Клубовете за отслабване и тяхната малка тайна
На 16 септември 1967 година локален вестник в Съри, Англия, пуска история за отслабването на жена на име Стефани Вон. След като се бори с тежестта си като дете и младеж, Стефани става „ по-дебела и по-отчаяна за казуса си с тежестта, до момента в който на 21 не достигa 90 кг “. Тя е тествала всевъзможни диети – даже взема курс хапчета за намаляване, които я карат да се усеща „ извънредно “. Но неотдавна, оповестява вестникът, й се случва нещо трагично. Стефани открива нов способ за намаляване, наименуван Weight Watchers: „ организация, неотдавна навлязла в страната от Америка, която оказва помощ на дебелите посредством групова терапия – един тип като Aнонимните алкохолици, единствено че за ядящи. “
Статията в Surrey Comet продължава с обяснение за забележителния триумф на Стефани с групата. Тя започва да върви един път седмично на среща в дребна селска зала в Датчет, където преди малко е образуван нов клон на компанията. По-късно, макар че към този момент е отслабнала до 80 кг, тя се надява да остане още 5 месеца, с цел да отслабне повече. Историята заключва, че Стефани се усеща по-добре в кожата си и по-лесно се опълчва на сладките изкушения. Докато е била „ дебело момиче “, е била „ прекомерно огромна, с цел да излезе и да си купи красиви облекла “, само че в този момент тя „ се интересува живо от мода, когато към този момент има късмет да откри нещо, в което да се побере “.
Този роман запечатва значим миг в края на 60-те години, когато във Англия се появяват нови диетични способи. И макар че през днешния ден сме добре осведомени с концепцията за клубовете за намаляване, тяхната история значително се подценява. Как стартира концепцията за сваляне на килограми с значимия детайл на поддръжка от други хора?
Клубовете за намаляване имат дълга обществена история, датираща още от следвоенна Америка. Първата от тези групи – неправителствената организация „ Taking Off Pounds Sensibly “ – е основана в Милуоки през 1948 година, а други сходни компании я следват по-нататък през 50-те години. През 1963 година, бизнесдама на име Жан Нидеч основава Weight Watchers Inc. в Ню Йорк, като начислява на членовете такса за визитите и за напътствията, които тя дава. Този модел се оказва извънредно сполучлив и 4 години по-късно американка на име Бърнис Уестън купува извънредния франчайз за Англия.
Успехът обаче не е неотложен. Уестън в началото изпитва усложнения и привлича единствено три дами на първичната си среща в Обединеното кралство през март 1967 година През есента на същата година тя провежда „ фешън ревю “ за някогашни участници в групата като показва фотоси по какъв начин са изглеждали преди. С течение на времето триумфът на Weight Watchers проправя пътя за появяването на сходни локални групи във Англия: Silhouette Slimming е основана в Нортхемптъншър през 1968 година, а година по-късно жена на име Маргарет Брамуел основава J&M Slimming World в църковна зала в Дербишър. До 1975 година в Обединеното кралство има към 570 клона на Weight Watchers и повече от хиляда разнообразни класове на Silhouette Slimming.
Една от аргументите, заради които клубовете за намаляване стават толкова сполучливи през този интервал, е, че те значат повече за дамите, в сравнение с единствено загуба на тегло. Вместо това клубовете стават пространства на женска „ хомосоциалност “, където се основават другарства и дамите могат да споделят своите проблеми и секрети – малко като кръчмите, в които мъжете се събират, с цел да пият и да поддържат връзка при започване на 20 век (та до днес). В ранните дни, нетърпеливи да запазят тези пространства единствено за дами, някои клубове за намаляване даже стигат до такава степен, че изключват мъжете с предписание. Розмари Конли напомня, че нейните лични класове са ориентирани към „ жени и единствено дами. И в случай че мъжете желаят да дойдат, ще им кажем Не. “
През 70-те години всички клубове за намаляване следват елементарен бизнес формат. Всеки клуб генерира доходи посредством месечно участие и седмични такси за наличие. Занятията се организират в пространства чартърен, нормално селски зали, и в подмяна на парите си членките получават композиция от диетична информация – персонализирани хранителни проекти, справочници за калории, седмично „ претегляне “ – и.
Този финален фактор – прочувствената поддръжка – е от решаващо значение. Според Бернис Уестън клубовете за намаляване са места, където се споделят и разискват персонални проблеми: „ Ние обсъждаме за какво ядем и постоянно откриваме, че сме нещастни у дома… Всички типове проблеми се разкриват: може би една жена ще признае, че е изправена пред бракоразвод или пък нечии родител умира и както нормално храната се трансформира в единственото й успокоение. “
Уникалната просвета на клубовете за намаляване може да значима функционалност за дамите. Класовете по вталяване, учредени в Ричмънд през 60-те години, съчетават препоръки за фитнес и здравословно хранене с терапия с разговаряне. Както един от създателите на групата, Диана Ламплуг, изяснява по-късно, класовете обединява жени със сходни персонални проблеми: „ Това се случи да вземем за пример с две майки, които бяха изгубили бебетата си, с две възрастни майки, чийто синовете се самоубиват… “ Като предизвикват откритата връзка, тези клубове изпреварват по-късно появилите се в обществото въпроси за ръководството на напрежението и прочувствено благоденствие.
