Честваме Деня на славянската писменост и култура
На 24 май се празнува Денят на славянската книжовност и просвета. От 1851 година денят се отбелязва като народен празник с шествия и културни прояви.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва, че писмеността, основана от братята Кирил и Методий, е почетена на 22 май 1803 година в град Шумен.
През Възраждането в България е съществувала традицията делото на Солунските братя да бъде почитано, само че първият общ църковен празник в страната е проведен на 11 май 1851 година по самодейност на Найден Геров в пловдивското епархийското учебно заведение Свети Свети Кирил и Методий.
Тържествата, с които се показвала почитта към славянската писменост, изразявали духовната битка на българите през Възраждането за самостоятелност, просвещение и национално въздигане.
Празникът се е отбелязвал освен в България, само че и от българите в Русия, Румъния и други места по света.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текст, отдаден на братята Кирил и Методий, озаглавен Химн на Свети Свети Кирил и Методий. 8 години по-късно Панайот Пипков написа и музика към текста и през днешния ден песента е позната като Върви, народе възродени и се извършва на тържествата по случай празника.
24 май е ден, в който се чества основаването на първата славянска писменост – глаголицата, и основаната малко след нея – кирилица.
Авторите на глаголицата са Кирил и Методий, а за основател на кирилицата се счита техният възпитаник – Климент Охридски, който кръщава втората славянска писменост на своя преподавател Кирил.
Глаголицата е основана през 863 година във Великоморавия и е била първата писменост, която най-точно отбелязва присъщите особености в славянския диалект.
Няколко години по-късно Климент Охридски създава по-удобната и по-проста кирилица, която се състояла от 36 букви.
През годините в България писмеността и правописните правила са се реформирали, като последната смяна е известна като Отечественофронтовска и се е направила през 1945 година.
Оттогава буквите в нашата писменост са 30.
Днес близо 300 милиона души пишат на кирилица, а България е единствената страна в Европейския съюз, която употребява тази писменост.
