подемът през последните години докара до основава на повече нови работни места в някогашните провинции, влизали в миналото в състава на Германска демократична република, в сравнение с в западната част на Германия. Но даже и през днешния ден за запълване на тези работни места липсват подобаващи фрагменти. Така демографската смяна се оказа нова спирачка за източногерманската стопанска система.
Това също лимитира опциите за по-нататъшно понижаване на разликите сред Изтока и Запада. Всъщност в новите провинции стопанската система през първите пет години след обединяването реализира огромен прогрес във връзка с продуктивността. Процесът на догонване завърши относително бързо. Досега нито една от новите провинции не е достигнала равнището на продуктивност даже на Саардланд, която е на последно място по стопански резултати на Запад.
Причините за тази статистика са многочислени и сложни за премахване. Във всеки случай те не зависят от вложенията на фирмите. През 1990 година да вземем за пример машините в доста източни компании бяха в неприятно положение. Оттогава това се промени значително.
Някои икономисти показват, че Източна Германия има по-неблагоприятна икономическа конструкция от доста райони на Запад. Големите компании имат доста по-висока продуктивност от дребните предприятия. Това е правилно както на Изток, по този начин и на Запад - само че новите провинции би трябвало да се оправят с обстоятелството, че там има доста по-малко огромни компании, в сравнение с в другата част на страната.
Вълната на приватизация при започване на 90-те години също породи доста характерна конструкция на благосъстоятелност: единствено пет % от фирмите отидоха в ръцете на източногерманците, до момента в който 95 % от фирмите бяха предадени на вложители от Запад или от чужбина. Така доста от фирмите на Изток бяха интегрирани в съществуващи структури.
Институтът за стопански проучвания в Хале също загатва друго пояснение: „ успеваемостта на фирмената организация ". Това изказване е много необятно, само че сигурно съдържа истини, тъй като зад него се крие догатката, че предприятията на изток са структурно не толкоз добре проведени. Институтът загатва и едно друго допустимо пояснение: фирмите на Изток са привикнали с ниските заплати и изобилните дотации, затова имат прекомерно дребен тласък да работят по-ефективно.
Ето за какво на Изток липсват мощни стопански „ локомотиви “: корпорации, само че и междинни предприятия, които са прераснали във компании с милиарди оборот с помощта на глобализацията и личните си благоприятни условия за експорт. На Запад има голям брой такива образци, до момента в който на Изток те остават изключение.
Един взор върху 500-те най-големи немски компании демонстрира, че въпреки в Източна Германия да живее към 20 % от популацията на страната, там има единствено 36 огромни компании.
Съществуват обаче доста индикации, че главните структурни разлики със Запада са исторически обусловени - а от време на време даже по-стари от немското единение и даже от немското разделяне.
По този метод икономическата мощност в селскостопанската провинция Мекленбург-Предна Померания е била по-слаба още през през XIX век, преди да бъде основана немската страна. Някои откриватели акцентират също, че някои от структурните разлики сред Изтока и Запада са се развили още през Средновековието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ