Мая Плисецкая - прекрасният лебед на съветския балет
Мая Плисецкая, от чието рождение през днешния ден се навършват 100 години, е един от най-ярките знаци на руския балет и на московския Болшой спектакъл. С дълги крайници и пламенночервена коса, тя имаше зашеметяваща техника, големи, съвсем мъжествени скокове и удивително гъвкави тил и ръце, написа английският вестник „ Гардиън “. Балерината споделя, че е наследила впечатляващата си и изразителна осанка от татко си, който разказва като „ мускулест, слаб физически “.
Плисецкая танцува на най-престижните подиуми по света и добива интернационална популярност, само че началото на кариерата й е белязано от доста компликации. Тя е родена в семейство на евреи, което се оказва проблем за приемането й от режима.
Плисецкая е родена в Москва на 20 ноември 1925 година Майка й, Рахил Месерер, е актриса в нямото кино, а татко й, Михаил Плисецки, е руски минен инженер и дипломатически чиновник, изпратен на работа в Шпицберген, Норвегия.
Баща й е убит през 1938 година, по време на сталинските чистки, като Плисецкая научава датата на гибелта му едвам през 1989 година Майка й е задържана и изпратена в трудов лагер дружно с дребния си наследник, а по-късно е заточена в Казахстан.
През това време Мая се избавя от настаняване в сиропиталище, тъй като е призната от вуйна си и чичо си по майчина линия – Суламит и Асаф Месерер, които са солисти в Болшой спектакъл и по-късно преподавали по балет. Тези тествания оставят незаличима диря у Плисецкая, чиито трайни антисъветски настроения в по-късните години граничат с дисидентство, написа " Ню Йорк таймс ".
Лелята е тази, която води 8-годишната Мая в балетната зала, където нейният присъщ гений блесва и упоритостта й се откроява. От ранното си детство тя е известна с безкрайните си ресурси от сила и непримиримост. Изтощителният въртоп на подготовките в Болшой спектакъл са спасението на Мая от политическата конюнктура в Съюз на съветските социалистически републики.
„ Бих желала да приказвам за „ Спящата хубавица “ и „ Лебедово езеро “, за моите обичани функции и красивите си сътрудници, само че както и да погледна на детството си, всичко се върти към политиката и Сталинския гнет “, написа балерината в автобиографията си „ Аз, Мая Плисецкая “, оповестена през 1994 година
През 1941 година майката е освободена и фамилията се събира още веднъж, само че поради Втората международна война те се реалокират в Свердловск, вярвайки, че Болшой спектакъл ще бъде евакуиран там. Слухът се оказва погрешен и Мая пропуща цяла година в балетната школа. В последна сметка тя подхваща рисковата стъпка да направи петдневно пътешестване назад до Москва без нужните документи.
През 1943 година Мая приключва с отлични оценки, а две години по-късно е назначена в Болшой и танцува основни функции. Когато през 1951 година е оповестена за заслужил актьор на Съюз на съветските социалистически републики, Комсомолът, младежката организация на ръководещата комунистическа партия, стачкува. Тя е изключена от турнето в Лондон през 1956 година, което е първата поява на цялата натрупа на Болшой на Запад. Разрешават й да пътува през 1959 година, когато театърът отива в Ню Йорк.
За тези пътувания Плисецкая споделя, че руската администрация конфискува съвсем всички доходи на танцьорите от турнетата и по тази причина доста от тях се хранят с кучешка и котешка храна – „ евтина и богата на витамини “, написа тя.
Плисецкая е била също по този начин лимитирана и в хореографията, защото властта е разглеждала придвижванията в танца през призмата на идеологията.
В критика за представленията на 62-годишната Плисецкая на американско-съветски танцов фестивал в Бостън през 1988 година „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Тези балети са само средство за изява на нейния гений. Без нейното наличие, бедността на придвижванията би ги направила непоносими за гледане. Трагедията на руския балет е, че танцьорка с нейния неповторим талант в никакъв случай не е получила опция да разгърне креативния си капацитет. “
В диалог с кореспонденти по време на празненствата за 80-ия си рожден ден Плисецкая признава съжалението си за пропуснатите благоприятни условия и горчивата битка за артистична независимост, в това число за приемането на позволение да работи, въпреки и за малко, с Ролан Пети и Морис Бежар през 70-те години.
„ Танцувах всички типичен балети и мечтаех за нещо ново “, споделя тя. „ По мое време това беше невероятно. “
През 60-те години другарството на кубинския хореограф Алберто Алонсо с Фидел Кастро му обезпечава бюрократичното утвърждение на руските управляващи да постави „ Кармен-сюита “, която той основава особено за Плисецкая. Но управляващите, разтревожени от еротиката в нея, стопират представленията.
Едва през 80-те години, когато режимът в Съюз на съветските социалистически републики се либерализира, Плисецкая получава опция да стане артистичен шеф на балета на Римската опера, а по-късно и на Националния балет на Испания.
Плисецкая остава близка с чичо си, който я съпровожда на турне в Съединени американски щати, когато тя е на 60 години, а той на 80. Но връзките с вуйна й се обтягат и даже прекъсват, откакто Плисецкая отхвърля да вземе сина й Михаил, преди малко приключил балетната школа, за собствен сътрудник в „ Лебедово езеро “.
„ Леля прекъсна моите смутени и кротки възражения с думите: „ Ти ми дължиш всичко. Напразно ли се молих за майка ти и се съпротивлявах, когато пристигнаха да те вземат в сиропиталището? “, споделя балерината в автобиографията си.
Разбира се, най-голяма опора за Плисецкая в персоналния и професионален път е брачният партньор й, композиторът Родион Шчедрин, за който се дами през 1958 година Той аранжира „ Кармен-сюита “ и други балети, като „ Ана Каренина “ и „ Чайката “, за които тя основава хореографията и в които взе участие. Двамата актьори нямат наследници.
При своите гастроли в Съединени американски щати Плисецкая се среща с огромна част от артистичния и публичен хайлайф на страната, в това число с брата на президента Джон Кенеди – Робърт, с който са родени в еднакъв ден, в една и съща година. Тя гостува на фамилия Кенеди в „ Кейп Код “, а по-късно те кръщават своя яхта „ Мая “ в нейна чест.
Балерината се среща и с шведската актриса Ингрид Бергман, която по това време живее в Съединени американски щати. Бергман ѝ предлaгa „ да избяга от комунизма “, казвайки ѝ „ Ще ти оказа помощ “.
Балерината обаче не се взема решение на такава стъпка. Тя изяснява своята обвързаност към Болшой спектакъл по този начин: „ Самият спектакъл е необикновено конструиран, размерът на сцената, наклонът на пода. Не знам от какъв тип дърво е изработен, само че е като пружина. В други театри подът е или еднакъв, или наклонът е прекомерно огромен. Танцувала съм на всички огромни подиуми по света и мога да кажа сигурно, че Болшой е най-хубавият. “
След рухването на руския режим Шчедрин и Плисецкая избират да живеят най-вече в Мюнхен. Именно там Мая Плисецкая умира на 2 май 2015 година от сърдечен удар. Последното й предпочитание е, след кончината на брачна половинка й, прахът на двамата да бъде разпилян над Русия.
Родион Шчедрин умря в края на август 2025 година в Мюнхен. Генералният секретар на Международния фонд „ Мая Плисецкая и Родион Шчедрин “, Леонид Пелешев, сподели пред съветски медии, че прахът на двамата ще бъде разпилян над Русия, само че датата за този обред към момента не е избрана.
Плисецкая танцува на най-престижните подиуми по света и добива интернационална популярност, само че началото на кариерата й е белязано от доста компликации. Тя е родена в семейство на евреи, което се оказва проблем за приемането й от режима.
Плисецкая е родена в Москва на 20 ноември 1925 година Майка й, Рахил Месерер, е актриса в нямото кино, а татко й, Михаил Плисецки, е руски минен инженер и дипломатически чиновник, изпратен на работа в Шпицберген, Норвегия.
Баща й е убит през 1938 година, по време на сталинските чистки, като Плисецкая научава датата на гибелта му едвам през 1989 година Майка й е задържана и изпратена в трудов лагер дружно с дребния си наследник, а по-късно е заточена в Казахстан.
През това време Мая се избавя от настаняване в сиропиталище, тъй като е призната от вуйна си и чичо си по майчина линия – Суламит и Асаф Месерер, които са солисти в Болшой спектакъл и по-късно преподавали по балет. Тези тествания оставят незаличима диря у Плисецкая, чиито трайни антисъветски настроения в по-късните години граничат с дисидентство, написа " Ню Йорк таймс ".
Лелята е тази, която води 8-годишната Мая в балетната зала, където нейният присъщ гений блесва и упоритостта й се откроява. От ранното си детство тя е известна с безкрайните си ресурси от сила и непримиримост. Изтощителният въртоп на подготовките в Болшой спектакъл са спасението на Мая от политическата конюнктура в Съюз на съветските социалистически републики.
„ Бих желала да приказвам за „ Спящата хубавица “ и „ Лебедово езеро “, за моите обичани функции и красивите си сътрудници, само че както и да погледна на детството си, всичко се върти към политиката и Сталинския гнет “, написа балерината в автобиографията си „ Аз, Мая Плисецкая “, оповестена през 1994 година
През 1941 година майката е освободена и фамилията се събира още веднъж, само че поради Втората международна война те се реалокират в Свердловск, вярвайки, че Болшой спектакъл ще бъде евакуиран там. Слухът се оказва погрешен и Мая пропуща цяла година в балетната школа. В последна сметка тя подхваща рисковата стъпка да направи петдневно пътешестване назад до Москва без нужните документи.
През 1943 година Мая приключва с отлични оценки, а две години по-късно е назначена в Болшой и танцува основни функции. Когато през 1951 година е оповестена за заслужил актьор на Съюз на съветските социалистически републики, Комсомолът, младежката организация на ръководещата комунистическа партия, стачкува. Тя е изключена от турнето в Лондон през 1956 година, което е първата поява на цялата натрупа на Болшой на Запад. Разрешават й да пътува през 1959 година, когато театърът отива в Ню Йорк.
За тези пътувания Плисецкая споделя, че руската администрация конфискува съвсем всички доходи на танцьорите от турнетата и по тази причина доста от тях се хранят с кучешка и котешка храна – „ евтина и богата на витамини “, написа тя.
Плисецкая е била също по този начин лимитирана и в хореографията, защото властта е разглеждала придвижванията в танца през призмата на идеологията.
В критика за представленията на 62-годишната Плисецкая на американско-съветски танцов фестивал в Бостън през 1988 година „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Тези балети са само средство за изява на нейния гений. Без нейното наличие, бедността на придвижванията би ги направила непоносими за гледане. Трагедията на руския балет е, че танцьорка с нейния неповторим талант в никакъв случай не е получила опция да разгърне креативния си капацитет. “
В диалог с кореспонденти по време на празненствата за 80-ия си рожден ден Плисецкая признава съжалението си за пропуснатите благоприятни условия и горчивата битка за артистична независимост, в това число за приемането на позволение да работи, въпреки и за малко, с Ролан Пети и Морис Бежар през 70-те години.
„ Танцувах всички типичен балети и мечтаех за нещо ново “, споделя тя. „ По мое време това беше невероятно. “
През 60-те години другарството на кубинския хореограф Алберто Алонсо с Фидел Кастро му обезпечава бюрократичното утвърждение на руските управляващи да постави „ Кармен-сюита “, която той основава особено за Плисецкая. Но управляващите, разтревожени от еротиката в нея, стопират представленията.
Едва през 80-те години, когато режимът в Съюз на съветските социалистически републики се либерализира, Плисецкая получава опция да стане артистичен шеф на балета на Римската опера, а по-късно и на Националния балет на Испания.
Плисецкая остава близка с чичо си, който я съпровожда на турне в Съединени американски щати, когато тя е на 60 години, а той на 80. Но връзките с вуйна й се обтягат и даже прекъсват, откакто Плисецкая отхвърля да вземе сина й Михаил, преди малко приключил балетната школа, за собствен сътрудник в „ Лебедово езеро “.
„ Леля прекъсна моите смутени и кротки възражения с думите: „ Ти ми дължиш всичко. Напразно ли се молих за майка ти и се съпротивлявах, когато пристигнаха да те вземат в сиропиталището? “, споделя балерината в автобиографията си.
Разбира се, най-голяма опора за Плисецкая в персоналния и професионален път е брачният партньор й, композиторът Родион Шчедрин, за който се дами през 1958 година Той аранжира „ Кармен-сюита “ и други балети, като „ Ана Каренина “ и „ Чайката “, за които тя основава хореографията и в които взе участие. Двамата актьори нямат наследници.
При своите гастроли в Съединени американски щати Плисецкая се среща с огромна част от артистичния и публичен хайлайф на страната, в това число с брата на президента Джон Кенеди – Робърт, с който са родени в еднакъв ден, в една и съща година. Тя гостува на фамилия Кенеди в „ Кейп Код “, а по-късно те кръщават своя яхта „ Мая “ в нейна чест.
Балерината се среща и с шведската актриса Ингрид Бергман, която по това време живее в Съединени американски щати. Бергман ѝ предлaгa „ да избяга от комунизма “, казвайки ѝ „ Ще ти оказа помощ “.
Балерината обаче не се взема решение на такава стъпка. Тя изяснява своята обвързаност към Болшой спектакъл по този начин: „ Самият спектакъл е необикновено конструиран, размерът на сцената, наклонът на пода. Не знам от какъв тип дърво е изработен, само че е като пружина. В други театри подът е или еднакъв, или наклонът е прекомерно огромен. Танцувала съм на всички огромни подиуми по света и мога да кажа сигурно, че Болшой е най-хубавият. “
След рухването на руския режим Шчедрин и Плисецкая избират да живеят най-вече в Мюнхен. Именно там Мая Плисецкая умира на 2 май 2015 година от сърдечен удар. Последното й предпочитание е, след кончината на брачна половинка й, прахът на двамата да бъде разпилян над Русия.
Родион Шчедрин умря в края на август 2025 година в Мюнхен. Генералният секретар на Международния фонд „ Мая Плисецкая и Родион Шчедрин “, Леонид Пелешев, сподели пред съветски медии, че прахът на двамата ще бъде разпилян над Русия, само че датата за този обред към момента не е избрана.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ