Семейството ми не харесва жената, която съм избрал
Моята бъдеща брачна половинка или фамилията – не желая да предпочитам!
Винаги съм имал положителни връзки с родителите си. Може да наподобява необичайно, само че даже и в богатите фамилии това се случва, макар публикуваното мнение, че богатите родители не се занимават с развъждането на децата си. Винаги се стараех да бъда заслужен за фамилията си: изучих се, започнах да построявам обещаваща кариера, открих си жена. Всичко щеше да е съвършено, само че родителите ми не я харесват.
И не знам по какъв начин да ги убедя, че това е моята бъдеща брачна половинка. Техните „ подмятания “, че тя не е за мен, започнаха от дълго време. Например, купиха ми апартамент, само че при изискване, че в никакъв случай няма да бъде на нейно име. Останалите огромни дарове получих при същото изискване, което я накара ясно да разбере мястото си. Естествено, тя знае за тези условия и прелестно схваща какво е отношението към нея.
Вече съм изтощен. Понякога ми се коства, че би трябвало да направя избор, при изискване че въобще не желая да предпочитам. Не мога да се откажа от фамилията си, нито от обичаната си. В края на краищата тя не е като всички останали. Никога не е претендирала за моите пари. Започнахме да се срещаме без тя да знае за положението ми.
Ако не тя, тогава коя е почтена да ми бъде жена? Дали в действителност мислят, че ще е по-добре, в случай че се оженя за момиче от богато семейство. Но този брак по сметка, ще ме направи ли благополучен?
Това е аморално и ненапълно неправилно. Опитах се да се съветвам с моите другари. Всички смятаха, че тя е с мен поради парите ми.
Вижте още: Отглеждане на краставици
Да, необичайно е, само че ще би трябвало да избера самичък своя път. Няма по какъв начин да се доверя на непознатото мнение, тъй като при всички случаи то ще бъде субективно. Понякога ми се коства, че при тези условия няма вярно решение. По един или различен метод, ще изгубя.
Не знам какво ще се случи по-нататък, само че желая да имам вяра, че ще намеря решение. Не може да няма компромис сред тези “два свята ”. И въпреки всичко общественият статус и парите не са основата за живот.
