17 септември 1939 г. Червената армия нахлува в Полша
На 17 септември 1939 Червената войска нахлува в Полша. Това е денят, в който страната губи своята изстрадана самостоятелност. Травмата от това събитие е жива и до през днешния ден, твърди Бартош Дудек за „ Дойче веле”.
Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото държавно управление на страната минават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единение е възобновено едвам през 1918 след 123 години разделяне, на този ден престава да съществува като самостоятелна страна. С това се връща една остаряла полска контузия. Германия и Русия си поделят прилежаща Полша - за следващ път, а фантазията на цели генерации поляци, които от 1795 година се борят за свободата си в безчет въстания и борби, в това число под непознати флагове, още веднъж е разрушена.
Днес одобряваме, че нахлуването в Полша и нейната делба е предизвестена от Версайската система на мирни контракти, подписани след края на Втората международна война. Победена и с големи репарации и мъчителни териториални загуби Германия се стреми към реванш. Издигането на болшевиките в Русия и основаването на Съюз на съветските социалистически републики демонстрират, че Кремъл не се отказал към агресия на запад.
С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред устрема на поляците за независимост, да тероризират и поробят полския народ. За да реализират тази цел е било належащо да отстраняват елита на страната и да открият в нея режим на гнет. Така и става: през 1940 година Третият райх основава концентрационния лагер Освиенцим, който в началото е служел като лагер за заличаване на полския хайлайф и на руски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.
На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и освен там - редом с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по специалност са били адвокати и учители, научни служащи и бизнесмени, държавни служители.
Подобна е и ориста на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разграничената страна - те са избивани, отвличани или прокуждани - едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е злополука, невиждана преди този момент в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.
Поляците обаче демонстрират силата на своя дух. Той оцелява както по време на Втората международна война, по този начин и при терора на Съюз на съветските социалистически републики.
Избирането на Карол Войтила за папа Йоан-Павел II поставя началото на промени в света и за връщането на църквата в живота на милиони.
Създаването на синдиката Солидарност в Полша унищожи основите на комунистическия режим в Източна Европа.
Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото държавно управление на страната минават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единение е възобновено едвам през 1918 след 123 години разделяне, на този ден престава да съществува като самостоятелна страна. С това се връща една остаряла полска контузия. Германия и Русия си поделят прилежаща Полша - за следващ път, а фантазията на цели генерации поляци, които от 1795 година се борят за свободата си в безчет въстания и борби, в това число под непознати флагове, още веднъж е разрушена.
Днес одобряваме, че нахлуването в Полша и нейната делба е предизвестена от Версайската система на мирни контракти, подписани след края на Втората международна война. Победена и с големи репарации и мъчителни териториални загуби Германия се стреми към реванш. Издигането на болшевиките в Русия и основаването на Съюз на съветските социалистически републики демонстрират, че Кремъл не се отказал към агресия на запад.
С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред устрема на поляците за независимост, да тероризират и поробят полския народ. За да реализират тази цел е било належащо да отстраняват елита на страната и да открият в нея режим на гнет. Така и става: през 1940 година Третият райх основава концентрационния лагер Освиенцим, който в началото е служел като лагер за заличаване на полския хайлайф и на руски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.
На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и освен там - редом с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по специалност са били адвокати и учители, научни служащи и бизнесмени, държавни служители.
Подобна е и ориста на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разграничената страна - те са избивани, отвличани или прокуждани - едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е злополука, невиждана преди този момент в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.
Поляците обаче демонстрират силата на своя дух. Той оцелява както по време на Втората международна война, по този начин и при терора на Съюз на съветските социалистически републики.
Избирането на Карол Войтила за папа Йоан-Павел II поставя началото на промени в света и за връщането на църквата в живота на милиони.
Създаването на синдиката Солидарност в Полша унищожи основите на комунистическия режим в Източна Европа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ