Празнуваме Власовден. Жените не работят
На 11 февруари църквата ни уважава Св. свещеномъченик Власий, дружно със св. Георги Софийски Нови.
Свещеномъченик Власий, свещеник Севастийски живял в региона Кападокия - Мала Азия и бил свещеник на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан съвсем не останали християни в града, по тази причина Власий се отдръпнал в една пещера на планината Аргеос. Там единствено дивите зверове ставали очевидци на неуморните му молитвени писания и строго самоограничение. С огромна обич Божият ласкател посрещал дивите животни и се грижел за тях, по тази причина го почитаме като техен настойник.
Св. Власий потърпевш страдалчески след безчовечен мъчения в 316 година, при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет.
На този ден българите означават Власовден. Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е прочут и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св. Влас, а светеца тачат за здраве на всички домашни животни. Затова дамите не работят на този ден.
Празникът, обвързван с едрия рогат добитък, се празнува на доста места в страната. Стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите.
Питките обаче са омесени предния ден, тъй като на Св. Влас се съблюдават строги закони: не месят, с цел да не “власява ” брашното, не предат, с цел да не става “влас ” в очите им. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва.
Свещеномъченик Власий, свещеник Севастийски живял в региона Кападокия - Мала Азия и бил свещеник на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан съвсем не останали християни в града, по тази причина Власий се отдръпнал в една пещера на планината Аргеос. Там единствено дивите зверове ставали очевидци на неуморните му молитвени писания и строго самоограничение. С огромна обич Божият ласкател посрещал дивите животни и се грижел за тях, по тази причина го почитаме като техен настойник.
Св. Власий потърпевш страдалчески след безчовечен мъчения в 316 година, при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет.
На този ден българите означават Власовден. Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е прочут и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св. Влас, а светеца тачат за здраве на всички домашни животни. Затова дамите не работят на този ден.
Празникът, обвързван с едрия рогат добитък, се празнува на доста места в страната. Стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите.
Питките обаче са омесени предния ден, тъй като на Св. Влас се съблюдават строги закони: не месят, с цел да не “власява ” брашното, не предат, с цел да не става “влас ” в очите им. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ