Идва ли краят на петролната ера и как ще се промени геополитиката?
На 20 април за първи път в историята цената на барел нефт стана негативна, спускайки се до минус 37,63 $. Разбира се, това беше специфичен случай: това беше цената на майските фючърси на петрола марка West Texas Intermidiate crude (WTI). Тъй като нямаше задоволително потенциал за предпазване, търговците изпаднаха в суматоха, взеха решение, че не могат да получат нефт, който те няма къде да съхраняват, тъй че в един миг те бяха подготвени да платят на други търговци, с цел да ги спасят от непотребния петрол. Тази обстановка обаче демонстрира по-дългосрочна смяна, написа английското издание New Statesman в материал, показан без редакторска интервенция от организация " Фокус ".
Преди това цените на нефта паднаха леко, което се обясняваше с растежа на добивите на американския шистов нефт, забавянето на растежа на бързо разрастващите се стопански системи (включително Китай), последователното прекосяване към възобновими източници на сила в множеството богати страни, а от скоро и с ценовата война сред Саудитска Арабия и Русия, в следствие от която в изискванията на спад на търсенето на пазара стартира да влиза още повече нефт.
След това пристигна коронавирусът, който замрази икономическата интензивност и вследствие на това всички петролни хранилища се оказаха претъпкани - оттова и спада на цената на WTI. В момента цената на петрола е в региона на 20 $ за барел, което е доста по-ниско от рамката от 50-100 $, в която се е държал през последните няколко години. Това е злополука за доста страни от световния юг, които зависят от износа на нефт.
Основният въпрос е дали международните цени на петрола в миналото ще се „ възстановят “. Коронавирусът трансформира метода на действие на международната стопанска система. Веригите за доставки се редуцират, тъй като фирмите стартират да осъзнават преимуществата на производството на артикули допустимо най-близо до крайния клиент. Все повече и повече хора минават към режим на отдалечена работа и в бъдеще броят на хората, работещи в този режим, последователно ще се усилва. Настоящата рецесия с пандемията от ковид също може да се преглежда като самобитно „ оповестяване “ на хаоса, който може да предизвика изменението на климата, което служи като спомагателен мотив в интерес на прекосяването към възобновими енергийни източници.
Ами в случай че светът в никакъв случай няма да употребява толкоз нефт, колкото по-рано е консумирал? Майкъл Либрайх от Bloomberg неотдавна сподели: „ Винаги съм казвал, че ендшпилът за петрола няма да пристигна, когато доближи 200 $ за барел, а когато фиксира на 20 $ за барел “. И по този начин, в случай че петролът остане 20 $ за барел, какво ще значи това за нашия свят?
Първо, помислете за Саудитска Арабия. При Мохамед бин Салман, нейният автократичен престолонаследник, доста се говореше за „ диверсификацията “ на стопанската система - за превръщането на тази страна в център на възобновима сила, най-вече на приемането на слънчева сила, което ще я приготви за бъдещето след петрола . Реалността обаче не съответствува с упоритостта. Плановете за създаване на гигантска слънчева централа в пустинята на Саудитска Арабия бяха анулирани през октомври предходната година. Почти цялата сила, генерирана в Саудитска Арабия, се създава благодарение на изкопаеми горива. Широко рекламираната приватизация на саудитския петролен колос Aramco се провали предишния ноември.
Дори в случай че кралството успее сполучливо да премине към слънчева сила, цялата му политическа стопанска система се основава на извънредно печелившата петролна промишленост (Саудитска Арабия създава нефт за доста по-ниска цена от доста от съперниците си). Ако отнемете тази облага, ще лишите кралското семейство на Саудитска Арабия от основата на нейната власт - в това време ще премахнете основата на връзките сред Саудитска Арабия и Съединени американски щати, която държи цялата геополитика на Близкия изток. Ако печелившата саудитска петролна промишленост изчезне, връзките на Америка с този район се трансформират, салдото на силите в борбата сред Саудитска Арабия и Иран се измества, след което несигурността ще се популяризира в целия район и даже може да докара до ескалация на насилието.
Второ , не забравяйте, че редица страни изискват избрана цена на петрола, с цел да могат бюджетите им да бъдат уравновесени и политическите им системи да останат постоянни. Вземете да вземем за пример Нигерия, най-населената страна в Африка, в която живеят над 200 милиона души и където бюджетът на държавното управление е уравновесен с цена на петрола от към 60 $ за барел. Или Русия на Путин, чийто бюджет е уравновесен на 40 $ за барел. В случая на такива страни експортьорки на нефт, дълъг интервал на цените на петрола от към 20 $ за барел би означавал, че държавните управления ще страдат от хронична липса на пари и че няма да могат да отделят задоволително средства за публични потребности.
Замбия и Еквадор - две страни, които зависят от цените на суровината, към този момент желаеха преструктуриране на задълженията си. С течение на времето, поради рецесията с пандемията от ковид, доста други ще последват образеца. Политическата неустойчивост, зародила в Алжир и Бахрейн - две страни, които към този момент страдат от рухването на цените на петрола - е добър образец за това по какъв начин ще се развият нещата в други страни. В какъв брой петролни страни държавните управления са изправени пред сходни митинги? Колко от тях ще бъдат свалени или ще бъдат изправени пред политически / външнополитически рецесии? Ако ниската цена на петрола продължи дълго време, това ще промени геополитическата карта на света.
Трето, помислете за политиката на Съединените щати. Ниската цена на петрола се отразява отрицателно на доста поданици на тази суперсила, изключително на представители на електората на Тръмп. Производството на шистов нефт, в което работят огромен брой американци във значими щати като Мичиган, Арканзас и Охайо, в действителност е изумено от спадащите цени на петрола. Държавният глава, който има намерение да отбрани своите стопански достижения преди президентските избори през ноември, може да е заставен да направи огромни жертви, с цел да им помогне. Алюзия за това какви ограничения беше подготвен да предприеме беше направена на 22 април, когато американският президент писа в Twitter за готовността си да " открие огън и унищожи всички ирански въоръжени кораби, в случай че тормозят нашите кораби по вода ". Това изказване провокира леко покачване на цените на петрола. Тръмп може продължи с дейности от този вид, изключително в този момент, когато наближават президентските избори, и да ги употребява за подсилване на политическата си база.
В момента е доста мъчно да си представим края на петролната епоха. Той допуска изцяло разнообразни способи за обезпечаване на света с сила, нови форми на превоз, както и нови способи за превозване и запазване на електрическа енергия. Единственият въпрос обаче е по кое време ще пристигна този край. Коронавирусът и спадът в цените на петрола, което той форсира, са може би доказателството, което ни би трябвало. Вероятно краят на петролната епоха наближава. Това ще промени всичко.
Преди това цените на нефта паднаха леко, което се обясняваше с растежа на добивите на американския шистов нефт, забавянето на растежа на бързо разрастващите се стопански системи (включително Китай), последователното прекосяване към възобновими източници на сила в множеството богати страни, а от скоро и с ценовата война сред Саудитска Арабия и Русия, в следствие от която в изискванията на спад на търсенето на пазара стартира да влиза още повече нефт.
След това пристигна коронавирусът, който замрази икономическата интензивност и вследствие на това всички петролни хранилища се оказаха претъпкани - оттова и спада на цената на WTI. В момента цената на петрола е в региона на 20 $ за барел, което е доста по-ниско от рамката от 50-100 $, в която се е държал през последните няколко години. Това е злополука за доста страни от световния юг, които зависят от износа на нефт.
Основният въпрос е дали международните цени на петрола в миналото ще се „ възстановят “. Коронавирусът трансформира метода на действие на международната стопанска система. Веригите за доставки се редуцират, тъй като фирмите стартират да осъзнават преимуществата на производството на артикули допустимо най-близо до крайния клиент. Все повече и повече хора минават към режим на отдалечена работа и в бъдеще броят на хората, работещи в този режим, последователно ще се усилва. Настоящата рецесия с пандемията от ковид също може да се преглежда като самобитно „ оповестяване “ на хаоса, който може да предизвика изменението на климата, което служи като спомагателен мотив в интерес на прекосяването към възобновими енергийни източници.
Ами в случай че светът в никакъв случай няма да употребява толкоз нефт, колкото по-рано е консумирал? Майкъл Либрайх от Bloomberg неотдавна сподели: „ Винаги съм казвал, че ендшпилът за петрола няма да пристигна, когато доближи 200 $ за барел, а когато фиксира на 20 $ за барел “. И по този начин, в случай че петролът остане 20 $ за барел, какво ще значи това за нашия свят?
Първо, помислете за Саудитска Арабия. При Мохамед бин Салман, нейният автократичен престолонаследник, доста се говореше за „ диверсификацията “ на стопанската система - за превръщането на тази страна в център на възобновима сила, най-вече на приемането на слънчева сила, което ще я приготви за бъдещето след петрола . Реалността обаче не съответствува с упоритостта. Плановете за създаване на гигантска слънчева централа в пустинята на Саудитска Арабия бяха анулирани през октомври предходната година. Почти цялата сила, генерирана в Саудитска Арабия, се създава благодарение на изкопаеми горива. Широко рекламираната приватизация на саудитския петролен колос Aramco се провали предишния ноември.
Дори в случай че кралството успее сполучливо да премине към слънчева сила, цялата му политическа стопанска система се основава на извънредно печелившата петролна промишленост (Саудитска Арабия създава нефт за доста по-ниска цена от доста от съперниците си). Ако отнемете тази облага, ще лишите кралското семейство на Саудитска Арабия от основата на нейната власт - в това време ще премахнете основата на връзките сред Саудитска Арабия и Съединени американски щати, която държи цялата геополитика на Близкия изток. Ако печелившата саудитска петролна промишленост изчезне, връзките на Америка с този район се трансформират, салдото на силите в борбата сред Саудитска Арабия и Иран се измества, след което несигурността ще се популяризира в целия район и даже може да докара до ескалация на насилието.
Второ , не забравяйте, че редица страни изискват избрана цена на петрола, с цел да могат бюджетите им да бъдат уравновесени и политическите им системи да останат постоянни. Вземете да вземем за пример Нигерия, най-населената страна в Африка, в която живеят над 200 милиона души и където бюджетът на държавното управление е уравновесен с цена на петрола от към 60 $ за барел. Или Русия на Путин, чийто бюджет е уравновесен на 40 $ за барел. В случая на такива страни експортьорки на нефт, дълъг интервал на цените на петрола от към 20 $ за барел би означавал, че държавните управления ще страдат от хронична липса на пари и че няма да могат да отделят задоволително средства за публични потребности.
Замбия и Еквадор - две страни, които зависят от цените на суровината, към този момент желаеха преструктуриране на задълженията си. С течение на времето, поради рецесията с пандемията от ковид, доста други ще последват образеца. Политическата неустойчивост, зародила в Алжир и Бахрейн - две страни, които към този момент страдат от рухването на цените на петрола - е добър образец за това по какъв начин ще се развият нещата в други страни. В какъв брой петролни страни държавните управления са изправени пред сходни митинги? Колко от тях ще бъдат свалени или ще бъдат изправени пред политически / външнополитически рецесии? Ако ниската цена на петрола продължи дълго време, това ще промени геополитическата карта на света.
Трето, помислете за политиката на Съединените щати. Ниската цена на петрола се отразява отрицателно на доста поданици на тази суперсила, изключително на представители на електората на Тръмп. Производството на шистов нефт, в което работят огромен брой американци във значими щати като Мичиган, Арканзас и Охайо, в действителност е изумено от спадащите цени на петрола. Държавният глава, който има намерение да отбрани своите стопански достижения преди президентските избори през ноември, може да е заставен да направи огромни жертви, с цел да им помогне. Алюзия за това какви ограничения беше подготвен да предприеме беше направена на 22 април, когато американският президент писа в Twitter за готовността си да " открие огън и унищожи всички ирански въоръжени кораби, в случай че тормозят нашите кораби по вода ". Това изказване провокира леко покачване на цените на петрола. Тръмп може продължи с дейности от този вид, изключително в този момент, когато наближават президентските избори, и да ги употребява за подсилване на политическата си база.
В момента е доста мъчно да си представим края на петролната епоха. Той допуска изцяло разнообразни способи за обезпечаване на света с сила, нови форми на превоз, както и нови способи за превозване и запазване на електрическа енергия. Единственият въпрос обаче е по кое време ще пристигна този край. Коронавирусът и спадът в цените на петрола, което той форсира, са може би доказателството, което ни би трябвало. Вероятно краят на петролната епоха наближава. Това ще промени всичко.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ