Сърбия отчита най-нисък мигрански натиск от началото на мигранската криза през 2015 година
Комисарят по въпросите на бежанците и миграцията Наташа Станисавлевич разгласи, че единствено 9500 мигранти са регистрирани в центровете за банкет и леговище през 2025 година и оцени, че това е най-ниският мигрантски напън върху Сърбия от началото на мигрантската рецесия през 2015 година, предава организация ТАНЮГ.
Станисавлевич сподели, че сръбската страна оказва помощ на всички бежанци, вътрешно разселени лица и лица, които са върнати въз основа на Споразумението за реадмисия, с цел да подобрят изискванията си на живот и да си обезпечат по-добро бъдеще.
Тя съобщи, че през 2025 година са отпуснати общо 540 милиона динара за жилищно обезпечаване на бежанци, вътрешно разселени лица, бенефициенти по Споразумението за реадмисия, както и за разпределение на дърва за огрев и хранителни пакети.
По случай 18 декември, Международния ден на мигрантите, ръководителят на Съвета на шефовете на Центъра за отбрана и подкрепяне на търсещите леговище Радош Джурович съобщи, че „ във всеки един миг най-малко 700 до 1000 “ души обитават незаконно и че съгласно оценките минимум 35 000 са влезнали и минали през Сърбия тази година.
Джурович съобщи още пред организация Бета, че „ освен бежанци влизат и минават през Сърбия, само че има и непрестанен приток на легална работна ръка “, тъй като, както той съобщи, „ трудовите мигранти все по-често идват в Сърбия в изискванията на продължителен дефицит на локална работна ръка “.
Той добави, че наличието на мигранти от Украйна и Русия в Сърбия е с малко по-различен темперамент, тъй като те се ориентират по-бързо поради близостта на езика, религията и традициите.
От началото на годината до края на октомври в Сърбия е имало 1127 украински жители, на които е предоставена филантропична протекция, а съгласно оценки в страната има над 40 000 съветски жители и над 6000 украинци “, сподели Джурович.
„ Изглежда, че заради неприятно обмисляне и неподвижен метод пропуснахме опцията да приемем по-голям брой украински бежанци “, които, както сподели Джурович, „ са минали през Сърбия в огромен брой, само че не са видели там общество, в което биха могли да намерят леговище, да останат по-дълго и да стартират нов живот “, уточни той.
„ Ако бяхме обезпечили ефикасна и бърза отбрана и банкет, можехме освен да им помогнем хуманно, само че и да осигурим по-добър отговор на хроничния дефицит на работна мощ в Сърбия “, сподели той.
Станисавлевич сподели, че сръбската страна оказва помощ на всички бежанци, вътрешно разселени лица и лица, които са върнати въз основа на Споразумението за реадмисия, с цел да подобрят изискванията си на живот и да си обезпечат по-добро бъдеще.
Тя съобщи, че през 2025 година са отпуснати общо 540 милиона динара за жилищно обезпечаване на бежанци, вътрешно разселени лица, бенефициенти по Споразумението за реадмисия, както и за разпределение на дърва за огрев и хранителни пакети.
По случай 18 декември, Международния ден на мигрантите, ръководителят на Съвета на шефовете на Центъра за отбрана и подкрепяне на търсещите леговище Радош Джурович съобщи, че „ във всеки един миг най-малко 700 до 1000 “ души обитават незаконно и че съгласно оценките минимум 35 000 са влезнали и минали през Сърбия тази година.
Джурович съобщи още пред организация Бета, че „ освен бежанци влизат и минават през Сърбия, само че има и непрестанен приток на легална работна ръка “, тъй като, както той съобщи, „ трудовите мигранти все по-често идват в Сърбия в изискванията на продължителен дефицит на локална работна ръка “.
Той добави, че наличието на мигранти от Украйна и Русия в Сърбия е с малко по-различен темперамент, тъй като те се ориентират по-бързо поради близостта на езика, религията и традициите.
От началото на годината до края на октомври в Сърбия е имало 1127 украински жители, на които е предоставена филантропична протекция, а съгласно оценки в страната има над 40 000 съветски жители и над 6000 украинци “, сподели Джурович.
„ Изглежда, че заради неприятно обмисляне и неподвижен метод пропуснахме опцията да приемем по-голям брой украински бежанци “, които, както сподели Джурович, „ са минали през Сърбия в огромен брой, само че не са видели там общество, в което биха могли да намерят леговище, да останат по-дълго и да стартират нов живот “, уточни той.
„ Ако бяхме обезпечили ефикасна и бърза отбрана и банкет, можехме освен да им помогнем хуманно, само че и да осигурим по-добър отговор на хроничния дефицит на работна мощ в Сърбия “, сподели той.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ