На 2 септември 1889 година в Хотел дьо Суез в

На 2 септември 1889 година в Хотел дьо Суез в Париж умира от скъсване на червата разследване на отравяне, Джендо Стоянов Джедев. Кой е той?

Става въпрос за български бунтовник, политик, публицист и публицист, прочут на всички с името Захари Стоянов.

А по какъв начин Джендо става Захари?

Това е единствено външният израз, който ознаменува преображението на скромния пастир в един от апостолите през Априлското въстание, член на Хвърковатата чета на Бенковски и ръководител на Народното събрание след Освобождението.

Заедно с това Захари Стоянов е създател на едно от най-разпознаваемите възрожденски творби - Записки по българските въстания, с което приключва литературата на Българското възобновление. Житейският му път е заслужен за разказ и заслужава внимание.

Кратки биографични данни за Захари Стоянов

Трудно е да се дефинира с коя своя активност Захари Стоянов е по-известен - като публицист или като бунтовник. На всяко житейско поле, на което се изявява той, свети блестящо, откроява се и се запомня. Запомнящ се е и фактът, че житейският му път потегля от малко селце Медвен, Сливенска област, където е роден в фамилията на овчаря Стоян Далакчиев през 1850 година.

Между 1856 и 1862 година учи в родното си село в даскалницата при Димо Бъчеваров, прочут като даскал Буньо. Смята се, че е траял образованието си в Сливенската полугимназия, макар че самичък Захари Стоянов, работейки за обществения си облик, натъртва на това, че е безкнижен и самообразован пастир.

Първите книги, които му повлияват, са с християнска тема, той е считал да стане духовник. Самообразованието си продължава в читалище Зора в Сливен. Изучава френски език.

Заедно с тези занимания Захари се препитава със фамилния поминък - овчарството. Овчар е в селата Инджекьой и Подвис.

Желанието да се образова го води във Варна в светското учебно заведение, само че не е признат и по тази причина се реалокира в Русе. В будния град работи при един абаджия като чирак, а по-късно става калфа.

В Русе се среща със сина на Баба Тонка - Никола Обретенов, и става непосредствен с него. Това продължава до края на живота му. Той се среща с будното русенско семейство Обретенови и по-късно се дами за една от дъщерите на баба Тонка - Анастасия Обретенова. Има една щерка Захаринка.

Смята се, че тъкмо Никола Обретенов трансформира името му на Захари и с това име медвенският пастир остава в историята ни. Докато е чирак в Русе, Захари Стоянов стартира революционната си активност, като се включва в Русенския комитет на Вътрешната революционна организация. По това време работи за железницата на барон Хирш като маневрист.

През 1875 година избухва Старозагорското въстание, в което Захари Стоянов взе участие и разказва в своите мемоари.

На 1 март 1876 година в Пловдив, в къщата на Кочо Честименски Панайот Волов заклева Захари Стоянов като деятел в ІV революционен окръг. Той основава секрети революционни комитети в селата Сотир, Дедево, Бойково, Брестник, Марково и други селища в Родопите и наоколо до Пловдив. В село Баня той се среща с Георги Бенковски и остава с него до края на живота му.

Участник е и в Априлското въстание, като един от ръководителите на ІV революционен окръг. От самото начало е въстаник в Хвърковатата чета на Бенковски.

След погрома на въстанието дружно с Бенковски и още двама четници Захари Стоянов минава Стара планина, само че след изменничество се оказват в блокада в тетевенския Балкан. Бенковски умира, другите му спътници са ранени и хванати, само че Захари Стоянов съумява да избяга. Заловен е обаче покрай Троян и прекарва няколко месеца по затвори. Изпратен е в родното си село Медвен и незаконно отива в Търново през 1877 година, незабавно откакто градът е освободен.

След Освобождението Захари Стоянов работи в окръжния съд в Търново, в Апелационния съд в Русе като секретар, както и в дирекцията на правораздаването на Източна Румелия.

След Освобождението стартира публицистичната му активност. Той печата публикации и е редактор във вестник Работник. Остро реагира против анулацията на Търновската конституция през 1881 година.

След 1882 година Захари Стоянов живее в Пловдив. Сътрудник е на вестник Независимост на Петко Каравелов, издава вестник Борба, както и Самозащита. Захари Стоянов е деен участник в Съединението на България от 1885 година, като оглавява тайния централен революционен комитет, провел Съединението.

Докато живее в Пловдив той провежда празници на Левски, Ботев, Любен Каравелов, Хаджи Димитър. Тук издава биография на Левски и популярните Записки по българските въстания. На пловдивския интервал в живота му изискуем книгата за Чардафон Велики, въпреки че тя е издадена в по-късно в Русе.

Литературните му занимания имат като резултат биография на Ботев, редактиране и издаване на съчиненията на Любен Каравелов и други.

През идната година той се открива да живее в София е се включва в Народнолибералната партия. След 1 година към този момент е народен представител в националното заседание, още същата година става подпредседател, а от 1888 и през 1889 година заема председателския пост.

Захари Стоянов е почетен с княжески медал Свети Александър І степен по случай 2 години от встъпването в служба на цар Фердинанд.

Идейно, както и политически, е непосредствен със Стефан Стамболов.

Литературна активност на Захари Стоянов

Литературната активност на Захари Стоянов бележи края на Възрожденската литература. Основната тематика в нея, както виждаме и от творбите на Вазов, е българската история от втората половина на ХІХ век.

Според Захари Стоянов историята на народа се гради не с военни, политически или други дейности, а посредством мъченическия героизъм на народа. Затова при Захари, както и при Вазов, основен воин е народът. Неговите произведения са исторически документ на събитията, разиграли се в България в навечерието на Освобождението, както и на бита, народопсихологията и душевността на българина.

В Записките той споделя над 100 жития на мъчениците на българската независимост. Цялата историческа ера е вплетена в рамката на пространното авторово житие.

Захари Стоянов съгражда паметта за националната святост пред Възраждането. Той построява най-масовата и огромна картина на България в нейния връх - възрожденската ера, смесвайки чистата документалистика с художественото творчество.

Всичко, което основава Захари Стоянов като създател, е от изключителна значимост за разбирането на литературната обстановка, в която се намират българските писатели в края на ХІХ век. Полемиката му с Иван Вазов по отношение на разбирането за своето и непознатото е блестяща страница от литературната мисъл, която ни приближава да духа на времето.

Пак на Захари Стоянов изискуем първата визия за националната полезност и святост на Левски и Ботев, тъй като той поставя началото на описа за тях в националната памет.

Без подозрение нищо не способства толкоз доста за историческата просвета, колкото персоналното удостоверение, мемоарната литература. Тя обрисува духа на времето, като се изключи че дава скъпи исторически сведения. Личният спомен ускорява историческата истина. Това прави творбите на Захари Стоянов толкоз скъпи през днешния ден.

С делата и перото си Захари Стоянов се подрежда измежду колосите на българския дух в най-светлата и героична ера от нашата история