Новата мутация на коронавируса: всичко, което знаем досега
Mутация на ковид, записана в Южна Англия, се популяризира по-бързо от досегашните разновидности на COVID-19. Заради нея към този момент редица европейски страни стопираха полетите от и до Англия, написа , представен от.
Твърди се, че новият вариант на ковид е 70% по-заразен. Той обаче не е безусловно по-опасен. Откриването на разновидност не е нищо извънредно. В Китай още преди половин година циркулираше нов вид на вируса. През лятото пък различен се популяризира бързо от Испания в цяла Европа. Вирусите мутират непрекъснато и в множеството случаи разновидността има или минимално, или никакво отражение.
Как реагира тялото на разновидностите?
Човешкото тяло нормално е в положение да се оправи самó с вирусите. То създава антитела, които го пазят от офанзивите на вирусите, създавайки му имунитет. Когато обаче причинителите на болестта мутират, а построените антитела са програмирани за по-стара версия на вируса, те са към този момент не са толкоз ефикасни.
Поради тази причина, да вземем за пример, постоянно ни хваща хрема. При предходната простуда тялото ни си е основало съответните антитела, само че не и такива, които да оказват помощ против мутиралия вирус.
Въпреки това няма аргументи за суматоха, тъй като не всяка разновидност прави вируса по-опасен. Има и такива промени, които могат даже доста да го отслабят.
Как се получават разновидности?
Когато човешкото тяло си построи антитела против някой вирус, новият вид на инфекцията e заставен да промени обвивката си, с цел да не бъде разпознат от антителата. За да оцелее, вирусът би трябвало да промени външните си протеини и да развие нови варианти.
За да се множат, вирусите употребяват една така наречен клетка-приемник, в която проникват, и на която предават своя геном. Така клетките в тялото създават милиони копия на вируса. Но при всяка от тези репродукции се получават и дребни неточности в размножаването на информацията и тези неточности трансформират генетичния код на вируса - той мутира.
Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира съвсем един път месечно. Тези разнообразни разновидности изясняват и за какво в избрани елементи на света вирусът провокира разнообразни по тежест инфекции и за какво при другите хора болестта минава друго.
Ефективни ли са имунизациите?
Англия стана първата западноевропейска страна, която стартира необятна имунизационна акция. Но новата разновидност не обезсмисля основаните неотдавна ваксини. Всички тези препарати са проектирани да кодират информацията за ковид по този начин, че макар разновидността да подтикват нашата имунна система.
За благополучие, са нужни повече разновидности, с цел да успее вирусът по този начин да промени своите протеини, че те да могат да заобиколят нашата имунна отбрана. Същевременно обаче знаем, че грипните вируси да вземем за пример мутират доста бързо и имунизациите би трябвало всеки сезон да бъдат приспособени, с цел да запазят успеваемостта си.
Следователно и имунизациите против ковид вероятно ще би трябвало да се приспособяват в бъдеще. Но събраната по време на рецесията информация и новосъздадените индустриални потенциали ще подсигуряват бързото обезпечаване на евтини ваксини в бъдеще.
Твърди се, че новият вариант на ковид е 70% по-заразен. Той обаче не е безусловно по-опасен. Откриването на разновидност не е нищо извънредно. В Китай още преди половин година циркулираше нов вид на вируса. През лятото пък различен се популяризира бързо от Испания в цяла Европа. Вирусите мутират непрекъснато и в множеството случаи разновидността има или минимално, или никакво отражение.
Как реагира тялото на разновидностите?
Човешкото тяло нормално е в положение да се оправи самó с вирусите. То създава антитела, които го пазят от офанзивите на вирусите, създавайки му имунитет. Когато обаче причинителите на болестта мутират, а построените антитела са програмирани за по-стара версия на вируса, те са към този момент не са толкоз ефикасни.
Поради тази причина, да вземем за пример, постоянно ни хваща хрема. При предходната простуда тялото ни си е основало съответните антитела, само че не и такива, които да оказват помощ против мутиралия вирус.
Въпреки това няма аргументи за суматоха, тъй като не всяка разновидност прави вируса по-опасен. Има и такива промени, които могат даже доста да го отслабят.
Как се получават разновидности?
Когато човешкото тяло си построи антитела против някой вирус, новият вид на инфекцията e заставен да промени обвивката си, с цел да не бъде разпознат от антителата. За да оцелее, вирусът би трябвало да промени външните си протеини и да развие нови варианти.
За да се множат, вирусите употребяват една така наречен клетка-приемник, в която проникват, и на която предават своя геном. Така клетките в тялото създават милиони копия на вируса. Но при всяка от тези репродукции се получават и дребни неточности в размножаването на информацията и тези неточности трансформират генетичния код на вируса - той мутира.
Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира съвсем един път месечно. Тези разнообразни разновидности изясняват и за какво в избрани елементи на света вирусът провокира разнообразни по тежест инфекции и за какво при другите хора болестта минава друго.
Ефективни ли са имунизациите?
Англия стана първата западноевропейска страна, която стартира необятна имунизационна акция. Но новата разновидност не обезсмисля основаните неотдавна ваксини. Всички тези препарати са проектирани да кодират информацията за ковид по този начин, че макар разновидността да подтикват нашата имунна система.
За благополучие, са нужни повече разновидности, с цел да успее вирусът по този начин да промени своите протеини, че те да могат да заобиколят нашата имунна отбрана. Същевременно обаче знаем, че грипните вируси да вземем за пример мутират доста бързо и имунизациите би трябвало всеки сезон да бъдат приспособени, с цел да запазят успеваемостта си.
Следователно и имунизациите против ковид вероятно ще би трябвало да се приспособяват в бъдеще. Но събраната по време на рецесията информация и новосъздадените индустриални потенциали ще подсигуряват бързото обезпечаване на евтини ваксини в бъдеще.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ