Този митичен град е бил обитаван от най-невероятните същества
Монголските митове описват, че преди епохи пустинята Гоби била голямо море, а оттатък крайбрежията му живеели потомци на боговете. Този тайнствен град бил средище на мъдреци, смели воини и умели занаятчии и се наричал Хара Хото.
Владетел на града бил Хара Цзян Цзюн, който е желал да отнеме трона на китайския император. Но изгубил борбата и китайците окупирали крепостните стени на града. Стигнали до река Енцин гол и по този метод лишили града от вода.
Според легендата Хара Цзян Цзюн скрил съкровищата на града, умъртвил брачната половинка и децата си, след което умрял в решителната борба. Китайците завладяли и разрушили митичния Хара Хото.
Тази легенда е интригувала редица откриватели през годините. А при започване на XX век се заели с проучването на отломки, считани за остатъци на Хара Хото. Но това археологическо изследване не било като другите. Руските откриватели е трябвало да спазят редица условия, с цел да не разгневят духовете-пазители.
На дами не е било разрешено да влизат в града, нито на товарни животни. Забранявало се още паленето на огньове и храненето върху останките. Останалото от крепостните стени приличало на два мавзолея от пясък. Части от тях били добре непокътнати и ясно се виждали рисунки с цветни бои, части от коприна, железни и дървени статуетки.
В центъра на града се издигала огромна каменна основа, върху която били подредени 20 керамични фигури, всяка от които държала ръкопис.
По време на експедицията били направени и други любопитни открития. Изследователите се натъкнали на неразбираема клиновидна книжовност, която се различавала пот тези, които съществували по това време.
Папирусите били изрисувани със загадъчни кръгове, спирали и линии, преплетени в комплицирана мрежа. Част от известията били издълбани върху камък. Предполага се, че камъкът е бил свещено място, което служело като обсерватория и за жертвоприношения.
В една от разрушените здания са открити и фрески на странни същества – птици с две глави, риби с човешки глави и дракони, а наред с тези митични фигури е имало и хора.
Но скоро след тези открития експедицията завършва, тъй като почнал интервал на трусове, а монголските племена като знак, че е време чужденците да изоставен свещения град. В Санкт Петербург са пренесени единствено част от откритите експонати и ръкописи.
До момента са разчетени единствено част от тях, а мистериозният език е бил наименуван си-ся. Прочетеното са разнообразни предписания за готвене на добитък, само че огромна част от експонатите остават вечно обхванати в тайнственост.
