Традиции и трапеза на Атанасовден
На 18 януари православната черква уважава един от совите светци - Свети Атанасий Велики. Този светец от календара е роден в далечната 295 година. Участва в известният Никейски събор като дякон. Пет години по-късно е почетен със ранг свещеник. Служи в Александрия, където се отличава с дейната си позиция против арианството. Умира на 2 май 373 година.
Народните вярвания обаче му дефинират по-различна роля. В съзнанието на народа той е брат-близнак на Свети Антоний, чийто празник е на 17 януари и е владетел на снега, студа и ледения зимен мирис. От денят, когато се празнува празника му, зимата се стяга да си отиде и да отстъпи мястото си на лятото.
Затова преданията описват, че светията съблича зимния си кожух и отива в планината, облечен в бялата си празнична риза и яхнал бял кон и се провиква зимата да си отива и да идва лятото.
Атанасовден е средата на зимата и след него денят стартира да нараства с едно просено зрънце съгласно поверията. Наричат го още Среди зима.
На този ден хората стартират да преглеждат какви ресурси са им останали от храна и дърва, с цел да преценяват дали ще им стигнат до пролетта, тъй като може да следва сложен и тежък интервал до края на зимния сезон.
Според друго национално поверие Свети Атанасий е господарят на чумата и на други страшни заболявания като шарката по децата. За да умилостивят заболяванията, както и техния повелител-светец, хората подготвят специфична софра (разгледайте галерията с вкусни предписания за Атанасовден)
На масата на Атансовден би трябвало да има ритуален самун, намазан с мед, който се раздава на другари и съседи, с цел да е лека заболяването, в случай че сполети някого. Жените пекат содени питки, които се дупчат от горната страна с вилица, с цел да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се вършат във форма на куче, тъй като се счита, че чумата се плаши от кучето.
На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече кокошката с ориз. От гозбата се раздава на близки хора срещу заболяванията. На доста места се вършат общи национални курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да избави хората от приключение. Подходящо е на този ден да се направи и персонален курбан при тежък здравословен проблем.
На трапезата на Атанасовден във всеки дом наложително би трябвало да се постави содена питка, свинско печено или сготвено със зеле, питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз.
Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също участват на празничната софра.
За празника се съблюдават и доста забрани. Жените не трябва да работят, а мъжете да не впрягат добитъка, с цел да са здрави животните им.
Жените не трябва да шият и плетат, тъй като убодено място зараства мъчно елементарно.
Не бива да се пипа вълна, тъй като се счита, че чумата спи в нея.
Не се вари фасул, леща, царевица, с цел да не разболяват децата.
Перата на закланите птици би трябвало да се запазят, тъй като се има вяра, че са лечебни.
На този ден дамите деликатно решат косите си, с цел да изчешат заболяванията.
Атанасовден и е ден за гадаене дали ще е плодородна година. Ако на този ден не вали сняг, идната зима ще е дълга.
Атанасовден е празничен и е признато хората да излязат по високите места в своето населено място, с цел да посрещнат изгрева. Не бива обаче да се играе хоро на този ден, тъй като съгласно националното поверие чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си.
На този ден имен ден честват всички, носещи името на светеца - Атанас и производните от него - Атанаска, Нася Наско, Таньо и други.
Това е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и точиларите, тъй като се счита, че двамата светии - Антоний и Атанасий, са изобретателите на ковашките клещи.
