Историята на лондонското метро - какво не знаем за най-старата подземна железница в света
На 2 август 1870 година е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, считан за първото метро в света. Метрото е кръговиден тунел под реката, който се намира сред Тауър Хил и Вайн лейн.
Когато е намерено през август 1870 година, то превозвало пасажерите в дървен вагон, дърпан от кабел, само че това се оказало прекомерно скъпо и тунелът бил пригоден за пешеходци, които плащали такса, с цел да пресекат пешком под реката.
Един милион поданици на Лондон употребявали метрото до затварянето му през 1898 година, след откриването четири години по-рано на Тауър Бридж, който бил безвъзмезден за прекосяване. Тунелът съществува и до през днешния ден и се употребява за водопроводи.
До началото на 20-и век лондонското метро се разраства и включва редица нови линии. Благодарение частично на работата на американския бизнесмен Чарлз Тайсън Йеркс, доста от линиите почнали да употребяват електрически вместо парни влакове. През 1911 година бил конфигуриран първият ескалатор в метрото на станция Earl's Court.
През 1924 година се ражда първото бебе в лондонското метро – във трен на станция Elephant & Castle по линия Bakerloo.
Първата злополука в метрото станала през 1938 година, когато два влака се сблъскали сред станциите Waterloo и Charing Cross, при което са ранени 12 пасажери. Единствената огромна злополука с жертви става на 28 февруари 1975 година на станция Moorgate, когато умират 42 души.
По време на Втората международна война се движели специфични снабдителни влакове, които осигурявали седем тона храни и 2400 галона с чай и какао всяка вечер на хората, живеещи в метрото.
Преброяване на популацията от 27 септември 1940 година открило, че 177 500 лондончани спят в станциите на метрото. Над 200 000 деца съумели да избягат в провинцията, употребявайки влаковете на метрото.
По време на войната някои станции, които пустеели, били превърнати в държавни офиси – станция, наречена Даун стрийт, била употребена за заседания на Ръководния комитет на железницата, както и за съвещания на Военния кабинет.
Хората обаче не са единствените живи същества, обитаващи подземната железница. Смята се, че там живеят и към половин милион мишки.
Днес метрото в Лондон има 11 линии, покриващи 400 км и обслужващи 270 станции. Всеки ден то транспортира към един милиард пасажери, като прагът е преминат за първи път през 2007 година Всяка седмица ескалаторите на метрото изминават разстояние, равно на обиколката на света два пъти.
Всяка година влаковете на лондонското метро изминават разстояние, равно на обиколката на света 1735 пъти, или 90 пътувания до луната и назад.
Средното разстояние, изминавано от всеки трен на метрото на година, се равнява на към 185 000 км. Те се движат със междинна скорост от 33 км/ч. Най-натоварената станция на метрото е Waterloo, която е била употребена от 95 милиона пасажери през 2015 година
Лондонското метро претърпява извънредно претрупан ден на 3 август 2012 година, по време на Олимпийските игри, когато транспортира 4.4 милиона пасажери. Но този връх е усъвършенстван на 4 декември 2015 година, когато 4.82 милиона души употребяват метрото в един ден.
Лондонското метро е третата най-голяма метро система в света, от позиция на изминати километри, след метрото в Пекин и Шанхай. Той е третата най-натоварена метро система в Европа, след Москва и Париж.
Снимките на филм в метрото в английската столица костват 500 паунда на час с Данък добавена стойност, в случай че снимачният екип е над пет души. Над 47 милиона литра вода се изпомпват от метрото всеки ден, задоволителни да пълнят общоприет плувен басейн (25 на 10 метра) всеки четвърт час.
От юни 2008 година алкохолът в метрото и във всички транспортни средства на градския превоз в Лондон е неразрешен.
Лондонското метро претърпява най-тежкия си миг в актуалната история през юли 2005 година, когато при експлоадиране на бомби, сложени от терористи в три влака на метрото и един рейс, починаха 52 души, а 700 бяха ранени.
Метрото е национализирано през 1948 година, само че днешната мрежа има своите проблеми. Пътуващите се оплакват поради преголемия брой хора, употребяващи метрото, неприятната вентилация, високите цени на билетите и неналичието на надеждност.
Туристите са комплицирани от комплицираната скица на метрото и все се питат от коя страна на ескалатора да застанат. В случай че се чудите, верният отговор е от дясната страна.
И още няколко любопитни обстоятелството за метрото по света:
Нюйоркското метро е едно от дребното в света, които се движат 24 часа в денонощието и имат максимален брой станции (468). През 2013 година то е превозило 1.71 милиарда пасажери.
Токийското метро е най-голямото по повърхност в света. То е намерено през 1927 година и през днешния ден транспортира 8.7 милиона пасажери дневно. Преди години бяха основани вагони единствено за дами в пиковите часове заран, с цел да се обезпечи на пътуващите дами „ чувство за сигурност “.
Ръководството за обноски в метрото поучава пасажерите да включат мобилните си телефони на спокоен режим и да се въздържат да приказват по време на пътуването.
Московското метро, което е най-натовареното в Европа, е намерено през 1935 година Йосиф Сталин бил първият пасажер и машинистът трябвало да практикува няколко дни ръководство на трен с плашило на руския водач.
Днес метрото в съветската столица има 12 линии и 195 станции. Общата му дължина е 325.9 км и реализира връх по натовареност през декември 2013 година, когато е употребявано от 9.28 милиона души в един ден.
40-годишното метро в Сеул сега е най-дългото в света със своите 940 км. То обезпечава 4G и безжичен интернет във всичките си станции и влакове. Седалките се управляват съгласно климата и се затоплят автоматизирано през зимата.
Чистотата и лекотата за потребление на метрото му печелят репутацията на най-хубавата метро система в света.
Метро станция Арсенална в Киев, Украйна, е най-дълбокото метро в света със 105.5 метра подземен.
Копенхагенското метро е електрическа система без машинисти, която работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и предлага запаметяващи се гледки.
Източник: Профит.бг
Когато е намерено през август 1870 година, то превозвало пасажерите в дървен вагон, дърпан от кабел, само че това се оказало прекомерно скъпо и тунелът бил пригоден за пешеходци, които плащали такса, с цел да пресекат пешком под реката.
Един милион поданици на Лондон употребявали метрото до затварянето му през 1898 година, след откриването четири години по-рано на Тауър Бридж, който бил безвъзмезден за прекосяване. Тунелът съществува и до през днешния ден и се употребява за водопроводи.
До началото на 20-и век лондонското метро се разраства и включва редица нови линии. Благодарение частично на работата на американския бизнесмен Чарлз Тайсън Йеркс, доста от линиите почнали да употребяват електрически вместо парни влакове. През 1911 година бил конфигуриран първият ескалатор в метрото на станция Earl's Court.
През 1924 година се ражда първото бебе в лондонското метро – във трен на станция Elephant & Castle по линия Bakerloo.
Първата злополука в метрото станала през 1938 година, когато два влака се сблъскали сред станциите Waterloo и Charing Cross, при което са ранени 12 пасажери. Единствената огромна злополука с жертви става на 28 февруари 1975 година на станция Moorgate, когато умират 42 души.
По време на Втората международна война се движели специфични снабдителни влакове, които осигурявали седем тона храни и 2400 галона с чай и какао всяка вечер на хората, живеещи в метрото.
Преброяване на популацията от 27 септември 1940 година открило, че 177 500 лондончани спят в станциите на метрото. Над 200 000 деца съумели да избягат в провинцията, употребявайки влаковете на метрото.
По време на войната някои станции, които пустеели, били превърнати в държавни офиси – станция, наречена Даун стрийт, била употребена за заседания на Ръководния комитет на железницата, както и за съвещания на Военния кабинет.
Хората обаче не са единствените живи същества, обитаващи подземната железница. Смята се, че там живеят и към половин милион мишки.
Днес метрото в Лондон има 11 линии, покриващи 400 км и обслужващи 270 станции. Всеки ден то транспортира към един милиард пасажери, като прагът е преминат за първи път през 2007 година Всяка седмица ескалаторите на метрото изминават разстояние, равно на обиколката на света два пъти.
Всяка година влаковете на лондонското метро изминават разстояние, равно на обиколката на света 1735 пъти, или 90 пътувания до луната и назад.
Средното разстояние, изминавано от всеки трен на метрото на година, се равнява на към 185 000 км. Те се движат със междинна скорост от 33 км/ч. Най-натоварената станция на метрото е Waterloo, която е била употребена от 95 милиона пасажери през 2015 година
Лондонското метро претърпява извънредно претрупан ден на 3 август 2012 година, по време на Олимпийските игри, когато транспортира 4.4 милиона пасажери. Но този връх е усъвършенстван на 4 декември 2015 година, когато 4.82 милиона души употребяват метрото в един ден.
Лондонското метро е третата най-голяма метро система в света, от позиция на изминати километри, след метрото в Пекин и Шанхай. Той е третата най-натоварена метро система в Европа, след Москва и Париж.
Снимките на филм в метрото в английската столица костват 500 паунда на час с Данък добавена стойност, в случай че снимачният екип е над пет души. Над 47 милиона литра вода се изпомпват от метрото всеки ден, задоволителни да пълнят общоприет плувен басейн (25 на 10 метра) всеки четвърт час.
От юни 2008 година алкохолът в метрото и във всички транспортни средства на градския превоз в Лондон е неразрешен.
Лондонското метро претърпява най-тежкия си миг в актуалната история през юли 2005 година, когато при експлоадиране на бомби, сложени от терористи в три влака на метрото и един рейс, починаха 52 души, а 700 бяха ранени.
Метрото е национализирано през 1948 година, само че днешната мрежа има своите проблеми. Пътуващите се оплакват поради преголемия брой хора, употребяващи метрото, неприятната вентилация, високите цени на билетите и неналичието на надеждност.
Туристите са комплицирани от комплицираната скица на метрото и все се питат от коя страна на ескалатора да застанат. В случай че се чудите, верният отговор е от дясната страна.
И още няколко любопитни обстоятелството за метрото по света:
Нюйоркското метро е едно от дребното в света, които се движат 24 часа в денонощието и имат максимален брой станции (468). През 2013 година то е превозило 1.71 милиарда пасажери.
Токийското метро е най-голямото по повърхност в света. То е намерено през 1927 година и през днешния ден транспортира 8.7 милиона пасажери дневно. Преди години бяха основани вагони единствено за дами в пиковите часове заран, с цел да се обезпечи на пътуващите дами „ чувство за сигурност “.
Ръководството за обноски в метрото поучава пасажерите да включат мобилните си телефони на спокоен режим и да се въздържат да приказват по време на пътуването.
Московското метро, което е най-натовареното в Европа, е намерено през 1935 година Йосиф Сталин бил първият пасажер и машинистът трябвало да практикува няколко дни ръководство на трен с плашило на руския водач.
Днес метрото в съветската столица има 12 линии и 195 станции. Общата му дължина е 325.9 км и реализира връх по натовареност през декември 2013 година, когато е употребявано от 9.28 милиона души в един ден.
40-годишното метро в Сеул сега е най-дългото в света със своите 940 км. То обезпечава 4G и безжичен интернет във всичките си станции и влакове. Седалките се управляват съгласно климата и се затоплят автоматизирано през зимата.
Чистотата и лекотата за потребление на метрото му печелят репутацията на най-хубавата метро система в света.
Метро станция Арсенална в Киев, Украйна, е най-дълбокото метро в света със 105.5 метра подземен.
Копенхагенското метро е електрическа система без машинисти, която работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и предлага запаметяващи се гледки.
Източник: Профит.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ