Какво ни казват президентските избори в Украйна?
На 21 април в Украйна ще се организира балотаж на президентските избори. Един против различен се изправят любимецът Владимир Зеленский (спечелил със солидна преднина първия тур) и актуалният президент на страната Петро Порошенко. Статуквото получава съществено предизвикателство и кандидатът като че ли е на път да детронира досегашния държавен глава.
Зеленский е извънредно известна фигура в Украйна, само че известна като комедиант, а не като политик. Кандидат-президентът е прочут на първо място с присъединяване си в телевизионния сериал " Слуга на народа ", където играе ролята на въображаемия украински президент Голобородко и " раздава правораздаване " на политическата класа. Няма никакъв политически опит, предизборната му стратегия е " неразбираема ", а политическата му ориентировка - " неразличима " (според разбор на Foreign Policy Research). По обясними аргументи заобикаля директен спор с съперниците си и съвсем не дава изявленията. Признава, че няма опит, само че има сили да ръководи, както и предпочитание да се научи в придвижване. Ползва се с поддръжката на украинския олигарх Игор Коломойски (включително безкрайно ефирно време в личния му ефирен канал " 1+1 " ), който е в неприятни връзки с сегашния президент Порошенко.
Обществената поддръжка за Зеленский идва главно от млади гласоподаватели (до 40-годишна възраст), мнозина от които недоволстват от незадоволително бързите промени и ширещата се корупция. Нагласите измежду тези обществени групи са, че единствено човек, който е непознат на системата, може да я промени към по-добро. Комикът се котира добре и измежду рускоговорящите гласоподаватели в източните и югоизточните райони, които по принцип са по-трудни за привличане.
В рамките на своя мандат Петро Порошенко съумя в немалка степен да извади страната от съветската геополитическа орбита и да й зададе европейска вероятност. Това му носи поддръжка измежду гласоподавателите на междинна възраст, най-много в западните райони, които по традиция са преобладаващо антируски и проевропейски настроени. Несправянето с съществени провокации като корпуцията, спора с проруските сепаратисти в Донбас и потребността от догонване на " западния " стандарт обаче му носят негативи.
По отношение на битката с корупцията, Transparency International регистрира напредък (през 2018г. Украйна е класирана на 120-о място в света при 142-о през 2014 г.), само че казусът остава извънредно сериозен. Т.нар. " републики " в Донецка и Луганска област още са отвън контрола на Киев, а възможното връщане на Крим е мираж. По отношение на стопанската система, въпреки рецесията от 2013-14 година да е преодоляна, стандартът остава прекомерно невисок, като междинната месечна заплата е в границите на 300 евро.
В прочут смисъл Украйна, 5 години след Киевския " Майдан ", припомня на България 4 години след " януариските митинги " от началото на 1997 година - нормализирана и с трасиран път към Обединена Европа, само че като че ли хората не са удовлетворени от темпа на развиване и желаят нещата да се случат по-бързо, дори... вълшебен бързо. И до момента в който у нас промяната на ръководството през 2001 година не прекъсна нито икономическия ни напредък, нито присъединението ни към НАТО и Европейски Съюз, то в Украйна през днешния ден това въобще не е несъмнено, в случай че Зеленский завоюва и балотажа. Най-малкото, той към този момент разгласи, че ще провокира референдум по отношение на НАТО, което си е крачка обратно, защото стремежът към присъединение към този момент е записан в Конституцията.
Това обаче не трансформира Владимир Зеленский автоматизирано в проруски претендент. Той просто наподобява, че не знае какво желае, само че за сметка на това знае по какъв начин да го реализира. А това го трансформира в характерен представител на феномена " антисистемен състезател ", който изплува на повърхността с помощта на протестен избор. Нещо като българския държавен глава Румен Радев, който се озова в Президентството малко инцидентно, посредством новаторски решения както на издигналата го Българска социалистическа партия, по този начин и на ГЕРБ. И който, до момента в който " влиза в час ", се трансформира в пленник на обкръжаващите го съветници (официални и неофициални). Можем да предвиждаме, че и Зеленский рискува да се окаже в сходна обстановка, а властта да се окаже в ръцете на " сив кардинал " (Коломойски).
На балотажа явно се изправят популизма против прагматизма. С очевидно превъзходство на първото. И тази борба заплашва да сложи европейския път на Украйна под сериозна въпросителна. Което би било тъпо, тъй като точно украинци бяха първите, които водиха война и загиваха под синьото знаме с 12 звезди (по време на " Майдана " ).
В същото време обаче, резултатите от първия тур демонстрират недвусмислено, че Украйна политически принадлежи на Европа. Защото в значително европейски страни точно този вид популизъм набира сили през последните години. " Сириза ", " Подемос ", " Пет звезди " са може би най-ярките образци за тази наклонност, само че и надалеч не са единствени. Да не забравяме и методът, по който се стигна до резултата от референдума за Брекзит. В някаква степен може да се направи и прилика с Доналд Тръмп, въпреки че американският президент в огромна степен се сдобри с естаблишмънта на издигналата го Републиканска партия.
Президентските избори в някогашната руска република може на пръв взор да се костват екзотика, само че Европейският съюз (и България в частност) би трябвало да ги следи с изключително внимание. Става дума за относително огромна страна, която не е без значение накъде ще гледа геополитически. В случая е пресилено да се чака завой на изток, само че пътят на запад може да стартира да криволичи. А едно закъснение на интеграционните процеси, в композиция с граничния спор с Русия, прави обстановката взривоопасна
Украйна несъмнено не е страна, която да задава европейските политически трендове, само че явно съумява да ги следва. А до каква степен ще я докара това - ще забележим.
Димитър Петков, /news.bg
Зеленский е извънредно известна фигура в Украйна, само че известна като комедиант, а не като политик. Кандидат-президентът е прочут на първо място с присъединяване си в телевизионния сериал " Слуга на народа ", където играе ролята на въображаемия украински президент Голобородко и " раздава правораздаване " на политическата класа. Няма никакъв политически опит, предизборната му стратегия е " неразбираема ", а политическата му ориентировка - " неразличима " (според разбор на Foreign Policy Research). По обясними аргументи заобикаля директен спор с съперниците си и съвсем не дава изявленията. Признава, че няма опит, само че има сили да ръководи, както и предпочитание да се научи в придвижване. Ползва се с поддръжката на украинския олигарх Игор Коломойски (включително безкрайно ефирно време в личния му ефирен канал " 1+1 " ), който е в неприятни връзки с сегашния президент Порошенко.
Обществената поддръжка за Зеленский идва главно от млади гласоподаватели (до 40-годишна възраст), мнозина от които недоволстват от незадоволително бързите промени и ширещата се корупция. Нагласите измежду тези обществени групи са, че единствено човек, който е непознат на системата, може да я промени към по-добро. Комикът се котира добре и измежду рускоговорящите гласоподаватели в източните и югоизточните райони, които по принцип са по-трудни за привличане.
В рамките на своя мандат Петро Порошенко съумя в немалка степен да извади страната от съветската геополитическа орбита и да й зададе европейска вероятност. Това му носи поддръжка измежду гласоподавателите на междинна възраст, най-много в западните райони, които по традиция са преобладаващо антируски и проевропейски настроени. Несправянето с съществени провокации като корпуцията, спора с проруските сепаратисти в Донбас и потребността от догонване на " западния " стандарт обаче му носят негативи.
По отношение на битката с корупцията, Transparency International регистрира напредък (през 2018г. Украйна е класирана на 120-о място в света при 142-о през 2014 г.), само че казусът остава извънредно сериозен. Т.нар. " републики " в Донецка и Луганска област още са отвън контрола на Киев, а възможното връщане на Крим е мираж. По отношение на стопанската система, въпреки рецесията от 2013-14 година да е преодоляна, стандартът остава прекомерно невисок, като междинната месечна заплата е в границите на 300 евро.
В прочут смисъл Украйна, 5 години след Киевския " Майдан ", припомня на България 4 години след " януариските митинги " от началото на 1997 година - нормализирана и с трасиран път към Обединена Европа, само че като че ли хората не са удовлетворени от темпа на развиване и желаят нещата да се случат по-бързо, дори... вълшебен бързо. И до момента в който у нас промяната на ръководството през 2001 година не прекъсна нито икономическия ни напредък, нито присъединението ни към НАТО и Европейски Съюз, то в Украйна през днешния ден това въобще не е несъмнено, в случай че Зеленский завоюва и балотажа. Най-малкото, той към този момент разгласи, че ще провокира референдум по отношение на НАТО, което си е крачка обратно, защото стремежът към присъединение към този момент е записан в Конституцията.
Това обаче не трансформира Владимир Зеленский автоматизирано в проруски претендент. Той просто наподобява, че не знае какво желае, само че за сметка на това знае по какъв начин да го реализира. А това го трансформира в характерен представител на феномена " антисистемен състезател ", който изплува на повърхността с помощта на протестен избор. Нещо като българския държавен глава Румен Радев, който се озова в Президентството малко инцидентно, посредством новаторски решения както на издигналата го Българска социалистическа партия, по този начин и на ГЕРБ. И който, до момента в който " влиза в час ", се трансформира в пленник на обкръжаващите го съветници (официални и неофициални). Можем да предвиждаме, че и Зеленский рискува да се окаже в сходна обстановка, а властта да се окаже в ръцете на " сив кардинал " (Коломойски).
На балотажа явно се изправят популизма против прагматизма. С очевидно превъзходство на първото. И тази борба заплашва да сложи европейския път на Украйна под сериозна въпросителна. Което би било тъпо, тъй като точно украинци бяха първите, които водиха война и загиваха под синьото знаме с 12 звезди (по време на " Майдана " ).
В същото време обаче, резултатите от първия тур демонстрират недвусмислено, че Украйна политически принадлежи на Европа. Защото в значително европейски страни точно този вид популизъм набира сили през последните години. " Сириза ", " Подемос ", " Пет звезди " са може би най-ярките образци за тази наклонност, само че и надалеч не са единствени. Да не забравяме и методът, по който се стигна до резултата от референдума за Брекзит. В някаква степен може да се направи и прилика с Доналд Тръмп, въпреки че американският президент в огромна степен се сдобри с естаблишмънта на издигналата го Републиканска партия.
Президентските избори в някогашната руска република може на пръв взор да се костват екзотика, само че Европейският съюз (и България в частност) би трябвало да ги следи с изключително внимание. Става дума за относително огромна страна, която не е без значение накъде ще гледа геополитически. В случая е пресилено да се чака завой на изток, само че пътят на запад може да стартира да криволичи. А едно закъснение на интеграционните процеси, в композиция с граничния спор с Русия, прави обстановката взривоопасна
Украйна несъмнено не е страна, която да задава европейските политически трендове, само че явно съумява да ги следва. А до каква степен ще я докара това - ще забележим.
Димитър Петков, /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ