Жените на 19 век, които пречупват стереотипите на времето си
На 11.01.1849 година Елизабет Блакуел става първата жена, получила здравно обучение в Америка. Нейното достижение повлиява извънредно мощно на образованието на дамите в областта на медицината. Блакуел прекарва живота си в битка за обществени и морални промени както в родината си, по този начин и по целия свят.
Елизабет Блакуел
Елизабет Блакуел е една от най-популярните дами борци за времето си – време, в което правата на дамите били лимитирани до осъществяване само на домакинската работа. Но тя не е единствената жена, която трансформира историята.
Представяме ви още пет дами, които макар че не са толкоз известни, са революционизирали метода, по който дамите са гледали на себе си и на опциите си. Склонни да жертват личната си известност и еднаквост, а от време на време даже и живота си, те оказват помощ за премахването на стандартите и трансформират разбиранията за това какъв живот би трябвало да води дамата на 19 век.
Катай Уилямс – първата афроамериканка, която се включва в армията на Съединени американски щати
Родена в иго, Катай Уилямс работи в плантацията на Джеферсън Сити в Мисури. След гибелта на господаря й, стартира Гражданската война, а военните завладяват Джеферсън Сити доста бързо. Уилямс, която тогава е на 17 години, била принудена да стартира работа като готвачка. Когато войната завършва през 1865 година, имало доста лимитирани благоприятни условия за работа, по тази причина Катай взема решение, че най-хубавото, което може да направи, е да се включи в армията, като по този метод може да си обезпечи положително възнаграждение, заслон, обучение, медицински грижи и пенсия.
По това време на дамите не им било разрешено да бъдат бойци, по тази причина Уилямс се дегизира като мъж, променяйки името си на Уилям Катай. „ Исках сама да изкарвам парите си и да бъда самостоятелна от близки и другари “ – споделя тя по-късно. Катай е назначена в армията през ноември 1866 година и е изпратена да служи в Ню Мексико. Единствените хора, които знаели за тайната й, са неин другар и един неин братовчед, които служели в същия полк. Заради няколко пострадвания, тя била приета в болница нееднократно, само че на доктора му лишило 2 години, с цел да открие, че тя в действителност е жена. Катай била уволнена през октомври 1868 година и почнала да се мести в разнообразни градове, където работела като готвачка или перачка, след което се открила в Тринидад, Колорадо.
Уилямс по този начин и не се възвръща от заболяването си и даже се наложило кракът й да бъде ампутиран. Тя кандидатства за пенсия по болест, само че такава й била отказана. Съществува прекомерно малко информация за живота и работата й в армията, само че се счита, че е умряла през към 1892 година. Историците настояват, че доста дами са постъпвали като нея и са се включвали в армията по време на Гражданската война, само че тя е единствената афроамериканка, която го прави.
Елизабет Ятес – първата кметица на Британската империя
Елизабет е родена в Шотландия с имената Елизабет Онан. Тя, дружно с родителите и по-малката си сестра, се реалокират в Нова Зеландия през 1853 година. Там Елизабет среща брачна половинка си Уилям Ятес.
Ятес бил кмет на Онехунга от 1888 до 1892 година. Елизабет била извънредно дейна в работата на брачна половинка си, подкрепяйки женското изборно придвижване и участвайки в парламентарните диспути. През 1893 година Нова Зеландия става първата страна в света, която признава правото на дамите да гласоподават, а Елизабет е първата жена, която дава гласа си. След гибелта на брачна половинка си, Елизабет приема номинацията за кмет и побеждава съперника си с 13 гласа. Новините за първата жена кмет в Британската империя се прочули из целия свят, а Елизабет е поздравена персонално от кралица Виктория.
Въпреки всичко, успеха на Елизабет не траяла дълго. Тя е кмет единствено една година като през това време получава доста негативи. Няколко съветника незабавно подават оставка, след нейното назначение за кмет, само че даже и по-късно не престават да бъдат в нейна съпротива и отхвърлят всяко решение, взето от нея. Въпреки късото си ръководство, Ятес прави забележителни промени в града – усъвършенства санитарните условия, пътищата, пожарните служби и понижава налозите.
Кю Джин – герой за правата на дамите
Родена на 8.11.1875 година Кю Джин отраства в богато семейство. Тя получава положително обучение, а по-късно написа лирика. Чувството й на наслада и убеденост обаче бързо било прекъснато, откакто на 19 години е принудена от татко си да се омъжи за богат търговец. „ Поведението на този човек е по-лошо от държание на животно… “ – написа тя в дневника си. „ Той ме третира като безличие “.
Потисничеството от брака скоро разрушава фантазиите на Джин да стане известна поетеса и тя стартира да прекарва времето си в четене на политически вести. Съвсем скоро тя става загрижена за бъдещето на страната си и за правата на дамите. Джин се разпознава като наследница на династията Хан и скоро се причислява към националистическата революционна група, която се пробва да смъкна актуалната династия Цин.
През 1903 година Джин напуща двете си деца и отпътува за Япония, с цел да учи. Тя продължава да се опълчва на ръководството на династия Цин и написва манифест, с който осъжда традицията за деформирането на краката на китайките, както и нездравите бракове. Джин написа, че ще е най-добре в случай че дамите на Китай се развиват под ръководство в западен жанр. През 1906 годна тя се връща в Китай задно с 2000 революционери и с желанието да смъкна настоящето държавно управление.
В Китай Джин се бори за правото на обучение на дамите и основава коренно феминистко списание, дружно с друга поетеса. Издаването на списанието обаче бързо е прекъснато от управляващите. През 1907 година един братовчед на Джин е покорен и екзекутиран. Седмица по-късно Джин е задържана и изтезавана, с цел да проговори, само че тя отхвърля да го стори. Скоро управляващите откриват уличаващи я доказателства и я упрекват в скрит план. Джин е обезглавена в центъра на градчето. Тя е първата жена, пробвала се да води въстание против династията Цин, а ранната й гибел (тя е единствено на 31 години, когато е екзекутирана) се счита за страдалчество.
Едмония Луис – първата афроамериканка, получила популярност като ваятел
Родена през 1844 година Едмония Луис работи интензивно през целия си живот, с цел да стане прочут ваятел. Завършва лицей и заживява в Бостън, където развива заниманието си. Тя е въодушевена от героите на Гражданската война и е фамозна с бюста си на полковник Робърт Гулд Шоу, на който направила копия и продавала за по 15 $.
През 1865 година Едмония се реалокира в Рим, където става част от група художници и усъвършенства уменията си в неокласически жанр.
Едмония постоянно прави статуи на дами с европейски черти, с цел да угоди на желанията на аудиторията и тъй като не желае да бъде подценявана поради това, че е афроамериканка. Тя реализира международна популярност със статуята си „ Смъртта на Клеопатра “, която е показана на ревю във Филаделфия през 1876 година.
Хенриета Дугдал – първата австралийка, бореща се за правата на дамите
Родена в Лондон през 1827 година Хенриета заживява в Австралия през 1852 година. Там тя подписва брак с капитан Уилям Дугдал. Хенриета живее 15 години със брачна половинка си и дружно имат 3 деца, само че тя взема решение да го напусне и да се реалокира в Камбъруел, където прекарва живота си в битка за правата на дамите.
През 1880-те години Дугдал разгласява утопичния си разказ „ A Few Hours in a Far-Off Age ”, в който разисква концепциите си за брака, образованието на дамите и даже християнството. „ Ако имате капка здрав разсъдък, ще видите, че нападам правила, а не хора “ – написа тя.
През 1884 година Дугдал, дружно с нейната близка Ани Лоу, основават „ Викторианското общество на дамите “ – първата по рода си организация в Австралия и Нова Зеландия. За една година се включват над 200 души – дами и мъже.
Освен за правата на дамите да гласоподават, Дугдал се бори за образованието на работническата класа, осемчасов работен ден и по-справедливо систематизиране на благосъстоянието.
Годините на усърдна работа се отплащат на Дугдал, когато на 75-годишна възраст тя става очевидец по какъв начин австралийските дами гласоподават за първи път (през 1902 година). Хенриета продължава да се бори за равенството на дамите до гибелта си – на 91-годишна възраст.
