Какво свърши кабинетът Петков“
На 13 декември 2021 година пред Народното събрание постави клетва 99-ото държавно управление на България с министър-председател Кирил Петков. Структурата и персоналният състав на кабинета бяха утвърдени от Народното събрание със 134 гласа „ за “ и 104 „ срещу “, а държавното управление организира първото съвещание още на идващия ден. До свалянето му с избор на съмнение, което се случва за първи път в новата история на България, държавното управление управляваше в изискванията на няколко рецесии – продължаваща зараза, възходяща инфлация, боен спор в района и други, показва Българска телеграфна агенция.
Коалиционно съглашение
Коалиционното държавно управление, образувано след договаряния сред мандатоносителя от „ Продължаваме Промяната “ (ПП) с три от седемте партии в Народното събрание, беше основано на 10 декември 2021 година Тогава политическите обединения подписват Споразумение за взаимно ръководство на Република България за 2021-2025 година, а под документа подписите си поставят Кирил Петков и Асен Василев от Политическа партия, Слави Трифонов от „ ИТН “, Корнелия Нинова от " Българска социалистическа партия за България " и Христо Иванов от „ Демократична България “.
„ Против “ съставянето на кабинета в Народното събрание гласоподават ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “, които не са поканени да вземат участие в договарянията.
Състав и конструкция на кабинета
В държавното управление има петима вицепремиери. Двама са от „ Продължаваме Промяната “ и по един от останалите съдружни сътрудници - Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “. Министерствата са общо 19. Структурата на Министерския съвет е 10:4:4:3, разпределена съразмерно съгласно извоюваните на изборите гласове. „ Продължаваме Промяната " имат 10 министри, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ - по четирима, а „ Демократична България “ - трима.
Създадено е ново Министерство на електронното ръководство, а досегашното Министерство на стопанската система е разграничено на Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на нововъведенията и растежа. Двама министри от предходното служебно държавно управление на Стефан Янев резервират постовете си - Бойко Рашков - като министър на вътрешните работи, и Николай Денков - като министър на образованието и науката. Служебният министър председател Стефан Янев е определен за министър на защитата.
За министър на външните работи е определена Теодора Генчовска, за министър на труда и обществената политика - Георги Гьоков, за министър на опазването на здравето - Асена Сербезова, за министър на правораздаването - Надежда Йорданова, за министър на културата - Атанас Атанасов, за министър на земеделието - Иван Иванов, за министър на туризма - Христо Проданов, за министър на превоза и известията - Николай Събев, за министър на енергетиката - Александър Николов, за министър на нововъведенията и растежа - Даниел Лорер, за министър на електронното ръководство - Божидар Божанов, и за министър на спорта - Радостин Василев.
Обявени цели
Мотото на държавното управление, което афишира министър-председателят Кирил Петков след полагането на клетвата пред депутатите в Народното събрание, е „ Нулева приемливост към корупцията “.
Сред целите на новото държавно управление, които той показва, са контролът над финансите и еврофондовете, битката с коронавирус рецесията, както и ограниченията против инфлацията и покачващите се цени на енергоносителите. Реформата в правосъдната власт, продължаването на градивното партньорство на България в Европейски Съюз и НАТО, както и добросъседство и прогрес в връзките на страната с Република Северна Македония също са набелязани като цели.
Делегации и визити
Първото работно посещаване в чужбина на министър-председателя Кирил Петков е в Брюксел, на 17 декември 2021 година Там той има поредно срещи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На тях са разисквани въпроси, свързани с рецесията в Украйна, добросъседските връзки, вложенията в инфраструктура, региона на защитата, Плана за възобновяване и развиване на България, както и въпросът за договарянията с Република Северна Македония (РСМ).
На 18 януари 2022 година министър председателят Кирил Петков и ръководената от него държавна делегация е на еднодневно публично посещаване в Скопие, Република Северна Македония – първата страна, която посещава след встъпването в служба на новия кабинет. Поводът е 30-ата годишнина от признаването от България на независимостта на тогавашна Македония, станало на 15 януари 1992 година.
По покана на Петков, на 24 януари 2022 година в София на публично двудневно посещаване идва министър-председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски и членовете на държавното управление. На идващия ден е извършено взаимно съвещание на двете държавни управления в резиденция „ Бояна “, а в наличието на Петков и Ковачевски са подписани три меморандума за съдействие сред двете страни.
Първата съответна стъпка в съдействието, оповестена на срещата в Скопие, е обновената авиолиния София-Скопие, осъществена от българската самолетна компания " Гъливер ". На 7 юли компанията афишира, че стопира краткотрайно полетите.
На 28 април 2022 година министър-председателят Кирил Петков, отпред на българска делегация, посещава Бородянка, Буча и Ирпин в Украйна, с цел да се запознае на място с последствията от военните дейности в страната, почнали на 24 февруари 2022 година Той е деветият министър председател, посетил страната след началото на военните дейности. В Киев Кирил Петков има среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, на която подписват обща декларация за европейската вероятност на Украйна.
Борба с корупцията
На 16 март 2022 година на посещаване в София идва европейският основен прокурор Лаура Кьовеши. Двамата с премиера Кирил Петков разискват битката с корупцията и правосъдната промяна. На 17 март 2022 година, в деня, в който завършва визитата на европейския основен прокурор, са задържани някогашният министър-председател, ръководител на партия ГЕРБ, Бойко Борисов, някогашният финансов министър Владислав Горанов и някогашният шеф на пресслужбата на Борисов - Севделина Арнаудова. Обявената от Министерство на вътрешните работи причина е формирано произвеждане за изнудване, обвързвано Васил Божков.
Министерство на вътрешните работи афишира, че е „ в ход огромна интервенция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България “, а в свое изказване, изпратено до медиите на 18 март 2022 година, министър председателят Кирил Петков удостоверява, че по случая работи Европейската прокуратура. Тримата са разпитани пред прокурор и следовател и са освободени след 24 часа, без да им бъдат повдигани обвинявания.
План за възобновяване и резистентност
На 7 април 2022 година по покана на министър-председателя Кирил Петков в София идва ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с цел да показа утвърждения от Комисията План за възобновяване и резистентност на България. Планът е връщан няколко пъти за преправяне, като главните забележки са в областите на енергетиката и върховенството на правото.
Той е наложително изискване, с цел да може България да получи достъп до 6,3 милиарда евро (12,3 милиарда лева) по европейския Механизъм за възобновяване и резистентност. Планът цели да подкрепи икономическото възобновяване на Европейски Съюз след пандемията от COVID-19. България е 23-ата страна в Европейския съюз, чийто проект е утвърден от Европейската комисия.
Промени
На 28 февруари 2022 година министър-председателят Кирил Петков в изключително изказване от Министерския съвет афишира, че желае оставката на министъра на защитата Стефан Янев по отношение на негова обява ден по-рано във Facebook, като показва, че „ никой министър няма право на лична външна политика, изключително по Facebook “. В обявата си Янев отхвърля изказванията, че е проводник на нечии външни ползи и заявява, че насочна точка за всяко негово решение и деяние е бил единствено и само българският народен интерес. Поводът е позицията, която той заема след нашествието на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
На 1 март 2022 година след близо четири часа диспути на изключително съвещание Народното събрание освобождава Стефан Янев и избира за негов правоприемник Драгомир Заков със 184 гласа „ за “, 33 „ въздържал се “ и без нито един срещу. От Движение за права и свободи се въздържат при гласуването, а „ Възраждане “ не взе участие в него.
Газова рецесия
На 31 март 2022 година президентът на Русия Владимир Путин подписва указ, според който задграничните купувачи на съветски газ би трябвало от 1 април 2022 година да го заплащат в рубли. Ако не го създадат, договорите им ще бъдат прекъснати.
На 1 април 2022 година от съветската компания „ Газпром износ “ постъпва публично искане доставяният природен газ в България да бъде плащан в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов оповестява, че България ще се придържа към позицията на Европейски Съюз за съблюдаване на договорите сред сътрудниците, където е написан методът на заплащане и той не включва заплащане в рубли. На 27 април 2022 година съветската компания стопира доставките за България.
На 3 май 2022 година Кирил Петков взе участие в церемонията за началото на строителството на нов терминал за полутечен газ в Александруполис, Гърция, който ще бъде обвързван с газопреносната мрежа на Гърция, а по съществуващите трасета може да доближава до България, Сърбия, Република Северна Македония и други страни. В рамките на визитата Кирил Петков инспектира и построяването на междусистемната газова връзка Гърция-България в региона на Комотини.
На 9 и 10 май 2022 година министър-председателят Кирил Петков е на работно посещаване в Съединени американски щати по покана на ръководителя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген за присъединяване в Лидерска среща на най-високо равнище. Посещението в Съединени американски щати е и част от проекта на държавното управление за координирано решение на проблемите с газа и инфлацията посредством по-тясно взаимоотношение с интернационалните ни сътрудници. След срещата си с вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис Кирил Петков оповестява, че са контрактувани доставки на полутечен газ за България.
На 8 юли министър-председателят Кирил Петков, към този момент в оставка, и гръцкият му сътрудник Кириакос Мицотакис вземат участие в гала по приключването на строителството на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). Все още има административни процедури, които би трябвало да бъдат завършени, с цел да бъде пуснат интерконекторът в комерсиална употреба.
По време на последното държавно съвещание, провело се на 28 юли, министър председателят в оставка Кирил Петков афишира, че Министерството на енергетиката ще направи предложение за подписване на контракт за доставка на седем карго кораба с полутечен природен газ, които да подобрят енергийната сигурност на страната. Първата карго доставка на полутечен природен газ може да пристигна през октомври на гръцкия терминала в Ревитуса, за което към този момент има и запазен потенциал.
За договорката министър Александър Николов добави, че цената на втечнения газ е обвързана с показателя в Съединени американски щати, който е доста по-стабилен от европейския показател, а цената за първите три доставки се чака да бъде с към 30 $ под европейската.
Отзовани съветски дипломати
На 28 юни министър председателят в оставка Кирил Петков заяви пред публицисти в Народното събрание, че България ще отзове 70 съветски дипломати от посолството на Руската федерация в София, защото, по думите му, има информация, че са правили активност срещу ползите на България. Това провокира вълна от мнения, в това число и реакция от страна на съветския дипломат у нас Елеонора Митрофанова, която с дипломатическа нота настоя България да анулира решението си и загатна за опция за разкъсване на дипломатическите връзки сред двете страни.
Вот на съмнение
Правителството стана първото в актуалната история на България, свалено с избор на съмнение в Народното събрание.
Вотът на съмнение към кабинета на тематика икономическа и финансова политика, импортиран от ГЕРБ-СДС, беше утвърден в пленарната зала с гласовете на депутатите от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ ИТН “. Преди него от „ ИТН “, една от четирите партии в ръководещата коалиция, оповестиха напускането си и изтеглиха своите министри от ръководството.
Коалиционно съглашение
Коалиционното държавно управление, образувано след договаряния сред мандатоносителя от „ Продължаваме Промяната “ (ПП) с три от седемте партии в Народното събрание, беше основано на 10 декември 2021 година Тогава политическите обединения подписват Споразумение за взаимно ръководство на Република България за 2021-2025 година, а под документа подписите си поставят Кирил Петков и Асен Василев от Политическа партия, Слави Трифонов от „ ИТН “, Корнелия Нинова от " Българска социалистическа партия за България " и Христо Иванов от „ Демократична България “.
„ Против “ съставянето на кабинета в Народното събрание гласоподават ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “, които не са поканени да вземат участие в договарянията.
Състав и конструкция на кабинета
В държавното управление има петима вицепремиери. Двама са от „ Продължаваме Промяната “ и по един от останалите съдружни сътрудници - Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “. Министерствата са общо 19. Структурата на Министерския съвет е 10:4:4:3, разпределена съразмерно съгласно извоюваните на изборите гласове. „ Продължаваме Промяната " имат 10 министри, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ - по четирима, а „ Демократична България “ - трима.
Създадено е ново Министерство на електронното ръководство, а досегашното Министерство на стопанската система е разграничено на Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на нововъведенията и растежа. Двама министри от предходното служебно държавно управление на Стефан Янев резервират постовете си - Бойко Рашков - като министър на вътрешните работи, и Николай Денков - като министър на образованието и науката. Служебният министър председател Стефан Янев е определен за министър на защитата.
За министър на външните работи е определена Теодора Генчовска, за министър на труда и обществената политика - Георги Гьоков, за министър на опазването на здравето - Асена Сербезова, за министър на правораздаването - Надежда Йорданова, за министър на културата - Атанас Атанасов, за министър на земеделието - Иван Иванов, за министър на туризма - Христо Проданов, за министър на превоза и известията - Николай Събев, за министър на енергетиката - Александър Николов, за министър на нововъведенията и растежа - Даниел Лорер, за министър на електронното ръководство - Божидар Божанов, и за министър на спорта - Радостин Василев.
Обявени цели
Мотото на държавното управление, което афишира министър-председателят Кирил Петков след полагането на клетвата пред депутатите в Народното събрание, е „ Нулева приемливост към корупцията “.
Сред целите на новото държавно управление, които той показва, са контролът над финансите и еврофондовете, битката с коронавирус рецесията, както и ограниченията против инфлацията и покачващите се цени на енергоносителите. Реформата в правосъдната власт, продължаването на градивното партньорство на България в Европейски Съюз и НАТО, както и добросъседство и прогрес в връзките на страната с Република Северна Македония също са набелязани като цели.
Делегации и визити
Първото работно посещаване в чужбина на министър-председателя Кирил Петков е в Брюксел, на 17 декември 2021 година Там той има поредно срещи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На тях са разисквани въпроси, свързани с рецесията в Украйна, добросъседските връзки, вложенията в инфраструктура, региона на защитата, Плана за възобновяване и развиване на България, както и въпросът за договарянията с Република Северна Македония (РСМ).
На 18 януари 2022 година министър председателят Кирил Петков и ръководената от него държавна делегация е на еднодневно публично посещаване в Скопие, Република Северна Македония – първата страна, която посещава след встъпването в служба на новия кабинет. Поводът е 30-ата годишнина от признаването от България на независимостта на тогавашна Македония, станало на 15 януари 1992 година.
По покана на Петков, на 24 януари 2022 година в София на публично двудневно посещаване идва министър-председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски и членовете на държавното управление. На идващия ден е извършено взаимно съвещание на двете държавни управления в резиденция „ Бояна “, а в наличието на Петков и Ковачевски са подписани три меморандума за съдействие сред двете страни.
Първата съответна стъпка в съдействието, оповестена на срещата в Скопие, е обновената авиолиния София-Скопие, осъществена от българската самолетна компания " Гъливер ". На 7 юли компанията афишира, че стопира краткотрайно полетите.
На 28 април 2022 година министър-председателят Кирил Петков, отпред на българска делегация, посещава Бородянка, Буча и Ирпин в Украйна, с цел да се запознае на място с последствията от военните дейности в страната, почнали на 24 февруари 2022 година Той е деветият министър председател, посетил страната след началото на военните дейности. В Киев Кирил Петков има среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, на която подписват обща декларация за европейската вероятност на Украйна.
Борба с корупцията
На 16 март 2022 година на посещаване в София идва европейският основен прокурор Лаура Кьовеши. Двамата с премиера Кирил Петков разискват битката с корупцията и правосъдната промяна. На 17 март 2022 година, в деня, в който завършва визитата на европейския основен прокурор, са задържани някогашният министър-председател, ръководител на партия ГЕРБ, Бойко Борисов, някогашният финансов министър Владислав Горанов и някогашният шеф на пресслужбата на Борисов - Севделина Арнаудова. Обявената от Министерство на вътрешните работи причина е формирано произвеждане за изнудване, обвързвано Васил Божков.
Министерство на вътрешните работи афишира, че е „ в ход огромна интервенция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България “, а в свое изказване, изпратено до медиите на 18 март 2022 година, министър председателят Кирил Петков удостоверява, че по случая работи Европейската прокуратура. Тримата са разпитани пред прокурор и следовател и са освободени след 24 часа, без да им бъдат повдигани обвинявания.
План за възобновяване и резистентност
На 7 април 2022 година по покана на министър-председателя Кирил Петков в София идва ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с цел да показа утвърждения от Комисията План за възобновяване и резистентност на България. Планът е връщан няколко пъти за преправяне, като главните забележки са в областите на енергетиката и върховенството на правото.
Той е наложително изискване, с цел да може България да получи достъп до 6,3 милиарда евро (12,3 милиарда лева) по европейския Механизъм за възобновяване и резистентност. Планът цели да подкрепи икономическото възобновяване на Европейски Съюз след пандемията от COVID-19. България е 23-ата страна в Европейския съюз, чийто проект е утвърден от Европейската комисия.
Промени
На 28 февруари 2022 година министър-председателят Кирил Петков в изключително изказване от Министерския съвет афишира, че желае оставката на министъра на защитата Стефан Янев по отношение на негова обява ден по-рано във Facebook, като показва, че „ никой министър няма право на лична външна политика, изключително по Facebook “. В обявата си Янев отхвърля изказванията, че е проводник на нечии външни ползи и заявява, че насочна точка за всяко негово решение и деяние е бил единствено и само българският народен интерес. Поводът е позицията, която той заема след нашествието на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
На 1 март 2022 година след близо четири часа диспути на изключително съвещание Народното събрание освобождава Стефан Янев и избира за негов правоприемник Драгомир Заков със 184 гласа „ за “, 33 „ въздържал се “ и без нито един срещу. От Движение за права и свободи се въздържат при гласуването, а „ Възраждане “ не взе участие в него.
Газова рецесия
На 31 март 2022 година президентът на Русия Владимир Путин подписва указ, според който задграничните купувачи на съветски газ би трябвало от 1 април 2022 година да го заплащат в рубли. Ако не го създадат, договорите им ще бъдат прекъснати.
На 1 април 2022 година от съветската компания „ Газпром износ “ постъпва публично искане доставяният природен газ в България да бъде плащан в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов оповестява, че България ще се придържа към позицията на Европейски Съюз за съблюдаване на договорите сред сътрудниците, където е написан методът на заплащане и той не включва заплащане в рубли. На 27 април 2022 година съветската компания стопира доставките за България.
На 3 май 2022 година Кирил Петков взе участие в церемонията за началото на строителството на нов терминал за полутечен газ в Александруполис, Гърция, който ще бъде обвързван с газопреносната мрежа на Гърция, а по съществуващите трасета може да доближава до България, Сърбия, Република Северна Македония и други страни. В рамките на визитата Кирил Петков инспектира и построяването на междусистемната газова връзка Гърция-България в региона на Комотини.
На 9 и 10 май 2022 година министър-председателят Кирил Петков е на работно посещаване в Съединени американски щати по покана на ръководителя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген за присъединяване в Лидерска среща на най-високо равнище. Посещението в Съединени американски щати е и част от проекта на държавното управление за координирано решение на проблемите с газа и инфлацията посредством по-тясно взаимоотношение с интернационалните ни сътрудници. След срещата си с вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис Кирил Петков оповестява, че са контрактувани доставки на полутечен газ за България.
На 8 юли министър-председателят Кирил Петков, към този момент в оставка, и гръцкият му сътрудник Кириакос Мицотакис вземат участие в гала по приключването на строителството на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). Все още има административни процедури, които би трябвало да бъдат завършени, с цел да бъде пуснат интерконекторът в комерсиална употреба.
По време на последното държавно съвещание, провело се на 28 юли, министър председателят в оставка Кирил Петков афишира, че Министерството на енергетиката ще направи предложение за подписване на контракт за доставка на седем карго кораба с полутечен природен газ, които да подобрят енергийната сигурност на страната. Първата карго доставка на полутечен природен газ може да пристигна през октомври на гръцкия терминала в Ревитуса, за което към този момент има и запазен потенциал.
За договорката министър Александър Николов добави, че цената на втечнения газ е обвързана с показателя в Съединени американски щати, който е доста по-стабилен от европейския показател, а цената за първите три доставки се чака да бъде с към 30 $ под европейската.
Отзовани съветски дипломати
На 28 юни министър председателят в оставка Кирил Петков заяви пред публицисти в Народното събрание, че България ще отзове 70 съветски дипломати от посолството на Руската федерация в София, защото, по думите му, има информация, че са правили активност срещу ползите на България. Това провокира вълна от мнения, в това число и реакция от страна на съветския дипломат у нас Елеонора Митрофанова, която с дипломатическа нота настоя България да анулира решението си и загатна за опция за разкъсване на дипломатическите връзки сред двете страни.
Вот на съмнение
Правителството стана първото в актуалната история на България, свалено с избор на съмнение в Народното събрание.
Вотът на съмнение към кабинета на тематика икономическа и финансова политика, импортиран от ГЕРБ-СДС, беше утвърден в пленарната зала с гласовете на депутатите от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ ИТН “. Преди него от „ ИТН “, една от четирите партии в ръководещата коалиция, оповестиха напускането си и изтеглиха своите министри от ръководството.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ