Загадъчното изчезване на пазителите на фара на Елън Мор!
На 26 декември 1900 година дребен транспортен съд се отправил към Флананските острови, далечен пай земя в Северна Шотландия. Целта бил фарът на Елън Мор, далечен остров, на който с изключение на хората, поддържащи фара, не живеел никой различен.
Макар и ненаселен, островът предизвиквал интереса на хората. Името му идвало от това на свети Фланан, ирландски свещеник от 6-ти век, по-късно станал светец. Той построил параклис на острова и епохи наред овчари, ползващи късчето земя, с цел да пасат овцете, разказвали, че на мястото тегне някаква тайнственост. Те в никакъв случай не оставали на острова през нощта, страхувайки се от духовете, които населявали мястото.
Капитан Джеймс Харви, управляващ кораба, отправил се към острова, стигнал до дребния пристан и се изненадал, че никой не излиза да ги посрещне. Въпреки че рогът, който известявал идването им, бил надут няколко пъти, никой не се появил.
Изпълнен с неприятни интуиции, капитанът се изкачил към стръмната пътека, водеща към фара. Влязъл във фара и незабавно забелязал, че нещо не е наред. Вратата към зданието била отключена, а във фоайето имало разлято масло. В кухнята разкрил обърнати столове, а храната в чиниите на масата била изядена на половина.
По всичко личало, че пазителите на фара станали внезапно, като като че ли бързали да избягат допустимо по-бързо от мястото. Най-странното било, че всички часовници във фара били спрели в еднакъв час. Мур се върнал на кораба и наредил на екипажа да претърси целия остров, само че не разкрили никого. Моряците не посмели да пренощуват там и се завърнали в Единбург.
На острова бил изпратен проверяващ екип. Не разкрили хората, само че намерили дневника на фара. Записките от последните три дни били извънредно странни.
На 12 декември Томас Маршал, вторият помощник, управляващ фара, писал за тежки и необикновени ветрове. Той също забелязал, че Джеймс Дукат, основният страж, бил доста спокоен и че третият асистент, Уилям МакАртър, плачел непрекъснато. Странното било, че Уилям – умел моряк и прочут като безвъзвратен скандалджия и атеист, плачел и се молел, изплашен от някаква стихия, макар че бил високо във фара на несъмнено място.
Най-странното било, че в околните на острова обитаеми места не било обявено за никаква стихия. Последната записка в дневника била от 15 декември, в която било написано, че бурята е свършила и че Бог е над всичко. Тази фраза буди доста теории измежду феновете на конспирациите, които считат, че не елементарна, а призрачна стихия обвила острова, побърквайки тримата пазачи.
Дори и през днешния ден, 115 години след случая, управляващите нямат публична доктрина за изгубването, което още повече кара хората да измислят все по-невероятни пояснения за случилото се.
