На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия напада Съветския съюз.

...
На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия напада Съветския съюз.
Коментари Харесай

Преди 76 години започва операция "Барбароса", с която Хитлер искаше "да изтласка Русия" от Европа, но...

На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия атакува Съветския съюз. Кодовото наименование, определено от немското командване за нападението, е интервенция „ Барбароса”. Съгласно генералния проект " Ост " Русия би трябвало да се " изтласка от Европа ". Завладяната територия би трябвало да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат сложени в работа на Райха.
Към 22 юни до границата със Съюз на съветските социалистически републики са съсредоточени 180 немски дивизии, 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата формация включва 5,5 милиона бойци, 4 300 танка, 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и 5000 бойни самолета.

Военният конфликт сред нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики стартира рано сутринта на 22 юни 1941 година, когато немските войски нахлуват в рамките на Съюз на съветските социалистически републики по цялото продължение на западната граница от Балтийско море до Карпатите.

Започва война, невиждана по-рано в човешката история, неведнъж превъзхождаща Първата международна /1914-1918 г./ по своята унищожителна мощ, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени освен измежду сражаващите се на фронта, само че и измежду гражданското население.

Въоръжените сили на нацистка Германия (Вермахтът) атакуват Съюз на съветските социалистически републики без да са оповестили война. Трите групи армии – „ Север”, „ Център” и „ Юг” нападат Червената войска като насочват ударите си към Москва, Ленинград и Киев.

Внезапното нахлуване по продължение на целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени руските войски и разрешава на силите на Оста да навлязат надълбоко в руска територия.

За две седмици нацистите разгромяват главните руски сили, окупират балтийските републики, Беларус, Западна Украйна, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината разстояние сред полската граница и Москва, като окупират Витебск.

На места Червената войска оказва яростна опозиция. Боевете за Смоленск забавят с повече от 2 месеца нацисткото нахлуване. Противодействието от страна на Червената войска не е съответно и паради обстоятелството, че редица руски военачалници са оповестени за неблагонадеждни и са изпратени в Сибир.

Историците постоянно спорят какви подбуди са предиздвикали нацистка Германия да стартира войната против Съюз на съветските социалистически републики. Тук разногласието може да бъде безконечен, имайки поради безкрайните импровизации на фюрера.

Съдейки по речите му, в едни случаи той може да приказва обстойно и нашироко за нуждата за Райха от руските въглища, нефт и желязо, а в други – да се изрича по обособени аспекти на " източната политика ", да приказва за своето отношение към славяните.

Изхождайки от остарялата концепция " Drang nach Osten " /Натиск на изток - бел.ред./, Адолф Хитлер обосновава своята доктрина за разширение на виталното пространство на немската нация, което може да стане единствено за сметка на Русия.

Той твърди, че славяните са родени плебеи, които схващат единствено от бич. Като цяло ясно може да се наблюдава концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на Съюз на съветските социалистически републики и населяващите го нации.

Говорейки за характера на спора, несъмнено за нацистка Германия това е война за заличаване, а за Съюз на съветските социалистически републики – война за оцеляване, за правото на неговите нации на съществувание.

Войната с нацистка Германия е извънредно тежко тестване за Съюз на съветските социалистически републики. Зад фасадата на успеха се крият доста тежки рани, проблеми и пороци, които оказват въздействие на по-нататъшното развиване на Съюз на съветските социалистически републики.

Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги прави оценка на 7 милиона души. През 50-те години на предишния век е посочена друга цифра – общите загуби надвишават 20 милиона, което е по-близо до истината.

След разсекретяването на документите излиза наяве, че загубите на Червената войска са 8,7 милиона души. Освен тях има доста ранени и осакатени. В същото време демографите правят оценка общите загуби на Съюз на съветските социалистически републики на 27 милиона души.

Съветският съюз излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана стопанска система, с едностранно развъртян военно-промишлен комплекс, с нарушена обществена конструкция, с още по-разрушена, в сравнение с преди войната обществена сфера.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР