Проф. Христина Вучева: Бюджет и шоу
На 20 май 2019 година в предаването на Слави Трифонов беше декларирано, че политическите партии са получили 13.23 лева вместо одобрените в Закона за бюджета 11 лева за един автентичен глас. Бюджетът е платил на партиите за 2018 година 38 млн. лева вместо 32 млн.
Това нарушаване не е маркирано от никого преди господин Трифонов да обърне внимание. Причината евентуално е в това, че всекидневно се нарушава Законът за държавния бюджет и редица други закони, свързани с контрола по бюджетните заплащания. В края на 2018 година бяха трансферирани 1.2 милиарда лева бюджетни пари по сметка на държавно дружество за градежа на автомагистрала „ Хемус ”, за която даже нямаше план и каквато и да е организация за строителство по времето на въпросния превод. Преди това бяха дадени 120 млн. лева, а след това още 500 млн. лева на държавно сдружение от Министерство на стопанската система. Не се знае какво тъкмо се случи с тези бюджетни средства трансферирани в предписание на няколко души, които управляват Държавната консолидационна компания, чийто принципал е министърът на стопанската система. Не се е чуло някой депутат да е задал въпрос на Емил Караниколов за изразходването на тези пари.
Не дребна част от представителите на работодателските организации и бизнес елита считат за обикновено държавният бюджет да се смята за паричен фонд, с който се разпорежда едноличният притежател на акциите на огромна корпорация. Напълно се подценява смисълът и наличието на бюджета като еманация на конституционните права на хората и произлизащото от това строго законово регламентиране на изразходването на тези средства.
Тази атмосфера прави допустимо да се одобряват бюджети, при които не се вижда и схваща какво е предназначението на разноските. В наложителния по закон отчет отсъства какъвто и да е коментар на МФ по отношение на типа на планувани милиарди финансови разноски и дотации. След случката с държавната дотация за партиите финансовият министър изяснява, че повода за платените допълнително 6 млн. лева била в неразбираемата законова наредба, като че ли някой му е забранил да изиска конкретизиране в закона, когато предлага следващия план за държавен бюджет.
Внимателното ревизиране на съществуващите текстовете от Закона за политическите партии демонстрира, че наредбите и в сегашния си тип разрешават да се дефинират сумите, които действително дават отговор на възприетия принцип за заплащане на основа броя на действителните гласове.
Това че се изисква да се дефинира общата сума на държавната дотация на основа всички действителни гласове /чл. 27 от Закона за политическите партии/ не значи, че тази сума би трябвало да се разпредели без да се спазят условията на член 24, 25 и 26 от ЗПП. Тези членове от закона изискват да се редуцират сумите полагащи се за гласовете, които за една партия са под 1 % и не са получили депутатски места, както и тези, които са свързани с гласовете ”не поддържам никого ”.
През годините няма нито един опит при разискването на плана за държавен бюджет в бюджетна комисия някой от опозицията да е попитал каква сума се планува за дотация на партиите, както и за какви тъкмо цели са плануваните в държавния бюджет дотации от към 850 до 900 млн. лева
Ако министърът на финансите спазваше условието за бистрота на бюджетните разноски и в случай че народните представители се интересуваха от това, то към Закона за бюджета щеше да има изложение /разшифровка/ както на дотациите, по този начин и на финансовите разноски, на разноските за заплати, а за какво не и напълно друга от в този момент употребяваната подредба на всички типове разноски. Според разпоредбите бюджетната подредба, по която се утвърждават и приходите, и разноските е в пълномощията на министъра на финансите.
Трябва да се признае, че екипът на господин Трифонов извърши нещо, което трябваше да вършат през годините народните представители, в случай че изпълняваха законовите разпореждания. Сметната палата всяка година показва отчет за осъществяването на Закона за държавния бюджет. Този отчет би трябвало да се разисква от народните представители. В това разискване би трябвало да се проучва в детайли всеки осъществен разход. В множеството одобрени демокрации тези разисквания са даже по-значими, в сравнение с приемането на Закона за държавния бюджет. Това у нас се подценява и отчетите на Сметната палата не се преглеждат от народните представители, макар, че са предоставени по избрания административен ред. Началото на тази неприятна процедура е от 2001 година и продължава и до през днешния ден. От ръководителя на Народното събрание зависи това да се прекрати и неразгледаните отчети на Сметната палата за осъществяването на закона за държавния бюджет да се включат в дневния ред на Народното събрание. Това изисква използването на върховенството на закона, а не несвоевременно приповдигнатия сериозен възторг на някои от сценаристите на господин Трифонов. /БГНЕС
———————
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Това нарушаване не е маркирано от никого преди господин Трифонов да обърне внимание. Причината евентуално е в това, че всекидневно се нарушава Законът за държавния бюджет и редица други закони, свързани с контрола по бюджетните заплащания. В края на 2018 година бяха трансферирани 1.2 милиарда лева бюджетни пари по сметка на държавно дружество за градежа на автомагистрала „ Хемус ”, за която даже нямаше план и каквато и да е организация за строителство по времето на въпросния превод. Преди това бяха дадени 120 млн. лева, а след това още 500 млн. лева на държавно сдружение от Министерство на стопанската система. Не се знае какво тъкмо се случи с тези бюджетни средства трансферирани в предписание на няколко души, които управляват Държавната консолидационна компания, чийто принципал е министърът на стопанската система. Не се е чуло някой депутат да е задал въпрос на Емил Караниколов за изразходването на тези пари.
Не дребна част от представителите на работодателските организации и бизнес елита считат за обикновено държавният бюджет да се смята за паричен фонд, с който се разпорежда едноличният притежател на акциите на огромна корпорация. Напълно се подценява смисълът и наличието на бюджета като еманация на конституционните права на хората и произлизащото от това строго законово регламентиране на изразходването на тези средства.
Тази атмосфера прави допустимо да се одобряват бюджети, при които не се вижда и схваща какво е предназначението на разноските. В наложителния по закон отчет отсъства какъвто и да е коментар на МФ по отношение на типа на планувани милиарди финансови разноски и дотации. След случката с държавната дотация за партиите финансовият министър изяснява, че повода за платените допълнително 6 млн. лева била в неразбираемата законова наредба, като че ли някой му е забранил да изиска конкретизиране в закона, когато предлага следващия план за държавен бюджет.
Внимателното ревизиране на съществуващите текстовете от Закона за политическите партии демонстрира, че наредбите и в сегашния си тип разрешават да се дефинират сумите, които действително дават отговор на възприетия принцип за заплащане на основа броя на действителните гласове.
Това че се изисква да се дефинира общата сума на държавната дотация на основа всички действителни гласове /чл. 27 от Закона за политическите партии/ не значи, че тази сума би трябвало да се разпредели без да се спазят условията на член 24, 25 и 26 от ЗПП. Тези членове от закона изискват да се редуцират сумите полагащи се за гласовете, които за една партия са под 1 % и не са получили депутатски места, както и тези, които са свързани с гласовете ”не поддържам никого ”.
През годините няма нито един опит при разискването на плана за държавен бюджет в бюджетна комисия някой от опозицията да е попитал каква сума се планува за дотация на партиите, както и за какви тъкмо цели са плануваните в държавния бюджет дотации от към 850 до 900 млн. лева
Ако министърът на финансите спазваше условието за бистрота на бюджетните разноски и в случай че народните представители се интересуваха от това, то към Закона за бюджета щеше да има изложение /разшифровка/ както на дотациите, по този начин и на финансовите разноски, на разноските за заплати, а за какво не и напълно друга от в този момент употребяваната подредба на всички типове разноски. Според разпоредбите бюджетната подредба, по която се утвърждават и приходите, и разноските е в пълномощията на министъра на финансите.
Трябва да се признае, че екипът на господин Трифонов извърши нещо, което трябваше да вършат през годините народните представители, в случай че изпълняваха законовите разпореждания. Сметната палата всяка година показва отчет за осъществяването на Закона за държавния бюджет. Този отчет би трябвало да се разисква от народните представители. В това разискване би трябвало да се проучва в детайли всеки осъществен разход. В множеството одобрени демокрации тези разисквания са даже по-значими, в сравнение с приемането на Закона за държавния бюджет. Това у нас се подценява и отчетите на Сметната палата не се преглеждат от народните представители, макар, че са предоставени по избрания административен ред. Началото на тази неприятна процедура е от 2001 година и продължава и до през днешния ден. От ръководителя на Народното събрание зависи това да се прекрати и неразгледаните отчети на Сметната палата за осъществяването на закона за държавния бюджет да се включат в дневния ред на Народното събрание. Това изисква използването на върховенството на закона, а не несвоевременно приповдигнатия сериозен възторг на някои от сценаристите на господин Трифонов. /БГНЕС
———————
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ