Мъжете също плачат: Защо българският мъж е един „чувствителен мачо“
Титлата „ мощен пол “ има много висока цена и за нея мъжете заплащат с физическото си и психическото си здраве, а измежду най-честите признаци са незаинтересованост, отчуждение, експанзия и принуждение. Можем ли да предотвратим всичко това, в случай че просто приемем, че и мъжете плачат и имат и своя ранима страна?
Своята позиция по тематиката в предаването „ На Кафе “ по NOVA споделят две от огромните имена на българската сцена – артистът Владо Пенев и изпълнителят Папи Ханс – намерено за мъжката накърнимост в репортажа на Алекс Попова. Двамата мъже споделят персоналния си опит и въпреки разликата във възрастта, гледат в една посока по отношение на мъжкото психическо здраве.
„ Зад всяка форма на принуждение има човек, който би могъл да бъде изслушан, да се организира диалог с него, безусловно зад всеки. Ако човек има откровеността към себе си и си разреши да го направи, може с един диалог да си реши казуса, който се демонстрира във връзката му под формата на принуждение “, споделя Папи Ханс.
„ Да, аз считам, че първо би трябвало да кажеш на глас къде тъкмо е казусът. Много постоянно това се случва със съответния психолог, психоаналитик, който да ти помогне, тъй като хората в действителност имат потребност от такава помощ “ , прям е артистът Владо Пенев.
Мъжете в нашата просвета от дребни носят на плещите си голям товар – да са постоянно мощни, оцеляващи и устойчиви, да не плачат, да не демонстрират страсти. Постепенно това се трансформира в тиктакаща бомба, в която се крият неизразена горест, чувство за отхвърленост, позор и възприятие на неустановеност в себе си, изключително при децата и младежите.
„ Аз нямам татко – татко ми е умрял, когато съм бил на 4 месеца и това в детсвото ми беше голям проблем. Баба ми да вземем за пример, като ме водеше в градинка, постоянно сядаше с другите баби и майки и постоянно доста безшумно, с цел да не слушам, само че аз постоянно чувах, споделяше „ То, горкото, е сираче... “. И това постоянно... Как ще ме отделиш – аз съм там, с цел да си играя с всички останали деца, не съм отишъл да си съчувствам, и това всякога ме пронизваше. “, споделя откровено Пенев.
Папи Ханс споделя: „ Когато влязох в гимназия, започнах малко повече да се пробвам да бъда „ мъжки “ мъж – да се пробвам да давам отговор на същинските показа, на това, което се чака. И тогава залитнах по нещо, по което в този момент следя, че доста от момчетата залитат. Близко до мястото, където пребивавам, има гимназия и виждам множеството момчета сред 14 и 18 години, които се обличат в черно, бръснат си главите и се преструват на хора, които доста скоро ще схванат в живота, че в действителност не са. Правят се на доста по-твърди, в сравнение с са и като цяло всички мъже в България се пробват да се вършат на по-твърди, в сравнение с са . Нещо, което мисля, че разказва най-добре българския мъж, е един извънредно „ сензитивен мачо “. "
Ако професионалните артисти имат потребност от отмора след всяко зрелище, какво да кажем за мъжете, които цялостен живот играят ролята на мъжкари. Не е ли изтощително постоянно да си в непознат облик?! За същинските мъже думата „ изтощително “ не съществува. Съществува само стремежът непременно да останат в тима на „ мачовците “, за сметка на физическото си здраве. Защото всяка потисната страст рано или късно се отразява на тялото.
„ Преди 10 години оперираха белите ми дробове – имах вродени проблеми. Сега към този момент съм здрав. Тогава, обаче си припомням, че след контузията да ти кажат, че на процедура имаш един бял дроб, това ми остана пъклен доста в главата, имах паник офанзиви, които ме будиха нощем, година откакто се оправих. Когато мой непосредствен човек умря се събуждах по 10 пъти на нощ и се усещах недоспал от самото начало. Психиката е част от физиката! “, споделя Папи Ханс.
А в случай че ви кажем, че има място, където да чуете сходни и още доста мъжки истории? Фондация „ Emprove ” разчупва всевъзможни стандарти като провокира хората да се борят против насилието над дами с един напълно мъжки план. Става дума за изложбата „ Чуй гласа ми “, в която мъжете най-сетне приказват намерено за своите моменти на ранимост, тъй като построяването на здравословни връзки стартира от шерването и прямотата.
„ Когато излезеш от границите, виждаш, че същинските мъже са хора, които знаят по какъв начин да приказват, знаят къде са, които са постигнали нещо в живота си. Хора, които не оцеляват с юмруци, а оцеляват с разсъдък “, споделя Папи Ханс.
Освен Владо Пенев и Папи Ханс, концепцията поддържат още осем обичани български мъже - Митко Павлов, Джун Йошида, Иван Бърнев, Мариян Станков – Мон Дьо, Мартин Чой, Светльо Иванов, Симеон Колев и Стефан Иванов. Всеки от тях разрушава на пух и прахуляк облика на безчувствения мъжага, който не познава моменти на изтощение . Как ли? Като ни описват истории от персоналния си свят, истории, в които са се чувствали точно безсилни. И в случай че тези известни мъже могат да застанат намерено пред всички и да заявят „ Мен не ме е боязън да бъда слаб! “, то за останалите няма никакво опрощение. Посланието е ясно – да покажеш слабостите си е мощ!
Своята позиция по тематиката в предаването „ На Кафе “ по NOVA споделят две от огромните имена на българската сцена – артистът Владо Пенев и изпълнителят Папи Ханс – намерено за мъжката накърнимост в репортажа на Алекс Попова. Двамата мъже споделят персоналния си опит и въпреки разликата във възрастта, гледат в една посока по отношение на мъжкото психическо здраве.
„ Зад всяка форма на принуждение има човек, който би могъл да бъде изслушан, да се организира диалог с него, безусловно зад всеки. Ако човек има откровеността към себе си и си разреши да го направи, може с един диалог да си реши казуса, който се демонстрира във връзката му под формата на принуждение “, споделя Папи Ханс.
„ Да, аз считам, че първо би трябвало да кажеш на глас къде тъкмо е казусът. Много постоянно това се случва със съответния психолог, психоаналитик, който да ти помогне, тъй като хората в действителност имат потребност от такава помощ “ , прям е артистът Владо Пенев.
Мъжете в нашата просвета от дребни носят на плещите си голям товар – да са постоянно мощни, оцеляващи и устойчиви, да не плачат, да не демонстрират страсти. Постепенно това се трансформира в тиктакаща бомба, в която се крият неизразена горест, чувство за отхвърленост, позор и възприятие на неустановеност в себе си, изключително при децата и младежите.
„ Аз нямам татко – татко ми е умрял, когато съм бил на 4 месеца и това в детсвото ми беше голям проблем. Баба ми да вземем за пример, като ме водеше в градинка, постоянно сядаше с другите баби и майки и постоянно доста безшумно, с цел да не слушам, само че аз постоянно чувах, споделяше „ То, горкото, е сираче... “. И това постоянно... Как ще ме отделиш – аз съм там, с цел да си играя с всички останали деца, не съм отишъл да си съчувствам, и това всякога ме пронизваше. “, споделя откровено Пенев.
Папи Ханс споделя: „ Когато влязох в гимназия, започнах малко повече да се пробвам да бъда „ мъжки “ мъж – да се пробвам да давам отговор на същинските показа, на това, което се чака. И тогава залитнах по нещо, по което в този момент следя, че доста от момчетата залитат. Близко до мястото, където пребивавам, има гимназия и виждам множеството момчета сред 14 и 18 години, които се обличат в черно, бръснат си главите и се преструват на хора, които доста скоро ще схванат в живота, че в действителност не са. Правят се на доста по-твърди, в сравнение с са и като цяло всички мъже в България се пробват да се вършат на по-твърди, в сравнение с са . Нещо, което мисля, че разказва най-добре българския мъж, е един извънредно „ сензитивен мачо “. "
Ако професионалните артисти имат потребност от отмора след всяко зрелище, какво да кажем за мъжете, които цялостен живот играят ролята на мъжкари. Не е ли изтощително постоянно да си в непознат облик?! За същинските мъже думата „ изтощително “ не съществува. Съществува само стремежът непременно да останат в тима на „ мачовците “, за сметка на физическото си здраве. Защото всяка потисната страст рано или късно се отразява на тялото.
„ Преди 10 години оперираха белите ми дробове – имах вродени проблеми. Сега към този момент съм здрав. Тогава, обаче си припомням, че след контузията да ти кажат, че на процедура имаш един бял дроб, това ми остана пъклен доста в главата, имах паник офанзиви, които ме будиха нощем, година откакто се оправих. Когато мой непосредствен човек умря се събуждах по 10 пъти на нощ и се усещах недоспал от самото начало. Психиката е част от физиката! “, споделя Папи Ханс.
А в случай че ви кажем, че има място, където да чуете сходни и още доста мъжки истории? Фондация „ Emprove ” разчупва всевъзможни стандарти като провокира хората да се борят против насилието над дами с един напълно мъжки план. Става дума за изложбата „ Чуй гласа ми “, в която мъжете най-сетне приказват намерено за своите моменти на ранимост, тъй като построяването на здравословни връзки стартира от шерването и прямотата.
„ Когато излезеш от границите, виждаш, че същинските мъже са хора, които знаят по какъв начин да приказват, знаят къде са, които са постигнали нещо в живота си. Хора, които не оцеляват с юмруци, а оцеляват с разсъдък “, споделя Папи Ханс.
Освен Владо Пенев и Папи Ханс, концепцията поддържат още осем обичани български мъже - Митко Павлов, Джун Йошида, Иван Бърнев, Мариян Станков – Мон Дьо, Мартин Чой, Светльо Иванов, Симеон Колев и Стефан Иванов. Всеки от тях разрушава на пух и прахуляк облика на безчувствения мъжага, който не познава моменти на изтощение . Как ли? Като ни описват истории от персоналния си свят, истории, в които са се чувствали точно безсилни. И в случай че тези известни мъже могат да застанат намерено пред всички и да заявят „ Мен не ме е боязън да бъда слаб! “, то за останалите няма никакво опрощение. Посланието е ясно – да покажеш слабостите си е мощ!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ