Как държавата направи ``всичко възможно`` за присъствена учебна година |
„ МОН прави всичко допустимо да приготви просветителната система за следващата вълна по този начин, че да осигурим допустимо най-качественото образование с допустимо минимален риск. (...). “
„. “
Това твърди на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков. Към края на същия месец плочата е заменена и към този момент запява: " ". С други думи, направеното " всичко допустимо " за оптимално дълга присъствена образователна година незабелязано се е свело до това на 15 септември в учебния двор да се съберат единствено първокласниците, след което всички възпитаници да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.
Какво в действителност направи Денков за 110-те си дни ръководство, с цел да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на учебно заведение, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?
За последните, уви, нищо - всичко е оставено в ръцете на управленията на висшите учебни заведения с нормалното за безпомощното повдигане на плещи пояснение: " Университетите са самостоятелни ".
При детските градини и учебните заведения направеното се изчерпва с:
1. През юли министърът подема в детските градини и учебните заведения. Екипи обикалят по места със здравни експерти и дават отговор на въпроси с вярата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.
2., и още.
3. МОН стартира да раздава свидетелства „ за принос към опазването на публичното здраве “ поради реализирани 70% имунизирани педагогичен експерти и непедагогически личен състав.
. 7 от хиляди. Само толкоз са потвърдили най-малко 70% имунизиран личен състав.
Става ясно, че присъствена образователна година няма да има., с цел да се закрепи най-малко ситуацията с отдалеченото образование. Със забавяне, защото няма по какъв начин новите устройства да са доставени в учебните заведения до 15 септември.
4. Публикуват се насоки със наложителни и целесъобразни ограничения в учебните заведения и детските градини, с които цялата отговорност – в това число за вземането на решение за затваряне и прекосяване в образование от разстояние поради Коронавирус е трансферирана на шефовете. Капитулацията е цялостна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от сполучливите в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, с цел да избави най-малко имиджа си. Какво се крие зад хващащата око фраза не излиза наяве.
Резултатите от точки 1.-4.
и изявленията, зове работещите в образованието да се имунизират. Сякаш не е министър, а единствено инфлуенсър. В това време тече и осведомителната акция по места, която обаче, в случай че се съди по реакцията на учителите след нея - не може да се назова сполучлива.
Сега всеобщо учителите са извънредно остро настроени против имунизациите. Някои съпоставят целесъобразните имунизации и условието за носене на маски в час с " фашизъм ", " иго ", " геноцид ". Наричат рекомендациите за имунизация " напън ". . Родителите, прочее - също. Те пък си желаят образователна година, която да бъде извършена все едно вирус не съществува - присъствена, без ограничавания, без маски.
Ситуацията сега е толкоз обострена, че никой не чува никого, само че всеки е подготвен да " стреля " словесно при произнасянето на основни думи като " ваксина ", " тест ", " маска ". Настройването едни против други – съсловие против управляващи, родители против учители, родители против министерство, на фона на безсилното прекачване на отговорността на властта върху шефовете и учителите – е толкоз огромно, че надали в тази обстановка може да се прокара нещо с увещание, камо ли да се наложи (в редица страни имунизациите стават наложителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е рационално.
Днес, половин месец преди началото на образователната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На процедура всички новозаразени са с „ Делта “ разновидността, към който децата са по-уязвими, който и се предава доста по-бързо и елементарно. На фона на направеното „ всичко допустимо “ от политиците е съвсем несъмнено, че образователната година ще е от у дома, пред компютъра. Освен в случай че вирусът не се „ смили “ и не ни отмине бързо, несъмнено.
Реалистично ли беше да чакаме повече?
По-скоро не, само че не тъй като по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, с изключение на с естествената ни податливост да не понасяме престижи и да споделяме с пренебрежение " Не " на всичко, което някой си министър предлага или за което дори упорства, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и опазването на здравето, който също носи отговорност за обстановката в учебните заведения.
За здравен министър беше назначен антиваксър, който след това смени посоката на изявленията си. За учебен – професор, чийто професионален път е напълно обвързван с висшето обучение и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на Българска академия на науките, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и лекар на науките по физикохимия, началник на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни публикации, управлявал над 50 плана, работил като гост-изследовател в Япония, управлявал е докторанти и по този начин нататък, и по този начин нататък. Бил е зам.-министър на образованието в постоянен кабинет с сектор висше обучение, писал е Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “. Бил е и преди длъжностен министър – през 2017 година
Казано по-просто: Денков в никакъв случай не се е занимавал с децата в детските градини и учебните заведения, в никакъв случай не е разрешавал проблемите в предучилищното и учебното обучение, неговият професионален профил е напълно, напълно друг. Не неприятен, само че изцяло друг от нужния за преодоляване на голямата рецесия, сполетяла най-много предучилищното и междинното ни обучение. Съвсем друг и от диалогичния облик на човек, който би могъл да преодолее острото опълчване сред съсловие и родители, сред родители и министерство, сред учители и министерство.
В този ред на мисли, надали е изненада за някого, че главните и начинания на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, измежду които той самият ще се върне след края на мандата си - било посредством Плана за възобновяване, било посредством, и какво ли още не. Собствената самодейност на министъра във връзка с междинното обучение (останалото прокарано в мандата му беше в огромна степен продължение на политики на предходния екип в МОН) се сведе до основаването на стратегия " Отново дружно ", по която против доста милиони да закара деца и учители на безвъзмездна отмора и която завърши злополучно с предстоящото всеобщо заразяване на лагерите.
Но в случай че в този момент образователната година е под въпрос, в случай че децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е единствено на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е главно на този, който ги е избрал и назначил - президентът на Република България.
„. “
Това твърди на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков. Към края на същия месец плочата е заменена и към този момент запява: " ". С други думи, направеното " всичко допустимо " за оптимално дълга присъствена образователна година незабелязано се е свело до това на 15 септември в учебния двор да се съберат единствено първокласниците, след което всички възпитаници да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.
Какво в действителност направи Денков за 110-те си дни ръководство, с цел да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на учебно заведение, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?
За последните, уви, нищо - всичко е оставено в ръцете на управленията на висшите учебни заведения с нормалното за безпомощното повдигане на плещи пояснение: " Университетите са самостоятелни ".
При детските градини и учебните заведения направеното се изчерпва с:
1. През юли министърът подема в детските градини и учебните заведения. Екипи обикалят по места със здравни експерти и дават отговор на въпроси с вярата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.
2., и още.
3. МОН стартира да раздава свидетелства „ за принос към опазването на публичното здраве “ поради реализирани 70% имунизирани педагогичен експерти и непедагогически личен състав.
. 7 от хиляди. Само толкоз са потвърдили най-малко 70% имунизиран личен състав.
Става ясно, че присъствена образователна година няма да има., с цел да се закрепи най-малко ситуацията с отдалеченото образование. Със забавяне, защото няма по какъв начин новите устройства да са доставени в учебните заведения до 15 септември.
4. Публикуват се насоки със наложителни и целесъобразни ограничения в учебните заведения и детските градини, с които цялата отговорност – в това число за вземането на решение за затваряне и прекосяване в образование от разстояние поради Коронавирус е трансферирана на шефовете. Капитулацията е цялостна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от сполучливите в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, с цел да избави най-малко имиджа си. Какво се крие зад хващащата око фраза не излиза наяве.
Резултатите от точки 1.-4.
и изявленията, зове работещите в образованието да се имунизират. Сякаш не е министър, а единствено инфлуенсър. В това време тече и осведомителната акция по места, която обаче, в случай че се съди по реакцията на учителите след нея - не може да се назова сполучлива.
Сега всеобщо учителите са извънредно остро настроени против имунизациите. Някои съпоставят целесъобразните имунизации и условието за носене на маски в час с " фашизъм ", " иго ", " геноцид ". Наричат рекомендациите за имунизация " напън ". . Родителите, прочее - също. Те пък си желаят образователна година, която да бъде извършена все едно вирус не съществува - присъствена, без ограничавания, без маски.
Ситуацията сега е толкоз обострена, че никой не чува никого, само че всеки е подготвен да " стреля " словесно при произнасянето на основни думи като " ваксина ", " тест ", " маска ". Настройването едни против други – съсловие против управляващи, родители против учители, родители против министерство, на фона на безсилното прекачване на отговорността на властта върху шефовете и учителите – е толкоз огромно, че надали в тази обстановка може да се прокара нещо с увещание, камо ли да се наложи (в редица страни имунизациите стават наложителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е рационално.
Днес, половин месец преди началото на образователната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На процедура всички новозаразени са с „ Делта “ разновидността, към който децата са по-уязвими, който и се предава доста по-бързо и елементарно. На фона на направеното „ всичко допустимо “ от политиците е съвсем несъмнено, че образователната година ще е от у дома, пред компютъра. Освен в случай че вирусът не се „ смили “ и не ни отмине бързо, несъмнено.
Реалистично ли беше да чакаме повече?
По-скоро не, само че не тъй като по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, с изключение на с естествената ни податливост да не понасяме престижи и да споделяме с пренебрежение " Не " на всичко, което някой си министър предлага или за което дори упорства, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и опазването на здравето, който също носи отговорност за обстановката в учебните заведения.
За здравен министър беше назначен антиваксър, който след това смени посоката на изявленията си. За учебен – професор, чийто професионален път е напълно обвързван с висшето обучение и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на Българска академия на науките, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и лекар на науките по физикохимия, началник на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни публикации, управлявал над 50 плана, работил като гост-изследовател в Япония, управлявал е докторанти и по този начин нататък, и по този начин нататък. Бил е зам.-министър на образованието в постоянен кабинет с сектор висше обучение, писал е Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “. Бил е и преди длъжностен министър – през 2017 година
Казано по-просто: Денков в никакъв случай не се е занимавал с децата в детските градини и учебните заведения, в никакъв случай не е разрешавал проблемите в предучилищното и учебното обучение, неговият професионален профил е напълно, напълно друг. Не неприятен, само че изцяло друг от нужния за преодоляване на голямата рецесия, сполетяла най-много предучилищното и междинното ни обучение. Съвсем друг и от диалогичния облик на човек, който би могъл да преодолее острото опълчване сред съсловие и родители, сред родители и министерство, сред учители и министерство.
В този ред на мисли, надали е изненада за някого, че главните и начинания на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, измежду които той самият ще се върне след края на мандата си - било посредством Плана за възобновяване, било посредством, и какво ли още не. Собствената самодейност на министъра във връзка с междинното обучение (останалото прокарано в мандата му беше в огромна степен продължение на политики на предходния екип в МОН) се сведе до основаването на стратегия " Отново дружно ", по която против доста милиони да закара деца и учители на безвъзмездна отмора и която завърши злополучно с предстоящото всеобщо заразяване на лагерите.
Но в случай че в този момент образователната година е под въпрос, в случай че децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е единствено на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е главно на този, който ги е избрал и назначил - президентът на Република България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ