Ревматично болните могат да се ваксинират
На 2 февруари означаваме Световния ден за осведоменост за ревматоидния артрит (РА) – автоимунно заболяване, което визира над 70 000 души в България (по неофоциални данни, тъй като публична статистика няма).
Въпреки че е най-разпространеното ревматоидно заболяване, диагностиката му нормално се бави с години. Разнообразните, от време на време нетипични признаци, сложният достъп до ревматолог и всеобщото неразпознаване от персоналните лекари са в основата на това. А има модерни имунологични маркери, които с огромна акуратност могат да оказват помощ за вярната диагноза.
Става въпрос за високоспецифични автоантитела, присъщи за РА: антитела против CCP, антитела против MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата против CCP и против MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфика (97%) и могат да бъдат позитивни приблизително към 7 години преди диагностицирането на болестта ревматоиден артрит. „ Ако би трябвало да ги подредим по значимост, те образуват най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при подозрение за ревматоиден артрит “, изяснява доктор Георги Василев, имунолог в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Вместо тях, пациентите постоянно биват насочвани за проучване на така наречен ревмафактор, който е неспецифичен и постоянно дава подправено утешение, добавя имунологът. Според него пътят до слагането на диагнозата е деен развой и изисква присъединяване и от страна на пациента. „ Болният е първият, който да разпознае заболяването (да осъзнае „ че нещо е не както трябва”, „ нещо ми има” - да вземем за пример болката, отокът и утринната вдървеност в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от единствено себе си, а в противен случай усилват се и пречат на работните и битовите задължения) и да потърси помощта на лекаря “, уверен е той.
Започването на навременно лекуване е извънредно значимо за това заболяване, защото нелекувано, то води до тежка инвалидизация. В допълнение при пациентите с РА, изключително тези, при които болестта не е добре следено, има по-голям риск от развиване на сърдечно-съдови болести и инсулти. Според експертите пациентите не трябва да стопират приема на лекарства и по време на пандемията от COVID-19, защото това може да има тежки последствия върху тях.
„ Данните от литературата демонстрират, че болните с автоимунни възпалителни болести не боледуват по-често от общата популация. Без да има статистически достоверна разлика, малко по-висока е заболеваемостта при болните със систематичен лупус и васкулити. При тези заболели се открива и малко по-висока смъртност “, изяснява проф. Румен Стоилов, ревматолог в най-голямата Клиника по ревматология в България в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Той поучава пациентите с ревматични болести да се имунизират против новия вирус, защото за тях това крие доста по-малък риск, в сравнение с срещата с заболяването.
Ваксината не е подобаваща само за заболели с РА, васкулити или някои онкологични болести, които са на лекуване ритуксимаб. Това е медикамент, който въздейства върху B клетките, които пък са виновни за хуморалния имунитет. В резултат тези заболели не могат да изградят имунен отговор към имунизацията, разяснява проф. Стоилов, който е и ръководител на Българското сдружение по ревматология.
Въпреки че е най-разпространеното ревматоидно заболяване, диагностиката му нормално се бави с години. Разнообразните, от време на време нетипични признаци, сложният достъп до ревматолог и всеобщото неразпознаване от персоналните лекари са в основата на това. А има модерни имунологични маркери, които с огромна акуратност могат да оказват помощ за вярната диагноза.
Става въпрос за високоспецифични автоантитела, присъщи за РА: антитела против CCP, антитела против MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата против CCP и против MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфика (97%) и могат да бъдат позитивни приблизително към 7 години преди диагностицирането на болестта ревматоиден артрит. „ Ако би трябвало да ги подредим по значимост, те образуват най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при подозрение за ревматоиден артрит “, изяснява доктор Георги Василев, имунолог в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Вместо тях, пациентите постоянно биват насочвани за проучване на така наречен ревмафактор, който е неспецифичен и постоянно дава подправено утешение, добавя имунологът. Според него пътят до слагането на диагнозата е деен развой и изисква присъединяване и от страна на пациента. „ Болният е първият, който да разпознае заболяването (да осъзнае „ че нещо е не както трябва”, „ нещо ми има” - да вземем за пример болката, отокът и утринната вдървеност в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от единствено себе си, а в противен случай усилват се и пречат на работните и битовите задължения) и да потърси помощта на лекаря “, уверен е той.
Започването на навременно лекуване е извънредно значимо за това заболяване, защото нелекувано, то води до тежка инвалидизация. В допълнение при пациентите с РА, изключително тези, при които болестта не е добре следено, има по-голям риск от развиване на сърдечно-съдови болести и инсулти. Според експертите пациентите не трябва да стопират приема на лекарства и по време на пандемията от COVID-19, защото това може да има тежки последствия върху тях.
„ Данните от литературата демонстрират, че болните с автоимунни възпалителни болести не боледуват по-често от общата популация. Без да има статистически достоверна разлика, малко по-висока е заболеваемостта при болните със систематичен лупус и васкулити. При тези заболели се открива и малко по-висока смъртност “, изяснява проф. Румен Стоилов, ревматолог в най-голямата Клиника по ревматология в България в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Той поучава пациентите с ревматични болести да се имунизират против новия вирус, защото за тях това крие доста по-малък риск, в сравнение с срещата с заболяването.
Ваксината не е подобаваща само за заболели с РА, васкулити или някои онкологични болести, които са на лекуване ритуксимаб. Това е медикамент, който въздейства върху B клетките, които пък са виновни за хуморалния имунитет. В резултат тези заболели не могат да изградят имунен отговор към имунизацията, разяснява проф. Стоилов, който е и ръководител на Българското сдружение по ревматология.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ