Защо отпращането на руските дипломати е стратегическа грешка?
На 26 март президентът на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че 14 страни-членки на Европейски Съюз са взели решение да изгонят съветски дипломати по отношение на отравянето на някогашния шпионин Сергей Скрипал и щерка му Юлия. Туск добави още, че не са изключени и други наказания.
Защо Туск направи изказването е загадка. Той може да приказва от името на 28 страни на Европейски Съюз, само че не дава отговор за двустранните връзки на всяка обособена страна. Със своето изказване някогашният министър-председател на Полша сътвори усещане, че става въпрос за решение на Европейски Съюз. От страна на Туск това беше не просто дипломатически пропуск, той направи сериозна стратегическа неточност. Това написа в собствен разбор немското издание Die Welt.
Според немската медия това е най-малкият проблем. По-късно половината от страните от Европейски Съюз не поддържаха решението за изпращането на съветските дипломати.
Съмнения в НАТО
През миналата седмица високопоставени стратези от НАТО показаха подозрение, че зад нападението в Солсбъри стои русото държавно управление. Вероятно след взетото на 26 март решение за изгонването отговорът на този въпрос е станал по-ясен. Ако Путин фактически е виновен за случилото се, значи той е съумял да раздели Европейски Съюз и да разпали спор сред европейците за това по какъв начин да се отнасят с Русия. Това постоянно е била негова стратегическа цел. Разколът, от позиция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е намаляване.
Всички страни, които изгониха съветски дипломати, включително Германия, Полша и Италия, схващат мярката, като " знак на взаимност с Англия ". Това може да се преглежда като огромен триумф за английския министър председател Тереза Мей. Но по какъв начин ще реагират тези страни, в случай че сходно нахлуване се повтори? Какво ще стане, в случай че това се случи още веднъж, когато Англия към този момент не е член на Европейски Съюз? Колко напън би трябвало да се окаже на Москва и какъв брой разговор е нужен? Тези въпроси от дълго време вълнуват Европейски Съюз и НАТО.
Вашингтон гони 60 дипломати, Европейски Съюз още толкоз. Този акт не може да се назова другояче, с изключение на алегоричен. Това даже не е захапване от комар и няма да спре Мосва, в случай че ѝ хрумне да инициира нови отравяния.
Страните, които гонят дипломатите, схващат това. Но те са желали да създадат нещо в символ на взаимност. Засега не е ясно дали акцията ще донесе повече изгоди или загуби. Москва може да се възползва от нея като мотив за продължение на деструктивната си политика в Сирия, Либия или Иран, т.е. точно там, където страни като Германия, Италия или Съединени американски щати имат ясно дефинирани ползи.
Русия приказва за провокация
Германското държавно управление и другите страни, изгонили дипломати, не разясняват за какво работят по този начин бързо. Защо не са изчакали резултатите от проучванията на самостоятелните интернационалните специалисти от Организацията за възбрана на химическите оръжия – най-малко с цел да бъде позицията им по-малко уязвима?
Сега може да се чака " огледално " отзоваване на същия брой европейски и американски дипломати от Русия. Но евентуално на Русия това ще ѝ се стори малко.
От друга страна, релативно неголемият брой на изгонените дипломати приказва за това, че за разлика от американците, европейците желаят да се лимитират с умерена реакция. По четирима изгонени от Германия и Полша – не е краят на света. Москва със зложелателство отбелязва, че половината от страните-членки на Европейски Съюз са се отказали от каквато и да било реакция.
Москва търси спор със Съединени американски щати
Изгонването на дипломатите се случи в деня на печал в Русия поради нещастието в Кемерово. Разбирайки за пожара, европейците биха могли да изберат по-подходящо време за акцията. Сега Москва има мотив да показа реакцията на Съединени американски щати и европейците като безсърдечна провокация. И доста руснаци ще я възприемат точно по този метод.
, които се отхвърлиха да гонят дипломати, от общия европейски фронт, като им направи привлекателни стопански оферти. Колкото по-примамливи бъдат предложенията, толкоз по-трудно ще бъде на политическото им управление, намиращо се под натиска на индустрията и профсъюзите, да се откажа. Ясно е, че драмата към шпионина Скрипал е надалеч от края си.
Защо Туск направи изказването е загадка. Той може да приказва от името на 28 страни на Европейски Съюз, само че не дава отговор за двустранните връзки на всяка обособена страна. Със своето изказване някогашният министър-председател на Полша сътвори усещане, че става въпрос за решение на Европейски Съюз. От страна на Туск това беше не просто дипломатически пропуск, той направи сериозна стратегическа неточност. Това написа в собствен разбор немското издание Die Welt.
Според немската медия това е най-малкият проблем. По-късно половината от страните от Европейски Съюз не поддържаха решението за изпращането на съветските дипломати.
Съмнения в НАТО
През миналата седмица високопоставени стратези от НАТО показаха подозрение, че зад нападението в Солсбъри стои русото държавно управление. Вероятно след взетото на 26 март решение за изгонването отговорът на този въпрос е станал по-ясен. Ако Путин фактически е виновен за случилото се, значи той е съумял да раздели Европейски Съюз и да разпали спор сред европейците за това по какъв начин да се отнасят с Русия. Това постоянно е била негова стратегическа цел. Разколът, от позиция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е намаляване.
Всички страни, които изгониха съветски дипломати, включително Германия, Полша и Италия, схващат мярката, като " знак на взаимност с Англия ". Това може да се преглежда като огромен триумф за английския министър председател Тереза Мей. Но по какъв начин ще реагират тези страни, в случай че сходно нахлуване се повтори? Какво ще стане, в случай че това се случи още веднъж, когато Англия към този момент не е член на Европейски Съюз? Колко напън би трябвало да се окаже на Москва и какъв брой разговор е нужен? Тези въпроси от дълго време вълнуват Европейски Съюз и НАТО.
Вашингтон гони 60 дипломати, Европейски Съюз още толкоз. Този акт не може да се назова другояче, с изключение на алегоричен. Това даже не е захапване от комар и няма да спре Мосва, в случай че ѝ хрумне да инициира нови отравяния.
Страните, които гонят дипломатите, схващат това. Но те са желали да създадат нещо в символ на взаимност. Засега не е ясно дали акцията ще донесе повече изгоди или загуби. Москва може да се възползва от нея като мотив за продължение на деструктивната си политика в Сирия, Либия или Иран, т.е. точно там, където страни като Германия, Италия или Съединени американски щати имат ясно дефинирани ползи.
Русия приказва за провокация
Германското държавно управление и другите страни, изгонили дипломати, не разясняват за какво работят по този начин бързо. Защо не са изчакали резултатите от проучванията на самостоятелните интернационалните специалисти от Организацията за възбрана на химическите оръжия – най-малко с цел да бъде позицията им по-малко уязвима?
Сега може да се чака " огледално " отзоваване на същия брой европейски и американски дипломати от Русия. Но евентуално на Русия това ще ѝ се стори малко.
От друга страна, релативно неголемият брой на изгонените дипломати приказва за това, че за разлика от американците, европейците желаят да се лимитират с умерена реакция. По четирима изгонени от Германия и Полша – не е краят на света. Москва със зложелателство отбелязва, че половината от страните-членки на Европейски Съюз са се отказали от каквато и да било реакция.
Москва търси спор със Съединени американски щати
Изгонването на дипломатите се случи в деня на печал в Русия поради нещастието в Кемерово. Разбирайки за пожара, европейците биха могли да изберат по-подходящо време за акцията. Сега Москва има мотив да показа реакцията на Съединени американски щати и европейците като безсърдечна провокация. И доста руснаци ще я възприемат точно по този метод.
, които се отхвърлиха да гонят дипломати, от общия европейски фронт, като им направи привлекателни стопански оферти. Колкото по-примамливи бъдат предложенията, толкоз по-трудно ще бъде на политическото им управление, намиращо се под натиска на индустрията и профсъюзите, да се откажа. Ясно е, че драмата към шпионина Скрипал е надалеч от края си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ