Нова година на 1950-а е по-различна за въдворените в женския

...
Нова година на 1950-а е по-различна за въдворените в женския
Коментари Харесай

Тя е голяма наша певица, съдбата я наказва, като губи гласа си след заболяване от рак

Нова година на 1950-а е по-различна за въдворените в женския трудов лагер в тутраканското село Ножарево за неблагонадеждност към новия строй. Сред събраните в бараката една млада жена ги забавлява. Тя си е направила дълга рокля от открити картони, танцува и пее. Разбира се, съветски романси. Гласът й е мек, алтов, а тъмните й очи блестят. Тя носи име на цвете – Лилия, а полицаите я назовават " оная зоза " (младите мъже и дами, които по това време се обличали по-модерно, били обявявани за зози и суингъри, нарушаващи социалистическия морал). Никой не знае, че тя в действителност е известната измежду музикалните среди в София първа джаз певица Леа Иванова.

Тя прекарва 8 месеца в Ножарево и излиза през март 1950 година, само че в никакъв случай повече в живота си не загатва и не желае да си спомни за този черен интервал. А Леа Иванова е орисана с изключение на с гений и да преживее доста и хубави, и неприятни моменти, възходи и падения.

Ражда се на 13 август 1923 година в Дупница и е една от пет девойки в фамилията. Баща й ги изхранва с изобразяване на пейзажи, той е надарен художник, само че се увлича по комунистическите хрумвания и управляващите го гледат с недобро око. Затова след атентата в църквата " Света Неделя ", с цел да избягат от репресиите, всички скрито отпътуват зад граница – в Цариград. Малката Лилия и сестрите й са скрити в сандъци във вагона. Но по-късно в Истанбул прекарва 13 спокойни и щастливи години. Учи в фамозния Роберт лицей. Неин преподавател по български там е поетът Никола Фурнаджиев. Той прави оценка гениите на момичето – а тя има заложба на добра художничка, артистични заложби и доста прекрасен глас.

Царица

Получава първа роля в учебното зрелище " Балът на цветята " – кралица Роза. Обича да рисува, нейни учители са Рада и Евгени Поптошеви, които й предсказват бъдеще на художник. Но нейна пристрастеност е музиката. Тя е на респект в фамилията. В дома им има грамофон, слушат Моцарт, Шопен, валсовете на Щраус. Лили е и солистка в детския хор на Българската екзархия. 16-годишната госпожица е изпратена през 1939 година в София, с цел да се запише в Художествената академия.

Влиза в българската бохема, среща се с художници, актьори. Константин Кисимов даже й споделя, че може да стане известна актриса. Но музиката надвива. Взима уроци при Илка Попова, Павел Елмазов, Ана Тодорова, които я готвят за оперна певица. Но през 1940 година 17-годишната госпожица открива първата обич. Той е надареният музикант Леон Алфаса, който среща в артистичното кафене на ул. " Раковски ".

Той я учи на солфеж и я предлага за солистка на джаз групировката на " Славянска сказка ". Диригентът Асен Овчаров също я харесва и по този начин й дава псевдоним Леа, нали е зодия Лъв. Пее с " Джаз Овчаров ", където Леон свири на алт сакфон. Неразделни са – Леа и Леон, лъвски прайд, майтапят се двамата. Но идва 1941-42 година, стартират гоненията на евреите и на Леон е закачена жълта звезда. Леа демонстративно също си поставя еврейския знак. Но скоро военните интернират музиканта в провинцията на трудова тегоба. 

По мемоари на Божидар Сакеларев, сътрудник, Леа дружно с Асен Овчаров и Ангел Сладкарев молят управляващите да го освободят, само че ги изгонват. Така, едвам разпалена, тази обич би трябвало да угасне. Те повече не се виждат. След войната Алфаса бяга на Запад, диригент е на симфоничен оркестър в Париж, след това в Ню Йорк. Идва в София чак през 90-те година, с цел да взе участие в документалния филм " Страсти по Леа " в нейна памет.

Оптимистите

40-те години са свързани за Леа и с оркестър " Оптимистите ". Пее в жанр суинг и джаз дружно с Лени Вълкова и Люси Найденова, наричали ги " Трите Ел “. Тя обикаля цяла България, пее в бар " Астория ", Модерен спектакъл, бар " България ", заведения за хранене като " Грозд ", " Севастопол " и други В репертоара й са испански песни, шансони, канцонети, романси. Но неин кумир е Ела Фицджералд, знае целия й репертоар.

През 1949 година нейната групировка " Джаз Овчаров " получава покана за турне в Америка. Леа включва няколко песни на британски. И слушалките на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) (по-късно ДС) ги набеждават за морални разложители на соцобществото. Оркестърът е закрит, Овчаров и жена му са интернирани, упрекнат е, че е джазирал " Интернационала “. А Сашо Сладура умира в Белене. В лагера Леа е принудена да подпише, че ще сътрудничи, само че в никакъв случай след това не го прави. 

След лагера властта не я позволява до сцената и за нея настава гладен интервал. Смятат я за упадъчна кабаретна певица, пропагандираща западно въздействие. Принудена е да работи в цирка като конферансие, от време на време даже като смешник. Отчаяна, Леа взема решение да написа писмо до тогавашния първи в Българска комунистическа партия и страната Вълко Червенков. 

В Държавния списък се пазят две писма – едното още от лагера в Ножарево, само че надзирателите го оставили без последици, а второто от 1951 година И ценителят на изкуството и хубавите дами Червенков й обръща внимание. Въпреки че тогавашният началник на Комитета по просвета Сава Гановски (тогава професор, след това ръководител на БАН) рапортува, че въпросната не може да е потребна на новото социалистическо естрадно изкуство, знае се, че Леа се връща на сцената под благосклонното отношение на първия.

През 1954 година " Радиопром " (бъдещ " Балкантон " ) я кани да запише ария за плоча. От 1956 година пее с оркестър в " България ". Скоро песни като " ЦУМ, ЦУМ ", " Чико от Порто Рико " стават шлагери и още веднъж я вършат известна. Един ден през същата година Леа е позволена полулегално да пее на джазово матине в зала " България ". Тя се е издокарала с червен костюм, ушит от едно знаме. Но на вратата й причернява и се свестява в болница. Тя е единствено на 33 година, а получава инфаркт. И в София се разнася слух, че е умряла. Но тя оцелява и среща своята орис – Еди Казасян.

Вълнение

Откриват се в сладкарница " Савоя ". Той към този момент свири скрито по забави, макар че татко му желае да учи право. И там й признава, че се влюбил в нея още на 11 години, откакто я чул в един пловдивски бар. И след това дълго не можел да спи от неспокойствие. Но чакал цели 10 години, до момента в който я срещнал. Тя е впечатлена от 7 години по-младия мъж. 

Скоро го кани на кино да гледат кино лентата " Аз пея под дъжда " с Джийн Кели. Но им пускат " Как се каляваше стоманата ". В полупразния салон е първата целувка, а през идващите 30 година те не се разделят. Скоро двамата заживяват без брак – скандално за това време. Често ги глобяват за " морално-битово разлагане ". И те небрежно подписват. Еди става неин обичан, другар, брачен партньор и компаньон на " момичето с куфарите ". 

Животът им е неспирна забава, двамата бохеми одобряват всеки ден вкъщи другари. Леа не е особена стопанка, постоянно обядват в Руския клуб. Първото й турне зад граница е в Полша през 1960 година, откакто гастролира с оркестрите на Димитър Ганев и на Концертна дирекция, стартират турнета с оркестъра на Еди.

През 60-те и 70-те години те обикалят първо соцлагера – Румъния, Унгария, Германия. В Белград е на сцена с Куинси Джоунс. После следват Съединени американски щати, Канада, Близкият изток. Аплодират я на всички места като джаз звезда. Тя е ухажвана от доста известни мъже, само че обича единствено Еди. Когато един-единствен път се разделят, тя му написа дълги любовни писма. Отказва на американски импресарио контракт без обичания. 

Той е хубав, надарен пианист и много мечтан, а тя постоянно го ревнува. Заради него отхвърля оферти от мъже като Ив Монтан и Гойко Митич. Градската легенда пък гласи, че през 60-те години в Еди Казасян се влюбва естрадната прима Лили Иванова. Покойната Снежана Кратовска твърди, че Лили не серпантина да го преследва и да му се изяснява, че има мощни усеща. 

Тя завиждала на Леа и по тази причина употребила второто си име – Иванова. Подражавала й и даже си взела пудел като на Леа. Хачо Бояджиев пък разказвал, че и Леа желала да се подмлади и в Берлин молила посланика ни да й издаде паспорт с рождена година вместо 1923 – 1933, само че получила отвод.

Стил

Леа постоянно е стилно облечена, има личен коафьор, гримьор, стилист. Берлин е цялостен с нейни афиши, дава безчет изявленията, само че постоянно акцентира, че е българка. С Нора Нова обикалят стилните столици, има няколко палта от визон и екзотични кожи. Славни години. С Еди си купуват луксозен дом в София. Но тя знае, че може би Еди не й е безусловно правилен. 

Леа му прости всичко, само че през 1971 година научава, че Еди е влюбен в манекенката Зоя и има скрито извънбрачно дете. Дори му ражда и второ. Трудно й е да го одобри, макар че Еди не я напуща. Вдига високо кръвно, скрито страда и през 1976 година след турне в Канада получана тежък инсулт. Напълно се сковава отляво.

" Ще бъда с теб до последния си мирис ", и споделя Еди. Но тя е вярна и на сцената. Научава се да върви на токчета, прикрива ръката си с шал, купува си хубав стол като престол и пее, царствено седнала на него. Но следва нов житейски удар – диагностицирана е с рак. Таргедията е, че губи и гласа си. В последните си дни до гибелта си през май 1986 година гледа записи и филми за нея, стиснала ръката на обичания си Еди Казасян.

Песните и неповторимият присъщ глас на Леа Иванова са харесвани и разпознаваеми за необятната аудитория даже и през днешния ден.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР