Смело име празнува днес
На 20 август православната черква уважава Св. прор. Самуил. Той бил последният арбитър по времето, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе. Още 3-годишен той бил заведен от майка си Ана в храма и отдаден да служи на бог. Господ го благословил и всички в Израел го почитали като оракул. Когато стар, отстъпил на синовете си част от властта си. Но синовете му били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, националните старейшини помолили Самуил да избере цар, както е у всичките нации.
Легендата споделя, че живял в гр. Рама или Ариматея един благоверен човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две дами – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните безплодието се смятало за знак на Божия недружелюбност. Затова Ана тъгувала доста, пък и познайниците й странели от нея и даже я презирали. Елкана изпълнявал старателно всички наредби на закона. На всички огромни празници ходел със фамилията си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, с цел да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със фамилията си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било цялостно с горест и тя отново отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде наследник и дала обещание, че в случай че той й окаже тая благосклонност, тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог извършил нейната тъжба: тя родила наследник и го нарекла Самуил, което значи " измолен от Бога ".
Легендата споделя, че живял в гр. Рама или Ариматея един благоверен човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две дами – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните безплодието се смятало за знак на Божия недружелюбност. Затова Ана тъгувала доста, пък и познайниците й странели от нея и даже я презирали. Елкана изпълнявал старателно всички наредби на закона. На всички огромни празници ходел със фамилията си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, с цел да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със фамилията си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било цялостно с горест и тя отново отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде наследник и дала обещание, че в случай че той й окаже тая благосклонност, тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог извършил нейната тъжба: тя родила наследник и го нарекла Самуил, което значи " измолен от Бога ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




