„Молитва за дявола“ доказва, че ужасите за екзорсизъм са изпята песен
„ Молитва за дявола “ - какво готино име единствено, а? Маркетинг отделът би трябвало да получи премия за това, тъй като заглавието ще дебютира на огромен екран тъкмо в уикенда на Хелоуин, когато киноманите ще са зажаднели за нещо ново на огромния екран. Жалко обаче, че филмът не предлага нищо, с което да изпъкне над останалите несъмнено към 1000 свои прародители.
И без да ви споделям нещо съответно по сюжета, несъмнено се досещате, че става дума за екзорсизъм от млади свещеници и монахини, до момента в който Ватикана стои някъде настрана и единствено издава заповеди, като Big Brother от изповедалнята. Ако би трябвало въпреки всичко да бъда малко по-конкретен, ще ви кажа, че в основната роля влиза младата сестра Ан, която желае да се трансформира в една от първите монахини-екзорсисти. Тя е в нещо като университет за задачата, където има шанс да попадне на преподаватели с напредничаво мислене, както и да звучи това за религията. Випускът на Ан получава за задача да изцери едно 10-годишно момиченце, което е обладано от дявол, който раздира освен него, само че и съвсем всички в близост. Младшата сестра се оказва единственият късмет на това дете, с цел да оцелее и да я изцери от нежелания посетител в душата.
Даниел Стам явно е голям обожател на религиозния смут, тъй като това е следващият му опит да предложи своя версия на без подозрение обичания си филм - „ Заклинателят “ (бел. ред.: През 1973 година The Exorcist е преведен по този начин). Роденият в Германия режисьор обаче наподобява обладан на собствен ред от манията да копира, вместо да сътвори нещо свое. В моите очи изкуството би трябвало да бъде тъкмо това - демонстрация на персоналния гений и креативност на създателя. Работата на Стам тук е доста под междинното равнище, въпреки да се вижда, че има някои хрумвания, които просто биха паснали надалеч по-добре на някой слашър или джъмпскер смут, в сравнение с тук.
Снимка: Forum Film
Главната роля е поверена на Жаклин Байърс, която съм подготвен да се обзаложа, че има някаква далечна родствена връзка с Ана Никол Смит или Джина Лий Нолин, само че просто не мога да го потвърдя. Младата канадска разполага с всичко належащо, с цел да бъде на корицата на Playboy, тъй че ми е малко мъчно да я възприема за монахиня. Да не приказваме, че във кино лентата непрекъснато сменя робата със всемирски облекла и си хвърлят белтъци с няколко от състудентите си в университета за екзорсисти. Наясно съм, че е определена за ролята, с цел да отговори на почтения и някак провокационен външен тип на Таиса Фармига от „ Монахинята “, само че излъчването на Байърс е по-скоро перверзно, в сравнение с набожно.
Любопитен факт за „ Молитва за дявола “ е, че филмът е сниман в България и някои наши обичани артисти са получили функции. Койна Русева е най-запомняща се от всички. Еротичният ѝ глас обаче е съвсем заглъхнал, а от горната страна на всичко амплоато ѝ на предизвикателна огън-жена е подтиснато изцяло, тъй като героинята ѝ е призвана да бъде обладана от дявол на собствен ред. Това ѝ дава опция, с цел да покаже, че не е толкоз нишова актриса, колкото родните продуценти се пробват да ни я показват, а зад предизвикателните ѝ очи се крие необятен набор от актьорски гении.
В лентата се чува и подобаваща доза българска тирада, което сигурно е някак прелестно за ухото. Все отново филмът се чака да обиколи международните киносалони в идващите седмици.
Крайната ми оценка обаче за „ Молитва за дявола “ е, че е прекомерно прост. Феновете на религиозния хорър сигурно ще има защо да се заловен, само че елементарните фенове на ужасите чакам да са съществено разочаровани. Дават 5/10 на този филм с известна доза сантимент към българската диря в него. Ако бяха вложени малко повече пари за кървавите подиуми, може би щеше да развие оптималния си капацитет, който е не повече от една точка нагоре.
И без да ви споделям нещо съответно по сюжета, несъмнено се досещате, че става дума за екзорсизъм от млади свещеници и монахини, до момента в който Ватикана стои някъде настрана и единствено издава заповеди, като Big Brother от изповедалнята. Ако би трябвало въпреки всичко да бъда малко по-конкретен, ще ви кажа, че в основната роля влиза младата сестра Ан, която желае да се трансформира в една от първите монахини-екзорсисти. Тя е в нещо като университет за задачата, където има шанс да попадне на преподаватели с напредничаво мислене, както и да звучи това за религията. Випускът на Ан получава за задача да изцери едно 10-годишно момиченце, което е обладано от дявол, който раздира освен него, само че и съвсем всички в близост. Младшата сестра се оказва единственият късмет на това дете, с цел да оцелее и да я изцери от нежелания посетител в душата.
Даниел Стам явно е голям обожател на религиозния смут, тъй като това е следващият му опит да предложи своя версия на без подозрение обичания си филм - „ Заклинателят “ (бел. ред.: През 1973 година The Exorcist е преведен по този начин). Роденият в Германия режисьор обаче наподобява обладан на собствен ред от манията да копира, вместо да сътвори нещо свое. В моите очи изкуството би трябвало да бъде тъкмо това - демонстрация на персоналния гений и креативност на създателя. Работата на Стам тук е доста под междинното равнище, въпреки да се вижда, че има някои хрумвания, които просто биха паснали надалеч по-добре на някой слашър или джъмпскер смут, в сравнение с тук.
Снимка: Forum Film
Главната роля е поверена на Жаклин Байърс, която съм подготвен да се обзаложа, че има някаква далечна родствена връзка с Ана Никол Смит или Джина Лий Нолин, само че просто не мога да го потвърдя. Младата канадска разполага с всичко належащо, с цел да бъде на корицата на Playboy, тъй че ми е малко мъчно да я възприема за монахиня. Да не приказваме, че във кино лентата непрекъснато сменя робата със всемирски облекла и си хвърлят белтъци с няколко от състудентите си в университета за екзорсисти. Наясно съм, че е определена за ролята, с цел да отговори на почтения и някак провокационен външен тип на Таиса Фармига от „ Монахинята “, само че излъчването на Байърс е по-скоро перверзно, в сравнение с набожно.
Любопитен факт за „ Молитва за дявола “ е, че филмът е сниман в България и някои наши обичани артисти са получили функции. Койна Русева е най-запомняща се от всички. Еротичният ѝ глас обаче е съвсем заглъхнал, а от горната страна на всичко амплоато ѝ на предизвикателна огън-жена е подтиснато изцяло, тъй като героинята ѝ е призвана да бъде обладана от дявол на собствен ред. Това ѝ дава опция, с цел да покаже, че не е толкоз нишова актриса, колкото родните продуценти се пробват да ни я показват, а зад предизвикателните ѝ очи се крие необятен набор от актьорски гении.
В лентата се чува и подобаваща доза българска тирада, което сигурно е някак прелестно за ухото. Все отново филмът се чака да обиколи международните киносалони в идващите седмици.
Крайната ми оценка обаче за „ Молитва за дявола “ е, че е прекомерно прост. Феновете на религиозния хорър сигурно ще има защо да се заловен, само че елементарните фенове на ужасите чакам да са съществено разочаровани. Дават 5/10 на този филм с известна доза сантимент към българската диря в него. Ако бяха вложени малко повече пари за кървавите подиуми, може би щеше да развие оптималния си капацитет, който е не повече от една точка нагоре.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ