Християните почитат братята Кирил и Методий
На 11 май православните християни почитат паметта на братята Кирил и Методий. Днес имен ден честват всички, които носят имената на светците.
За първи път православният празник е маркиран през 1851 година в епархийското учебно заведение Свети Свети Кирил и Методий по самодейност на възрожденския деятел Найден Геров, който провежда ученическо шествие в Пловдив.
Двамата братя са родени през IX век в 7-членното семейство на византийския шеф Лъв и брачната половинка му Мария.
Още от деца Кирил, чието рождено име е Константин, и брат му Методий не проявявали интерес към светския живот, а се отдавали на обучение и духовенство.
Кирил и Методий, известни още като Солунските братя, са били византийски дипломати и християнски мисионери. За тях задача е основана и глаголицата, която е по-стария вид на основаната по-късно кирилица от техния възпитаник Климент Охридски.
Глаголицата е най-старата славянска писменост и е основана в интервала 862-863 година. Тя придава изумително тъкмо звуковите особености на славянската тирада и е пригодена, съгласно фонетиката на старобългарския език.
Глаголицата е най-голямото книжовно дело на Солунските братя, които са превеждали и богослужебни книги като Изборно евангелие, Златоустовата литургия, елементи от Псалтира и Требника.
Първата славянска писменост е основана по време на задача във Великоморавия по молба на княз Ростислав, който желал да сътвори славянска черква и да се опълчи на германизацията в страната.
Двамата светци са канонизирани поради християнските си задачи, разпространението на религията измежду славяноезичните нации, превода и популяризирането на Библията.
През 867 година двамата братя пазят славянските преводи на Библията пред римския папа Адриан II, с което го принуждават да признае славянските текстове и славянските литургии, защото дотогава позволените езици за превод на Библията и отслужване на литургии били гръцки, еврейски и латински.
Кирил умира на 14 февруари 869 година в базиликата Свети Климент, а по-големият му брат Методий продължава делото му до гибелта си на 6 април 885 година.
