18 октомври 1918 г. В Русия е екзекутиран ген. Радко Димитриев
На 18 октомври 1918 година героят от войните за обединяване на България ген. Радко Димитриев дружно с към 100 генерали и офицери е разстрелян от болшевиките. Тленните му остатъци са пренесени и заровени в църквата на град Пятигорск.
Радко Русков Димитриев е роден на 24 септември 1859 година в село Градец, Сливенско. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Участва в националноосвободителното придвижване Котел, а по време на Руско-турската война 1877-1878 година е причислен като преводач към съветската войска. Радко Димитриев приключва първия випуск на военното учебно заведение в София (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт - Петербург (1884 г.). На 18 октомври 1884 година е създаден в чин капитан.
Участва в подготовката на Съединението. След историческият акт е шеф - щаб на Южнобългарските войски и в Сръбско-българската война командва авангарда на лявата колона при завладяването на Пирот.
След победоносната война е един от основните уредници на преврата на офицерите русофили от 9 юни 1886 година детронирал княз Александър І Български. След неуспеха на превратаджиите да се задържат на власт, емигрира поредно в Румъния и Русия.
След оповестяване на амнистията за офицерите участници в преврата се завръща в България и е създаден в чин полковник. На тази служба заема разнообразни постове в българската войска. На 1 май 1905 година е нараснал в звание генерал-майор и две години по-късно е шеф на ІІІ военно - инспекционна област.
През Балканската война поема командването на ІІІ българска войска, образувана на 17 септември 1912 година в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9 - плевенска пехотни дивизии, 3-а конна бригада, 3-о с гаубично поделение, Опълчение и допълващи елементи.
Общата бройка на армията през 1912 година доближава 111 363 души, 26 030 коня, 3737 вола, 6675 каруци, 7 леки коли, 75 велосипеда, 72 картечници и 318 оръдия. Командваната от военачалник Димитриев войска реализира оперативно - тактическата изненада за турците на Тракийския боен спектакъл в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар. При офанзивата на Чаталджанската укрепена отбранителна линия генералът поема командването на обединените І и ІІІ армии. По време на Междусъюзническата война е назначен за помощник-главнокомандващ, а малко по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт - Петербург. На този пост го заварва и началото на Първата международна война.
Той напуща работа и се причислява към настоящата съветска императорска войска отпред на 8-и армейски корпус в състава на 8-а войска, настояща в Галиция. След сполучливи боеве против австро - унгарците през септември 1914 година е нараснал в чин военачалник от пехотата и му е поверено командването на 3-а войска. С нея Димитриев обсажда безрезултатно Пшемишъл, а до края на годината води война на река Сан и по направлението към Краков.
В резултат на Горлицкия пробив през май 1915 войските му са разгромени и отстъпват от северните Карпати. Броени дни след провалянето Димитриев е снет от командването на 3-а войска, само че през март 1916 му е поверена 12-а войска в Прибалтика. С нея през лятото на 1916 и последвалата зима той организира кръвопролитни, само че безрезултатни офанзиви против германците на запад от Рига. През юли 1917 е снет от армейското командване и причислен в запаса. По-късно отпътува на лекуване в Южна Русия.
Радко Русков Димитриев е роден на 24 септември 1859 година в село Градец, Сливенско. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Участва в националноосвободителното придвижване Котел, а по време на Руско-турската война 1877-1878 година е причислен като преводач към съветската войска. Радко Димитриев приключва първия випуск на военното учебно заведение в София (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт - Петербург (1884 г.). На 18 октомври 1884 година е създаден в чин капитан.
Участва в подготовката на Съединението. След историческият акт е шеф - щаб на Южнобългарските войски и в Сръбско-българската война командва авангарда на лявата колона при завладяването на Пирот.
След победоносната война е един от основните уредници на преврата на офицерите русофили от 9 юни 1886 година детронирал княз Александър І Български. След неуспеха на превратаджиите да се задържат на власт, емигрира поредно в Румъния и Русия.
След оповестяване на амнистията за офицерите участници в преврата се завръща в България и е създаден в чин полковник. На тази служба заема разнообразни постове в българската войска. На 1 май 1905 година е нараснал в звание генерал-майор и две години по-късно е шеф на ІІІ военно - инспекционна област.
През Балканската война поема командването на ІІІ българска войска, образувана на 17 септември 1912 година в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9 - плевенска пехотни дивизии, 3-а конна бригада, 3-о с гаубично поделение, Опълчение и допълващи елементи.
Общата бройка на армията през 1912 година доближава 111 363 души, 26 030 коня, 3737 вола, 6675 каруци, 7 леки коли, 75 велосипеда, 72 картечници и 318 оръдия. Командваната от военачалник Димитриев войска реализира оперативно - тактическата изненада за турците на Тракийския боен спектакъл в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар. При офанзивата на Чаталджанската укрепена отбранителна линия генералът поема командването на обединените І и ІІІ армии. По време на Междусъюзническата война е назначен за помощник-главнокомандващ, а малко по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт - Петербург. На този пост го заварва и началото на Първата международна война.
Той напуща работа и се причислява към настоящата съветска императорска войска отпред на 8-и армейски корпус в състава на 8-а войска, настояща в Галиция. След сполучливи боеве против австро - унгарците през септември 1914 година е нараснал в чин военачалник от пехотата и му е поверено командването на 3-а войска. С нея Димитриев обсажда безрезултатно Пшемишъл, а до края на годината води война на река Сан и по направлението към Краков.
В резултат на Горлицкия пробив през май 1915 войските му са разгромени и отстъпват от северните Карпати. Броени дни след провалянето Димитриев е снет от командването на 3-а войска, само че през март 1916 му е поверена 12-а войска в Прибалтика. С нея през лятото на 1916 и последвалата зима той организира кръвопролитни, само че безрезултатни офанзиви против германците на запад от Рига. През юли 1917 е снет от армейското командване и причислен в запаса. По-късно отпътува на лекуване в Южна Русия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ