Българската църква почита свети Гавраил Лесновски
На 15 януари се отдава респект пред един от канонизираните български светци – свети Гавраил Лесновски. Приживе е бил аскет и един от тримата почитатели на свети Иван Рилски, дружно с Прохор Пчински и Яким Осоговски.
Името на светеца се изписва като Гавраил или Гавриил на другите места. В житието на светеца се споделя, че той е наследник в болярско семейство и е живял в село Осиче.
Семейството му е били добре обезпечено за времето си и светецът получава положително обучение. С парите на родителите си построява църквата Рождество Богородично в село Осичене.
След гибелта на брачната половинка си свети Гавраил постъпва в Лесновския манастир и с разрешението на игумена се отдръпва в пустинничество покрай Злетово.
В търсене на по-усамотено място, той се реалокира в Луково, а по-късно в разположения измежду гъста гора Орлов връх, където прекарва в пост и молитва цели 30 години.
Свети Гавраил напуща този свят като аскет. След кончината мощите му са открити и пренесени в в Лесновския манастир.
По-късно тленните му остатъци са пренесени в Търново, което по времето на Асеневци е било столица на България. Цар Иван Асен II подрежда мощите мощите да бъдат защитавани на хълма Трапезица, само че след края на царуването му ориста на останките е незнайна.
Днес имен ден ще отпразнуват всички българи, които се споделят Гавраил.
Образът на свети Гавраил постоянно участва в българските храмове. Паметта му се уважава на 15 януари дружно с още един български светец - свети Прохор Пчински.
Той е роден в региона Овче поле в Македония. Според житието му той напуща родителите си Йоан и Анна и се уединява в пещера край Старо Нагоричане, против църквата Свети Георги, където прекарва дълги години като аскет.
В легендите Прохор Пчински е обвързван с византийския император Роман IV Диоген. Преданието споделя, че бъдещият император посещава пещерата на светеца, а той му предсказал, че ще стане император на Византия.
