Светът почита Шарл Азнавур по повод 100 години от рождението му
Френският артист, текстописец, артист и посланик от арменски генезис Шанур Вахинаг Азнавурян, прочут като Шарл Азнавур, е роден преди 100 години - на 22 май 1924 година, в Париж в семейство на имигранти. Започва да пее през 40-те години, а за огромната сцена го открива самата Едит Пиаф.
През времето на дългата му кариера „ френският Франк Синатра " реализира популярност, надалеч надхвърляща границите на френскоезичния свят. По мотив кончината му на 1 октомври 2018 година американският „ Ню Йоркър “ излиза с възпоменателна публикация, която назовава французина „ последния и най-велик трубадур “.
Шарл Азнавур живее 94 години и оставя триста албума, над хиляда песни, мемоари за десетки турнета. Стилът му революционизира френския поп, а геният му е приет от най-големите звезди на британската и американската музика от неговото потомство – Рей Чарлз, Фред Астер, Шърли Беси, Бинг Кросби.
Навършил 90 години, Азнавур продължава да пее – през 2017 година, по-малко от година преди гибелта си, той изнася концерт и в България.
Шарл става французин инцидентно – през 1924 година семейство Азнавурян е във Франция в очакване да получи виза за Съединени американски щати. Точно тогава се ражда бъдещият артист и бащата Миша взема решение да останат в страната. Азнавурян отварят арменски ресторант в Париж. Бащата пее пред имигранти в ресторанта си и това е първата сцена в живота на момчето. Шарл е записан в учебно заведение за театрални изкуства, а на девет години към този момент се явява на прослушвания за фонов артист.
Първият филм, в който играе, е от 1933 година – „ Емил и детективите “. В началото на Втората международна война татко му е мобилизиран. Бъдещият знаменит артист напуща учебното заведение и стартира работа през 1939 година Две години по-късно е знаменателната му среща с композитора Пиер Рош. Двамата основават дует и заповат да пеят по кабаретата на Париж. От този интервал датира познанството сред Азнавур и певицата Едит Пиаф.
Дуетът Азнавур – Рош се разпада след турне в Съединени американски щати и Канада. Азнавур остава солов реализатор, само че пеенето му не среща огромен триумф. Вместо това стартира да става прочут като създател на песни.
Първият концерт на Азнавур в зала „ Олимпия “ е през 1954 година Публиката е изумена, макар че музикалната рецензия е резервирана. Постепенно Франция попада под въздействието на Азнавур – като се изключи че се трансформира във все по-успешен артист, той взе участие и в игрални филми.
През 1960 година Франсоа Трюфо му предлага основната роля в „ Стреляйте по пианиста “. Кариерата на Азнавур към този момент е интернационална – следват турнета в Армения, Турция, Гърция, Африка, Съюз на съветските социалистически републики и в Съединени американски щати, където французинът пее в фамозната зала „ Карнеги хол “ в Ню Йорк. През 1965 година още веднъж пее в парижката „ Олимпия “, а публиката приветства La Mamma и La bohеme.
През 2004 година Азнавур издава албума Insolitement vоtre, с който отбелязва 60 години на сцената. По това време артистът е на 80 години. През 2006 година пътува за Хавана, Куба, с цел да записва с Чучо Валдес, една от най-големите фигури в джаза. През 2007 година излиза Colore ma vie.
Певецът, който споделя, че има три типа музика – музика за сърцето, за главата и за краката, е работил с някои от най-големите реализатори в света. Сред тях с изключение на Едит Пиаф са Джони Холидей, Лайза Минели, Нана Мускури.
Азнавур разнася славата на френския поп, само че дружно с това остава правилен на арменската си еднаквост. През 70-те години той е дипломат на Армения в Швейцария.
През времето на дългата му кариера „ френският Франк Синатра " реализира популярност, надалеч надхвърляща границите на френскоезичния свят. По мотив кончината му на 1 октомври 2018 година американският „ Ню Йоркър “ излиза с възпоменателна публикация, която назовава французина „ последния и най-велик трубадур “.
Шарл Азнавур живее 94 години и оставя триста албума, над хиляда песни, мемоари за десетки турнета. Стилът му революционизира френския поп, а геният му е приет от най-големите звезди на британската и американската музика от неговото потомство – Рей Чарлз, Фред Астер, Шърли Беси, Бинг Кросби.
Навършил 90 години, Азнавур продължава да пее – през 2017 година, по-малко от година преди гибелта си, той изнася концерт и в България.
Шарл става французин инцидентно – през 1924 година семейство Азнавурян е във Франция в очакване да получи виза за Съединени американски щати. Точно тогава се ражда бъдещият артист и бащата Миша взема решение да останат в страната. Азнавурян отварят арменски ресторант в Париж. Бащата пее пред имигранти в ресторанта си и това е първата сцена в живота на момчето. Шарл е записан в учебно заведение за театрални изкуства, а на девет години към този момент се явява на прослушвания за фонов артист.
Първият филм, в който играе, е от 1933 година – „ Емил и детективите “. В началото на Втората международна война татко му е мобилизиран. Бъдещият знаменит артист напуща учебното заведение и стартира работа през 1939 година Две години по-късно е знаменателната му среща с композитора Пиер Рош. Двамата основават дует и заповат да пеят по кабаретата на Париж. От този интервал датира познанството сред Азнавур и певицата Едит Пиаф.
Дуетът Азнавур – Рош се разпада след турне в Съединени американски щати и Канада. Азнавур остава солов реализатор, само че пеенето му не среща огромен триумф. Вместо това стартира да става прочут като създател на песни.
Първият концерт на Азнавур в зала „ Олимпия “ е през 1954 година Публиката е изумена, макар че музикалната рецензия е резервирана. Постепенно Франция попада под въздействието на Азнавур – като се изключи че се трансформира във все по-успешен артист, той взе участие и в игрални филми.
През 1960 година Франсоа Трюфо му предлага основната роля в „ Стреляйте по пианиста “. Кариерата на Азнавур към този момент е интернационална – следват турнета в Армения, Турция, Гърция, Африка, Съюз на съветските социалистически републики и в Съединени американски щати, където французинът пее в фамозната зала „ Карнеги хол “ в Ню Йорк. През 1965 година още веднъж пее в парижката „ Олимпия “, а публиката приветства La Mamma и La bohеme.
През 2004 година Азнавур издава албума Insolitement vоtre, с който отбелязва 60 години на сцената. По това време артистът е на 80 години. През 2006 година пътува за Хавана, Куба, с цел да записва с Чучо Валдес, една от най-големите фигури в джаза. През 2007 година излиза Colore ma vie.
Певецът, който споделя, че има три типа музика – музика за сърцето, за главата и за краката, е работил с някои от най-големите реализатори в света. Сред тях с изключение на Едит Пиаф са Джони Холидей, Лайза Минели, Нана Мускури.
Азнавур разнася славата на френския поп, само че дружно с това остава правилен на арменската си еднаквост. През 70-те години той е дипломат на Армения в Швейцария.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ