„Синя Луна“ и две затъмнения бележат астрономическия календар за 2026 година
Частичното скриване на Слънцето през август ще бъде очевидно единствено от Северозапада и извънредно ниско над хоризонта
Две затъмнения – едно слънчево и едно лунно, ще бъдат забележими от територията на страната през актуалната 2026 година, само че наблюдението на едното от тях ще бъде същинско предизвикателство. Това излиза наяве от астрономическия календар, показан от физика Пенчо Маркишки от Института по астрономия към Българска академия на науките.
Предизвикателството на 12 август
Въпреки че астрономическите планове плануват слънчево затъмнение на 12 август, феновете на небесните спектакли би трябвало да имат реалистични упования. Явлението ще може да се следи отчасти единствено от най-северозападните региони на България.
" За Видин то ще стартира в 20:27 часа, когато Слънцето ще бъде на височина едвам 1 градус и 19 минути над западния небосвод ", разяснява Маркишки, представен от Българска телеграфна агенция.
Това значи, че с цел да видят феномена, наблюдаващите би трябвало да разполагат с идеално чист небосвод на запад, без здания, дървета или възвишения. Явлението ще трае малко и ще завърши със залеза на Слънцето минути по-късно. За останалата част от страната, в това число Русе и Източна България, затъмнението няма да бъде очевидно.
Лунният театър и " супер Луните "
По-достъпно за всеобщия наблюдаващ ще бъде частичното лунно затъмнение на 28 август. Рано сутринта от България ще може да се наблюдава началото на явлението досега, в който Луната залезе.
Годината ще предложи и няколко " супер Луни " – моменти, когато естественият ни сателит е оптимално покрай Земята (в перигей). Въпреки че новолунията през май и юни попадат в тази категория, те няма да са забележими. Най-впечатляващата " супер Луна " ще грее в нощта преди Бъдни вечер – на 23 против 24 декември.
Любопитен календарен факт е съществуването на " синя Луна " на 31 май. Терминът не значи смяна в цвета, а се употребява, когато в границите на един календарен месец настъпят две пълнолуния.
Идеални условия за " падащи звезди "
Добрата вест за романтиците и астрофотографите е обвързвана с метеорния поток Персеиди. През 2026 година изискванията за наблюдението му ще бъдат отлични. Пикът в нощта на 12 против 13 август съответствува с новолуние, което значи, че небето ще бъде мрачно и светлината на Луната няма да пречи.
" Високопланинска околност при ясно небе би предложила най-хубави условия за наблюдения и тогава ще могат да се наброят към 90-100 метеора за час ", поучава физикът.
В края на годината, на 14 декември, се чака и пикът на потока Геминиди с над 120 метеора на час, като изискванията също ще бъдат удобни след залеза на Луната в 21:55 часа.
Парад на планетите
Любителите, разполагащи с оптична техника, ще могат да се насладят на " планетен церемониал " в края на февруари и началото на март. Тогава Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще се подредят в съзвездията Водолей и Риби, въпреки че за Нептун ще е необходим бинокъл или телескоп. Втори сходен церемониал се чака сутрините към края на април.
За българските полярници на остров Ливингстън в Антарктида годината ще предложи неповторима панорама – пръстеновидно слънчево затъмнение на 17 февруари, което обаче няма да бъде очевидно от Европа.
Две затъмнения – едно слънчево и едно лунно, ще бъдат забележими от територията на страната през актуалната 2026 година, само че наблюдението на едното от тях ще бъде същинско предизвикателство. Това излиза наяве от астрономическия календар, показан от физика Пенчо Маркишки от Института по астрономия към Българска академия на науките.
Предизвикателството на 12 август
Въпреки че астрономическите планове плануват слънчево затъмнение на 12 август, феновете на небесните спектакли би трябвало да имат реалистични упования. Явлението ще може да се следи отчасти единствено от най-северозападните региони на България.
" За Видин то ще стартира в 20:27 часа, когато Слънцето ще бъде на височина едвам 1 градус и 19 минути над западния небосвод ", разяснява Маркишки, представен от Българска телеграфна агенция.
Това значи, че с цел да видят феномена, наблюдаващите би трябвало да разполагат с идеално чист небосвод на запад, без здания, дървета или възвишения. Явлението ще трае малко и ще завърши със залеза на Слънцето минути по-късно. За останалата част от страната, в това число Русе и Източна България, затъмнението няма да бъде очевидно.
Лунният театър и " супер Луните "
По-достъпно за всеобщия наблюдаващ ще бъде частичното лунно затъмнение на 28 август. Рано сутринта от България ще може да се наблюдава началото на явлението досега, в който Луната залезе.
Годината ще предложи и няколко " супер Луни " – моменти, когато естественият ни сателит е оптимално покрай Земята (в перигей). Въпреки че новолунията през май и юни попадат в тази категория, те няма да са забележими. Най-впечатляващата " супер Луна " ще грее в нощта преди Бъдни вечер – на 23 против 24 декември.
Любопитен календарен факт е съществуването на " синя Луна " на 31 май. Терминът не значи смяна в цвета, а се употребява, когато в границите на един календарен месец настъпят две пълнолуния.
Идеални условия за " падащи звезди "
Добрата вест за романтиците и астрофотографите е обвързвана с метеорния поток Персеиди. През 2026 година изискванията за наблюдението му ще бъдат отлични. Пикът в нощта на 12 против 13 август съответствува с новолуние, което значи, че небето ще бъде мрачно и светлината на Луната няма да пречи.
" Високопланинска околност при ясно небе би предложила най-хубави условия за наблюдения и тогава ще могат да се наброят към 90-100 метеора за час ", поучава физикът.
В края на годината, на 14 декември, се чака и пикът на потока Геминиди с над 120 метеора на час, като изискванията също ще бъдат удобни след залеза на Луната в 21:55 часа.
Парад на планетите
Любителите, разполагащи с оптична техника, ще могат да се насладят на " планетен церемониал " в края на февруари и началото на март. Тогава Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще се подредят в съзвездията Водолей и Риби, въпреки че за Нептун ще е необходим бинокъл или телескоп. Втори сходен церемониал се чака сутрините към края на април.
За българските полярници на остров Ливингстън в Антарктида годината ще предложи неповторима панорама – пръстеновидно слънчево затъмнение на 17 февруари, което обаче няма да бъде очевидно от Европа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ