На 22 февруари 1918 година умира Панайот Иванов Хитов -

На 22 февруари 1918 година умира Панайот Иванов Хитов - български бунтовник и четнически челник, деятел на национално-революционното придвижване.

Роден е през 1830 година в Сливен. През 1858 година влиза в четата на сливенския челник Георги Трънкин, а след неговата гибел я оглавява.

През април 1864 година се насочва за Белград, с цел да събере четници. Поради възбраната на сръбското държавно управление за образуване на българските чети на негова територия, Хитов се трансферира скрито със свои четници в български земи и се открива в Западна Стара планина.

През пролетта на 1866 година се трансферира във Влашко и влиза по отношение на Г. С. Раковски.

На 28 април 1867 година Хитов минава Дунав с чета от към 30 души при Тутракан, сред селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При прекосяване на Дунав са му доставени оръжия посредством остарелия и почитан от българи и турци родолюбец Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се насочва към Стара планина и прекарва известно време в региона на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да подвига въстание, а да реализира революционен марш, с цел да пропагандира българското население.

През август 1867 година дружно със своята чета и с четата на Филип Тотю Хитов се насочва към Сърбия по билото на Стара планина.

След отдръпването си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското държавно управление. Става последовател на концепцията, че българското освободително придвижване би трябвало да се съюзи със сръбските дейности против турците. В интервала 1869 – 1871 година Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води преписка. Без да се вслушва в препоръките на Апостола, през лятото на 1871 година Хитов подписва контракт с черногорския челник Матанович за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 година Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След гибелта на Левски играе значима роля в комитета, въпреки и да продължава да живее в Белград. През август 1875 година ръководи събранието на БРЦК, взело решение за оповестяването на Старозагорското въстание. Според проекта Хитов би трябвало да предвожда чета, само че това не се реализира заради подстрекателство на сръбското държавно управление. Поради същите аргументи не повежда чета и по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е челник на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската войска военачалник Михаил Черняев го назначава за основен челник на четите на Филип Тотю, Ильо челник, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и пълномощието да вкара ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, правят общи, съгласувани дейности със сръбската армия. За това свидетелстват множеството писма сред него и сръбски офицери като Йевта Йованович – пълководец на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и други

Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година

След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема присъединяване в политическия живот. През 1885 година е отпред на Съединението в Сливен. Заради битката му против режима на Стефан Стамболов е хвърлен в пандиза.

Към 1900 година е член на локалното македонско сдружение. През април 1901 година е пратеник на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското сдружение.

Панайот Хитов умира на 22 март 1918 година на 87 години в град Русе и е заровен в градските гробища. През 1978 година, тленните му остатъци са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните остатъци на доста известни български нациолреволюционери, измежду които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и други