26 май 1876 г. - Панайот Волов се удавя в Янтра
На 26 май 1876 година, на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра. Панайот Волов е изтъкнат деятел на националното революционно придвижване с псевдоним Петър Ванков. Той е измежду основателите, учредителите и основните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.
Роден е през 1850 година или 1851 година в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение, провежда вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След няколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Волов взе участие в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 година Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са основани десетки революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, той демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от основателите за свикването на общото заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов.
Георги Икономов импровизирано е поел управлението на групата, оживели революционери. Разделил я на няколко елементи и всяка поела пътя на спасението или гибелта. Преминали Балкана, отскубнали се от многочислените потери, Икономов, Панайот Волов и Стоян Ангелов съзрели турска стража близо до фамозния Беленски мост на уста Кольо Фичето.
Опитали да я заобиколят, само че били предадени от локални българи. При престрелка с турците Волов е ранен. Прави опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско, само че се удавя.
Тук гибелта си намира и Икономов. Близо до това място, край кръговото кръстовище до Беленския мост в този момент е повдигнат монумент в памет на апостолите.
Роден е през 1850 година или 1851 година в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение, провежда вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След няколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Волов взе участие в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 година Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са основани десетки революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, той демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от основателите за свикването на общото заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов.
Георги Икономов импровизирано е поел управлението на групата, оживели революционери. Разделил я на няколко елементи и всяка поела пътя на спасението или гибелта. Преминали Балкана, отскубнали се от многочислените потери, Икономов, Панайот Волов и Стоян Ангелов съзрели турска стража близо до фамозния Беленски мост на уста Кольо Фичето.
Опитали да я заобиколят, само че били предадени от локални българи. При престрелка с турците Волов е ранен. Прави опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско, само че се удавя.
Тук гибелта си намира и Икономов. Близо до това място, край кръговото кръстовище до Беленския мост в този момент е повдигнат монумент в памет на апостолите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ