Юбилей: днес отбелязваме 70 години, откакто човек за пръв път преодоля звуковата бариера
На 14 октомври 1947 година пробен аероплан полита над пустинята Мохаве. На борда е водачът на военновъздушните сили на Съединени американски щати Чък Йегър. В рамките на този полет за пръв път ръководен от човек летателен уред минава звуковата преграда.
Терминът “звукова преграда ” сякаш загатва, че става въпрос за някаква физическа стена, която би трябвало да бъде трансферирана. За мнозина инженери, работили по казуса, аналогията не е била напълно неправилна – въпреки и от незапомнени времена се е знаело, че физически обекти могат да преодолеят скоростта на звука (все отново патрони и снаряди са го правили в продължение на епохи!), не е било ясно дали човек би оживял по време на подобен полет.
Познанието, че звукът има избрана скорост, не е артикул на науката от 20-ти век (източник: НАСА). В продължение на епохи хората са следили, че по време на стихия първо се вижда светкавицата, а чак тогава чуваме гърма. Играчите на голф през днешния ден постоянно си служат с “правилото на палеца ”. Когато виждат мълния в далечината, стартират да броят – едно, две, три. Ако преброят и петте пръста на ръката си и чуят гръм, те знаят – гръмотевицата е паднала на към миля разстояние от тях.
Точно 260 години преди полета на Йегър, именитият академик Исаак Нютон разгласява първите си калкулации за скоростта на звука във въздух. Той обаче позволява основна неточност. Нютон знае, че при предходни артилерийски опити скоростта на звука е била изчислявана на към 340 m/sec. Изпитанията на артилеристите са елементарни – човек стои в далечината и пресмята забавянето сред блясъка, който се вижда при изстрелването на снаряд от оръдие, и гърма, който се чува след това. Въпреки че тези опити са много точни (днес сме наясно, че скоростта на звука във въздух с температура 20 °C е 343 m/sec), цифрата, което дава Нютон, е 298 m/sec. Грешката на Нютон идва от догатката му, че въздушната температура в звукова вълна е константа (изотермален процес). Век по-късно Пиер-Симон Лаплас съумява да поправя тази неточност, като постулира, че звуковата вълна е адиабатна, а не изотермална. До падението на Наполеон държанието на звука във въздуха и неговата скорост стават ясни.
През 19-ти век се натрупва значително количество пробни данни. Безценни са опитите на Ернст Мах, на чието име е кръстено и Числото на Мах (отношението на скоростта на обещано тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи). Мах не просто дава първите ясни и безапелационни доказателства за съществуването на шокови талази при свръхзвукова скорост. Той основава оптична режисура, позволяваща тяхното снимане. Ето иконичната фотография на патрон при свръхзвукова скорост, направена от Ернст Мах през 1887 година:
Понеже държанието на патрони при свръхзвукова скорост е най-добре известно през първата половина на 20-ти век спрямо всички останали тела, тяхната форма служи като основа за създаването на самолета Бел-X1. Този аероплан фактически е моделиран въз основата на патрон от 50-калиброва картечница. Четири ракетни мотора от серията XLR11 задвижват X1, работещи с етилов алкохол и течен О2. За разлика от множеството самолети, той не се форсира от писта, а е пускан във въздуха от корема на бомбардировач B-29 Superfortress.
Мъжът, който вечно влиза в човешката история, носи името Чарлз Елууд “Чък ” Йегър. Роден е на 13-ти февруари 1923 година и в границите на виталния си път се утвърждава като брилянтен изпитателен водач и талантлив монтьор. Любопитен факт: два дни преди историческия полет Йегър е хвърлен от гърба на коня си по време на езда със своята брачна половинка. Инцидентът оставя Йегър с две счупени ребра. Знаейки че освен това състояние в никакъв случай няма да му дадат позволение да реши, младежът скрито се съветва с доктор отвън базата. За да не се издаде, че от болежка не може да си вдигне ръката и да застопори страничната врата на самолета, взема решение да си помогне с ръкохватка от метла. Така с помощта на упоритостта да влезе в историята, Чък Йегър извършва сполучливо свръхзвуковия си полет на 14-ти октомври 1947-ма година. И до момента в който изпитателните водачи неведнъж умират до момента в който извършват задачите си, Йегър лети в продължение на десетилетия, пенсионира се сполучливо и през днешния ден той е жив и в положително положение, на достойната 94-годишна възраст. Нещо повече – деен е в обществените мрежи и има акаунт в Туитър: https://twitter.com/genchuckyeager Стереотипът за пилотите-изпитатели е, че те са сурови хора, само че на Йегър несъмнено не му липсва възприятие за комизъм – един от мненията му е, че сексът е по-добро нещо от свръхзвуков полет.
Понеже планът за свръхзвуков полет е съгласуван от военните, достижението не е показано навреме в медиите. За пръв път на 22-ри декември 1947 година списание Aviation Week отразява новината импровизирано, без позволение от военновъздушните сили на Съединени американски щати. Официално удостоверение е обещано чак през юни 1948 година.
