Монк
Монк е относително нов естествен подсладител, който в последно време се трансформира в същински шлагер в кулинарния свят. Преди обаче да разгледаме монк, дано се срещнем с растението, участващо в производството му.
Siraitia grosvenorii съставлява катерливо растение от семейство Тиквови /Cucurbitaceae/, публикувано в Южен Китай и Северен Тайлант. Растението доби известност поради своите плодове, наричани Monk fruit, luo han guo, arhat fruit и Buddha fruit, от които се създава безвредният сурогат на захарта монк.
Листата на Siraitia grosvenorii са зелени, тесни и със сърцевидна форма. Те доближават дължина от 10-20 см. Плодът на растението е объл, наподобяващ пъпеш. Той доближава 5-7 см в диаметър и се отличава със зелено-кафяв или жълто-зелен цвят. Кората на плода е леко набраздена, относително недебела, покрита с власинки. Monk fruit има удължени и съвсем сферични семена.
История на монк
Думата монк (monk) от британски значи духовник. Смята се, че през тринадесети век китайските монаси за първи път използвали плода на Siraitia grosvenorii, ето за какво той получил името Monk fruit (монашески плод). През 1938 година плодът е преоткрит от проф. Г.В. Гроф. Той написа отчет за него, като показва, че сладкият му сок се употребява като съществена съставна част на разхлаждащи питиета. В началото на двадесети век плодът е отведен в Съединени американски щати, където стартира да се изследва, след което се включва в състава на някои захарозаместители.
Макар непознати за огромна част от света подсладителите, създадени от плодовете на Siraitia grosvenorii, към този момент необятно се употребяват в редица страни. През деведесетте години на предишния век компанията Procter&Gamble патентова развой за извличането на могрозид V и подписва контракт с Amax NutraSource за дистрибуция на монк. В Съединени американски щати от няколко години е утвърден продуктът Fruit-Sweetnes на новозеландската компания BioVittoria, който е към 150 пъти по-сладък от захарта и се ползва сполучливо най-много в питиета.
През 2011 година английската компания Tate&Lyle подписва контракт с новозеландците за извънреден световен маркетинг и дистрибуция и по този начин се ражда Purefruit, също създаден от Monk fruit. По данни на компанията най-успешните приложения на Purefruit са в млечни артикули и безалкохолни питиета, по-късно в замразени десерти, детски сокове, хранителни добавки, бонбони и други
Състав на монк
Както към този момент споменахме, подсладителят монк се добива от сока на Monk fruit. Самите плодове съдържат фруктоза, глюкоза, витамин С, сапонини и други Подсладителят има изключителна наслада, която може да доближи до 250 пъти тази на захарта. Тя се дължи на химическите съединения могрозиди и изключително на могрозид V (Esgoside).
Производство на монк
Производството на монк е дълъг развой, който минава през няколко стадия. За да се добият плодовете, от които се създава подсладителят обаче, първо, би трябвало да се засеят растенията. Кълняемостта на семената е ниска и от време на време лишава даже месеци, до момента в който се появи растение.
Siraitia grosvenorii се отглежда най-вече в далечната китайска провинция Гунаси, най-много в планините покрай град Гуилин. Тези места са сенчести и растенията могат да виреят там, необезпокоявани от слънцето.
Когато плодовете стартират да зреят, (не би трябвало да са изцяло узрели) те се събират и се складират в специфични сухи пространства. След това към този момент узрелите плодове стартират да се обработват. Те се почистват от обвивката и семената, след което месото на плода се смачква.
Получените плодови концентрати и пюрета се употребяват в по-нататъшното произвеждане на монк, като по специфичен метод се отстранява непотребния характерен мирис. Обикновено в подсладителя се прибавят още захар, меласа, захарен алкохол и други
Ползи от монк
Ползите от монк не са по никакъв начин малко. Самите плодовете, от който се създава натуралния подсладител, се употребяват от епохи в китайската национална медицина. Те оказват помощ при кашлица, болки в гърлото, простуда, висока температура и други В Китай има вярване, че хората, които похапват тези плодове, живеят доста дълго.
В регионите, където се отглежда Siraitia grosvenorii, броят на столетниците е извънредно висок. Учените си изясняват този феномен с обстоятелството, че локалните имат опция да ядат Monk fruit в пресен тип.
Екзотичните плодове се употребяват обичайно и в сушен тип, като се слагат в супи и билкови чайове. От сушената горчива кора на Monk fruit също се подготвят лечебни топли питиета.
Иначе монк се разтваря и се комбинира добре с най-големия си естествен съперник - стевия. Подслаждането на храните и напитките с монк се приема за безвредно. Монк напълно умерено може да се използва като сурогат на захарта от хората, страдащи от диабет, и сигурно е за предпочитане пред захарин, аспартам и цикламат, които пък в последно време се показват като причинители на ракови заболявания.
Американската комисия за надзор на храните и медикаментите (Food and Drug Administration, FDA) към този момент утвърди монк като безвреден подсладител и се чака той да става все по-разпространен на пазара.
Съществуват отзиви, че при използването на монк се усеща леко горчив и характерен послевкус, само че те не се удостоверяват от безспорни всички консуматори, което значи, че няма гаранция дали на даден човек подсладителят ще му хареса или не.
Монк в кулинарията
Този сурогат на захарта е подобаващ за всеки, който се пробва да се отърве от непотребните килограми, само че не може да си показа живота без нещо сладичко, защото е нискокалоричен. Монк сполучливо се употребява при изработката на всевъзможни курабийки, бисквити, торти, пасти и какви ли не други сладкиши. Чудесно подслажда сокове, чайове, коктейли и други
Тиквеник с монк
Необходими артикули: кори - 500 г подготвени, тиква - 500 г, монк - 2/3 ч.ч., орехи - 100-150 г ядки, олио - 100 мл, галета - 30 г, канела - 2 с.л. пакетче, пудра захар - 3 с.л.
Начин на подготвяне: Измийте тиквата и я рендосайте. След това я задушете за малко в 2-3 с.л. олио. Смелете орехите и ги прибавете към тиквата. Сложете монк, канела и галета и разбъркайте добре всичко. После вземете един лист от корите и върху него разпределете дребна част от плънката. Завийте деликатно листа на руло и го поставете в намаслена тава.
По същия метод процедирайте и с останалите кори, като ги наредите в тавата във формата на охлюв. Наръсете от горната страна с лой и поставете тиквеника в авансово загрята фурна на 220 градуса. Когато сладкишът е опечен, можете да го намажете от горната страна с малко вода, с цел да омекнат корите. Накрая поръсете с пудра захар.
