Чудодейният мурсалски чай
Мурсалският чай (Sideritis scardica) съставлява красиво многогодишно тревисто растение, което е познато още като пирински чай, смрадлив плевел, пастирски чай, алиботуш, македонски чай и други В света билката е известна като гръцки чай и гръцки планински чай, защото гърците са се ориентирали по-рано да го култивират и изнасят. Коренището и стъблата на мурсалския чай са вдървени в основата си. Цветоносните стъбла са прави или приповдигащи се, неразклонени или разклонени. На дължина доближават до 50 см. Листата на растението са срещуположни, назъбени или целокрайни.
Долните са продълговати, тъпи, а горните – широкосърцевидни, приседнали. Стъблото на върха си е двуделно, като единият цялостен е по – необятен и с основата си обгръща другия по-къс и по-тъп дял. Цялото растение е беловлакнесто, покрито с белезникав пух. Мурсалският чай цъфти от юли до септември. Съцветията резервират привлекателността си и след прецъфтяването. Билката се среща по сухите каменливи варовити места. Издръжлива е на суша и на доста ниски температури. Мурсалският чай е ендемит за Балканския полуостров. Най-големите залежи на територията на България са на към 1800-1900 м надморска височина - местността Мурсалица в Родопите, находището на Мугла и находището над Триград. Има и няколко залежи в Пирин, към връх Али ботуш. В Гърция, Албания и Македония също има няколко залежи. Поради всеобщото и безсистемно бране, находищата у нас са застрашени. Брането на дивата билка е неразрешено от 1996 година, а типът е включен в Червената книга.
История на мурсалския чай
Лечебните свойства на мурсалски чай са били известни на гърците още в античността. Древните вярвали, че чудното растение може да изцери раните, нанесени от желязно оръжие. По време на паша гръцките овчари постоянно носели шише с подготвена запарка от планински чай. И до ден сегашен това е обичаната зимна напитка на южните ни съседи, въздействаща удобно върху съвсем всички болежки и най-много при настинки, проблеми с дишането, храносмилането, нервите и имунната система.
Видове мурсалски чай
Създаден е и обработен вид на дивия мурсалски чай. Култивираната билка е за промишлено развъждане в плантации. Има някои дребни разлики във външния тип на двата сорта. Дивата билка е по-дребна, с по-къси класове, пораства на дребни туфи и рядко доближава повече от 20-30 см височина, а семената имат доста ниска кълняемост - едвам 10 %. В диво положение растението вирее на плитки почви, върху варовикови скали и карстови терени. Култивираният вид е с по-дълъг клас, по-голяма листна маса и пораства на по-големи туфи. Селекцията, която се прави за основаване на размножителен материал за промишлено развъждане, се изследва за наличие на дейните субстанции и едвам по-късно се записва. Някои учени смятат, че основаната селекция на култивираната билка има даже по-голямо наличие на дейните субстанции от дивото растение, а повода е няколкогодишният асортимент на първоначален материал. Въпреки че дивият мурсалски чай се среща на огромна надморска височина, култивираният вид елементарно се е приспособил и се отглежда и в по-ниските места. Успешно са основани няколко плантации в Добруджа, Велинград, Казанлък, Велико Търново, Зверино, Игнатица, Ржана планина и към този момент редица други местности и селища.
Състав на мурсалския чай
Мурсалският чай съдържа куп потребни субстанции. В състава му влизат флавоноидни, фенилпропаноидни гликозиди, танини, терпеноиди, дитерпени и етерични масла, феноли, иридоиди, урсолова и олеанова киселина, голям брой микроелементи като желязо, мед, цинк, кобалт и селен, както и макроелементите калций, магнезий, калий и натрий. Руски учени настояват, че по състав мурсалският чай се приближава доста до женшен. Счита се още, че той съдържа всички детайли, нужни за човешкия организъм.
Събиране и предпазване на мурсалски чай
Мурсалският чай се бере от юни до август. От растението се употребяват връхните дялове на стъблата дружно с листата и цветовете (Herba Silderitis scardcae). Бере се цялата облистена надземна част от билката, като се отстраняват инцидентно попадналите примеси. След като се почисти, събраният материал се суши на сенчести, сухи и проветриви места или в сушилня при температура, не по – висока от 35 градуса. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Изсушеният мурсалски чай се съхранява в сухи и проветриви пространства, встрани от другите билки, с цел да не им придаде миризмата си.
Ползи от мурсалския чай
За 
лечебните свойста на мурсалския чай може да се приказва доста. Поради огромното съществуване на флавоноиди билката има антибактериално и антиоксидантно деяние. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички типове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Счита се за най-хубавата българска билка срещу кашлица. Благодарение на детайлите, които съдържа мурсалският чай, той е сполучлив при редица заболявания. Кобалтът да вземем за пример е един от значимите детайли, влияещи върху безплодието и потентността. Селенът лекува доста заболявания на съвремието. Най-вече туморните болести, сърдечносъдовите болести, стрес, заболявания на кръвта, анемия, меланхолия. Доказано е, че билката подкрепя имунната система. Мурсалският чай обезпечава здраве и дългоденствие, забавя процеса на стареене на организма. Билката работи като естествена отбрана против микроби и вируси, облекчава възпаленията, работи тонизиращо, укрепващо, понижава кръвното налягане, риска от инфаркт и инсулт, предотвратява развиването на ракови кафези, на атеросклероза и остеопороза. Дрогата усъвършенства еластичността и гладкостта на кожата. Предпазва още от простуда и грип, употребява се за лекуване на чернодробни и бъбречни болести, подтиква умствената активност. Мурсалският чай е съвършен диуретик и филтър за отровите в организма. Съществуват сведения, че през 70-те години на 20 в американските и съветските космонавти приемали запарка от Мурсалски чай при подготовките си за полет. По същото време билката била привилегия за членовете на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Растението се счита за е мощен афродизиак, по тази причина набъбна доста и търсенето на билката. Условията за промишленото развъждане на мурсалски чай в нашата страна са доста положителни, а пазарът, на който може да се осъществя продукцията, става все по-голям. Последните години интерес към нея демонстрират даже Япония и Австралия.
Народна медицина с мурсалски чай
Българската национална медицина предлага отварата от мурсалски чай като лек за всяка болка. Пригответе чай, като сложите 1 клонче от билката да поври 5 минути във 250 мл вода. След това прецедете отварата и я консумирайте. По предпочитание подсладете със захар или мед. Чаят е потребен както за възрастни, по този начин и за деца. Същата запарка можете да приготвите и като начупите 3–4 стръкчета от билката на едри части, поставите ги в стъклен съд с капак и ги залеете с 250 мл вряла вода. Прецедете охладената течност, разлейте я в порцеланови чаши и я разредете с вода. Запарката има лек ментов усет. За предпочитане е да не се подслажда. По предпочитание можете да комбинирате мурсалски чай със зелен чай. Приготвената по този метод напитка е извънредно тонизираща и ободряваща. Ако не сте фенове на топлите чайове, можете да смесите охладения мурсалски чай с малко газирана вода и лимон. Тази композиция ще ви поддържа в положително здравословно положение през летните месеци.
Инфо: www.gotvach.bg
