На 17 юли 1393 г. след тримесечна обсада турците превземат

...
На 17 юли 1393 г. след тримесечна обсада турците превземат
Коментари Харесай

17 юли е една от най-черните дати в историята на България

На 17 юли 1393 година след тримесечна блокада турците завладяват българската столица Търновград. С нейното рухване Търновското царство в действителност престава да съществува, а от него остават свободни единствено няколко замъци по Дунав, най-важна от които е Никопол.

През последните 15 години цар Иван Шишман на два пъти се кълне на султан Мурад, че ще му е правилен васал, само че при първия комфортен случай се отмята. При похода на турците в Добруджа през 1388 година цар Шишман изоставя Търново и бяга в мощната цитадела Никопол.

През пролетта на 1393 година новият султан Баязид събира войските си от Мала Азия и през Хелеспонт (Дарданелите) се съединява анадолският корпус със западната войска, като евентуално последната е включвала и силите на някои християнски васали, най-вече от Македония.

В Търново не остават видни военоначалници, а управлението на защитата е поето от Патриарх Евтимий. Столицата е обсадена от всички страни. Населението съпротивлява безстрашно и обезверено, само че най-после след тримесечна блокада градът е превзет. Съществуват многочислени взаимно изключващи се версии за разигралите се събития към завладяването на Търново. Според водещата версия след тримесечната блокада Патриарх Евтимий пред заплахата да избухне зараза или гладни протести измежду популацията договорил предаването на града при положителни условия, само че османците не спазили обещанията си.

Според преданията доста от търновските търговци и боляри, за да запазят публичното си състояние, минават към исляма. Останалите оживели по-видни търновски жители са изпратени в Мала Азия на изгнание и там техните следи се губят. Според Цамблак Патриарх Евтимий е наказан на гибел, само че е избавен в последната минута от знамение. Легендата споделя, че когато палачът вдигнал ятагана си, с цел да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменила. Уплашени от случилото се, османците решили да заточат духовника, вместо да го убиват. Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където умира, след което е канонизиран за български светец. Очевидци свидетелстват за " цялостно опустошаване на града ". Патриаршеската черква " Възнесение Христово " е превърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица са изгорени и сринати до основи. Същата орис сполетява и царските дворци на Царевец. Най-известната търновска черква " Свети четиридесет мъченици ", издигната от цар Иван Асен II, е обърната в храм на новата религия.

Твърдината Царевец получава турското наименование Хисар. Учениците на Евтимий се разпиляват и запътват по прилежащите към момента свободни земи. През Дунав доста от тях минават във Влашко и Молдавия, а оттова в съветските земи, където не престават книжовната си и просветителска активност на среднобългарски език, проповядвайки и разпространявайки божието слово по тези земи на църковнославянски. Падането на Търново и заточението на Патриарх Евтимий бележат края на средновековната българска държавност и независима просвета.

Източник: Марица
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР