На 10-ти декември професор Димитър Съсълов представи в Столична библиотека

На 10-ти декември професор Димитър Съсълов показа в Столична библиотека своята книга “Животът на свръхземите ”. Димитър Съсълов е професор по астрономия в Харвард, работи по галактическия телескоп на НАСА “Кеплер ” (който неотдавна се повреди), има над 12 000 цитата и е един в действителност процъфтяващ българин. 

След представянето на книгата проф. Съсълов се съгласи да даде изявление за КОСМОС БГ, в което си поговорихме за екзопланети, търсенето на извънземен живот, какво е настоящото положение на телескопа “Кеплер ”, за парадокса на Ферми и какво е бъдещето на младите учени в една България, разкъсвана от митинги.

Представям аудио- и текстова версия на изявлението. Аудиоверсията можете да изслушате, като натиснете на този линк (—> отпратка към Youtube).

Текстова версия:

–Да, задоволително е. И към този момент сме сигурни, че е задоволително. Убедихме даже хората в организацията НАСА, че е задоволително, тъй като те отпуснаха пари, с цел да се построи идващият почитател на „ Кеплер “, сателит, който ще открие точно най-близките до нас екзопланети. И това се базира на сегашните, даже още не изцяло оценени данни на „ Кеплер “. Така че, реализира се тази цел, което в последна сметка исторически е най-важно.

?

-Това е доста значим, само че е механически въпрос. Вярно е, че главният проблем с определянето дали един претендент е планета, се дължи на така наречен подправени претенденти. Като цяло броят на подправените претенденти сред претендентите на „ Кеплер “ е доста дребен – от порядъка на 5% или по-малко от 5% %. Но това е единствено като цяло. По-важно е да се отговори на въпроса до каква степен е огромен процентът на подправените претенденти за дребните, единствено за дребните планети, и то най-вече дребните планети с дълги интервали. Това е повода, поради която поискахме от НАСА спомагателни 4 години да следим с телескопа „ Кеплер “, за жалост, това не стана, без значение че НАСА го утвърди, тъй като „ Кеплер “ се счупи. Но това беше повода. Тоест, с други думи, в последна сметка ще се окаже, че тези 4 години не са задоволителни, с цел да отговорим на този въпрос с диапазон на грешката, която се надявахме да постигнам. По-важното обаче е, че макар че диапазонът на грешката е огромен, новият галактически телескоп, който подготвяме, ще реши този проблем в непосредствен проект – т.е. за планетите, които са покрай нас. Така че не е толкоз значимо, в случай че главната причина, поради които търсим такива планети, е по-късно да търсим живот на тях. С други думи ще се спрем най-вече на планетите, които са към дребни звезди, с по-къси интервали, и ще търсим живот на тях. Няма да търсим живот на планети, които са тъкмо копие на Слънчевата система. Това е концепцията сега.

-Няма късмет за избавление на плана, за който приказваме. Тоест – продължение на плана на търсене на планети към звезди като Слънцето и по този начин нататък. Обаче с два жироскопа, единствено с два от четирите, „ Кеплер “ може да продължи да следи звезди и някои други забавни обекти. Така че не е изключено „ Кеплер “ да продължи наблюдения, само че няма да е същият план. Дори може да е за избрани екзопланети, само че няма да можем да продължим базата данни, която завърши през месец май. Така че – там е окончателно, няма метод да се възвърне телескопът за този план. Но сега се опитваме да вземем решение и НАСА ще реши дали ще продължи да се употребява телескопът за други планове. Така че може би ще се чуе след няколко месеца, или доста скоро, до края на февруари, че „ Кеплер “ още веднъж ще стартира наблюдения, само че няма да е за същия план. Това е сигурно.

-До огромна степен това е част от книгата. Това, което стана като комплициране преди три години, беше обвързвано, че това бяха първите резултати от „ Кеплер “ и не беше даже проблем на медиите. Хората чакаха, и като споделям хора – имам поради и някои учени – чакаха, че през първите няколко месеца ще можем да отговорим на главния въпрос, за който говорех в този момент (бел. – на представянето на книгата) – диаграма, която демонстрирах от предишния месец – това, което се надяваха някои хора, които не бяха свързани с плана, че ще можем да го обявим преди три години. И това, което разгласих преди три години, го бяхме разгласили – само че те го интерпретираха като крайния резултат. А крайният резултат беше същият като този, който разгласих преди три години, като се изключи че дори бях доста закостенял – оказа се, че огромен брой са екзопланетите, които ги записваме. Неразбирането там беше по тази причина, че с цел да се стигне от претенденти до последна численост на планети, трябваше да проучваме още данни, с цел да изчислим статистическите диапазони на грешката. И тогава е добре също да сме точни за това какво назоваваме потенциално… или обитаеми планети. Потенциално обитаеми са всички планети, които по сегашните дефиниции, които НАСА и други учени употребяват, попадат в тая зона, в която вода може да съществува в течна форма някъде по повърхността на планетата. Тоест – от позиция на орбитата и размера на планетата. Орбитата би трябвало да е сред орбитата на Венера и орбитата на Марс. Но при разнообразни звезди, несъмнено, това са разнообразни дистанции от звездите. Това са евентуално обитаеми планети. Очевидно е, че Марс попада в този диапазон, само че може и да не е населен въобще. Тоест – капацитет има, само че може да не се е случил. За да се стигне от евентуално обитаеми до обитаеми, би трябвало да изследваме всяка една от тези планети, с цел да забележим какво виждаме. И тогава, в случай че на някои от тях определим дали има живот, ще стане обитаема. Така че сега механически единственото, което можем да създадем, е да кажем кои са евентуално обитаеми. Технически след няколко години ще имаме опция да изследваме евентуално обитаеми планети и да определим газове и повърхностни условия. Дали ще успеем да определим дали някоя от тези планети е обитаема – това е огромният въпрос в книгата и в лекцията (… бел. – която ще бъде изнесена на 11 декември). Надявам се, че ще успеем – само че още не знам.

-Заглавието на книгата е игра на думи. “Животът на свръхземите “. И повода, че е игра на думи, е тъй като желаех да подчертая (и на британски също е игра на думи) – The Life of Super Earths. Защото, както на британски, по този начин и на български, на всички езици го има този багаж от епохи, че хората постоянно са считали, че са някак си по-различни от останалата част на природата. В по-модерен смисъл, планетата Земя е нещо, което обитаваме. Тоест, някак си ние сме пристигнали на посетители, на нашия дом и т.н… Това, което желаех да подчертая е че ние, цялата биосфера, т.е. всичко, което е живот, е в действителност част от планетата. Ние и планетата сме едно и също нещо. Ние сме част от тази планета. И методът, по който ще открием живот на други планети, е в случай че осъзнаем, че това в действителност е по този начин в дълбокия му смисъл. Иначе няма да успеем да открием нищо. Това е играта на думи. Вместо да кажем – „ Живот върху свръхземите “, аз го нарекох – The Life of Super Earths. В британския има и културни нюанси…

-Има един брой книги, които са отпечатани през 60-те, 70-те години, които се назовават – The Life of Bees, The Life of Plants, и просто от културен аспект това звучи като част от това, че излиза и новата книга – The Life of Super Earths. Тоест – тези книги в действителност бяха едни от първите книги, които говореха за концепцията за екосистема – за взаимосвързаността на всички типове животи един с различен. И някак си желаех да е подсъзнателно и в британското ми заглавие, и на български, несъмнено, не излиза по този начин – тези книги тук не са известни.

(Смее се). Нямам отговор, на който бих заложил доста пари. С други думи – нямаме отговор на този въпрос, доста забавен като абсурд. Според мен е сериозен абсурд, само че не толкоз сериозен, че да считаме, че това, че нямаме отговор на парадокса значи, че отговорът е „ Не “ – че сме сами във Вселената. При слагането на парадокса и първичните проучвания са свързани с интервал, когато се считаше, че възрастта на Вселената е доста огромна. И в този момент разбираме, че възрастта на Вселената е доста по-малка, в сравнение с си мислехме. Така че, това е повода, че парадоксът не е толкоз сериозен, колкото беше, когато Ферми го е дал.

-Да, несъмнено. На мен ми е елементарно да приказвам отдалеко, тъй като си пристигам два пъти в годината и за малко, само че съм доста вдъхновен, че младежите са толкоз ангажирани и желаят да трансформират нещата за положително и за положително бъдеще – както за тях, по този начин и за всички други в страната. Така че от тази позиция съм доста вдъхновен и доста благополучен, че младежите са по този начин заангажирани. От друга страна знам, че най-малко в научните среди нашите студенти към момента са едни от най-хубавите в света, от други страни, от които идват. Така че се надявам, че ще имат куража да продължат по пътя и по фантазиите си, които имат и да продължат да са най-хубавите младежи в международен мащаб. Това напълно съществено го споделям, тъй като има доста студенти, които са от България, от някои от тях – от Белите брези. Имам доста сътрудници, които ми приказват за студенти, които са от България. Ние сме дребна страни и не можем да се съпоставяме с други страни по брой на студентите, само че тези малко, за които слушам и които се занимават с просвета, са извънредно положителни. Това значи, че във всички други дисциплини, освен в науката, несъмнено са доста положителни, и това се дължи на обстоятелството, че тук са ангажирани – че имат мотивировката и са умни.

Единственото, което мога да кажа и което е обвързвано с книгата, че тези нови дисциплини – систематичната химия, връзката с компютърните науки, е нещо, което дава опция на доста хора да се заловен с нови проучвания без огромни лаборатории, само че смятах да приказвам на следващия ден на лекцията си, тъй че можем да продължим по e-mail и телефон за това.

-И двете са подобаващи.

Бележки:

Парадоксът на Ферми е несъгласието сред огромната възможност за съществуването на извънземни цивилизации и неналичието на доказателства за контакт с такива цивилизации. Според някои хора, възрастта на вселената и нейната величина подсказват, че животът би трябвало да е постоянно срещан. Енрико Ферми се пита, за какво при такава огромна възможност за съществуването на голям брой извънземни цивилизации в галактиката Млечен път, не са открити никакви доказателства.

– h-индекс (хаш-индекс; англ. h-index) е число, чрез което се правят оценка по едно и също време продуктивността и значимостта на изявленията, направени от избран академик, група или институция. Наименованието идва от инициала на калифорнийския учен-физик Хирш (Jorge E. Hirsch)