2017 г. през погледа на бизнеса
На 18 декември управлението на Българска стопанска камара показа по време на конференция резултатите от обичайното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК по отношение на положението на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и упованията им за идната календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК. Проучването е извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2017 година и сплотява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които притежатели и шефове на предприятия (92%), а 8% са чиновници, упълномощени да попълнят онлайн анкетата.
Спрямо миналогодишното проучване се усъвършенства оценката на интервюираните за бизнес климата. Заедно с това, обаче, се усилва делът на показалите, че няма смяна, а една-трета от интервюираните регистрират утежняване на бизнес средата. Що се отнася до положението на компаниите, по отношение на предходното проучване е налице известно оттегляне, като максимален дял (44%) от интервюираните са дали отговор, че не е настъпила смяна, а 27% регистрират утежняване. 28% заявяват позитивно изменение в индикаторите на компаниите, само че през 2016 година позитивните оценки са били 31%.
Най-силно утвърждение срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в персоналните документи (85%), за унищожаване на така наречен „ клас прослужено време “ (73%) и за унищожаване на минималните осигурителни прагове (58%).
С висока поддръжка (66%) се употребява и концепцията минималната работна заплата да се дефинира на база ясна методика, учредена на справедливи критерии, а не по административен път (както е в момента).
Преобладаващо отрицателно са оценени желанията за ограничение на заплащанията в брой до 5000 лева (63% неодобрение) и нарастването на осигурителните вноски (77% неодобрение).
Подобно на резултатите от миналогодишното проучване, и през 2017 година бизнесът се колебае по повод ускореното приемане на страната ни в Еврозоната – 43% утвърждават сходна стъпка, 41% са срещу, а 16% се затрудняват да преценяват.
В тазгодишното изследване беше включена и тематиката за публичните поръчки. 67% от интервюираните заявяват, че през 2017 година не са взели участие в състезания за публични поръчки. От останалите 33% показват, че са ставали очевидци на неточни и/или противозаконни практики при осъществяване на процедурите, включително: Необективно оценяване на офертите (88,5%); Тенденциозно сложени условия в конкурсната документи в интерес на съответен реализатор (80,8%); Необосновани обжалвания, забавящи осъществяването на поръчката (65,4%); Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (46,2%); Подмяна на подизпълнители (46,2%).
Във връзка с идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година оценките на интервюираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата считат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази позитивно върху стопанската система и имиджа на страната ни в интернационален проект, както и с сполучливото справяне с този значим държавен ангажимент. 5% от интервюираните декларират, че тази тематика не съставлява интерес за тях.
Спрямо миналогодишното проучване се усъвършенства оценката на интервюираните за бизнес климата. Заедно с това, обаче, се усилва делът на показалите, че няма смяна, а една-трета от интервюираните регистрират утежняване на бизнес средата. Що се отнася до положението на компаниите, по отношение на предходното проучване е налице известно оттегляне, като максимален дял (44%) от интервюираните са дали отговор, че не е настъпила смяна, а 27% регистрират утежняване. 28% заявяват позитивно изменение в индикаторите на компаниите, само че през 2016 година позитивните оценки са били 31%.
Най-силно утвърждение срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в персоналните документи (85%), за унищожаване на така наречен „ клас прослужено време “ (73%) и за унищожаване на минималните осигурителни прагове (58%).
С висока поддръжка (66%) се употребява и концепцията минималната работна заплата да се дефинира на база ясна методика, учредена на справедливи критерии, а не по административен път (както е в момента).
Преобладаващо отрицателно са оценени желанията за ограничение на заплащанията в брой до 5000 лева (63% неодобрение) и нарастването на осигурителните вноски (77% неодобрение).
Подобно на резултатите от миналогодишното проучване, и през 2017 година бизнесът се колебае по повод ускореното приемане на страната ни в Еврозоната – 43% утвърждават сходна стъпка, 41% са срещу, а 16% се затрудняват да преценяват.
В тазгодишното изследване беше включена и тематиката за публичните поръчки. 67% от интервюираните заявяват, че през 2017 година не са взели участие в състезания за публични поръчки. От останалите 33% показват, че са ставали очевидци на неточни и/или противозаконни практики при осъществяване на процедурите, включително: Необективно оценяване на офертите (88,5%); Тенденциозно сложени условия в конкурсната документи в интерес на съответен реализатор (80,8%); Необосновани обжалвания, забавящи осъществяването на поръчката (65,4%); Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (46,2%); Подмяна на подизпълнители (46,2%).
Във връзка с идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година оценките на интервюираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата считат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази позитивно върху стопанската система и имиджа на страната ни в интернационален проект, както и с сполучливото справяне с този значим държавен ангажимент. 5% от интервюираните декларират, че тази тематика не съставлява интерес за тях.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ