Политолог: Шенген без Истанбулска конвенция? Забравете
Можем ли да се надяваме, че Австрия и Нидерландия ще трансформират мнението си по отношение на допускането на България и Румъния в Шенген, за какво Европейският парламент се тресе от корупционен скандал и може ли той да бъде сподавен и заметен, изяснява пред fakti.bg Искрен Иванов, политолог и специалист по интернационална сигурност и ръководство на спорове и учител в Софийския университет.*
- Г-н Иванов, ние ли се залъгваме, че сме подготвени за Шенген, или Австрия и Нидерландия ни отрезвяват?
- Този въпрос има две страни. Първата страна е, несъмнено, нидерландското несъгласие. При Нидерландия, съгласно мен, проблемите са по-скоро вътрешнополитически и ще ви кажа за какво. През 2007-2008 година, когато в Белия дом влезе администрацията на Барак Обама, външната политика на Съединени американски щати по отношение на Европа внезапно се промени - към по-добро, несъмнено. Но в този исторически интервал към Европа започнаха да проникват един подобен вид ляво-либерални полезности, да го кажем на по-прост език. Това беше една вълна от новото потомство, която обхвана Европа. А Нидерландия бе една от страните, които най-бързо усвоиха тези полезности. Впоследствие тези полезности породиха диспути в Европейския съюз. Един от тези диспути бе концепцията за документ, който да регламентира връзките в обществото. Говоря за Истанбулската спогодба. Тя не мина в България и по този начин сътвори напрежение вътре в Европа. И този смисъл, за мен персонално, нидерландското несъгласие се дължи от елементи и на подобен вид избрания.
Нидерландия гледа на България като на една надълбоко консервативна държавна, която не желае да схване тези ляво-либерални полезности в тази демократична вълна и заради тази причина ни слагат на „ пауза “
досега, в който сме подготвени да го създадем. В този смисъл не изключвам в предстоящ проект нашето приемане в Шенген да бъде обвързано с условия за разбиране на тези полезности под една или друга форма. Другата страна на нещата е ветото на Австрия, само че тук имаме много по-различни като съображения доводи, които са и на личностно равнище. Ако при Нидерландия имаме някакъв детайл, който отчасти можем да назовем заможен, тъй като България има огромни проблеми с корупцията и с върховенството на закона, то австрийските съображения са изцяло несъстоятелни.
- Австрия ни стопира, тъй като пускаме доста мигранти?
- Да, само че би трябвало да кажем, че тъкмо в Австрия се намират едни от най-големите кафези на радикализация в Европа. Това го споделям като човек, който взе участие в няколко проучвания, отдадени на радикализацията. Австрия споделя: „ Вие не спирате мигрантите... “ Но е доста цинично една страна, в която се намират такива огромни ядра на радикализация, на нас да ни държи сметка за мигрантите. Ще си разреша да споделя своя опит от едно е проучване, в което участвах, в което ясно пролича, че
финансирането на радикални кафези у нас, които се намират на територията на нашата страна, получават пари от ядрата на радикализация в Австрия.
Така че да не приказват австрийците по какъв начин бежанците минават границата, в случай, че точно от Австрия всякакви хора изпращат пари към други хора, които да се радикализират у нас. Извинявайте, само че това е несъстоятелно. Аз разбирам канцлера Карл Нехамер от времето, когато той беше вътрешен министър.
Той получаваше закани за себе си и фамилията му от радикалисти.
И в този момент може да акцентира това като прагматичен мотив, с цел да ни стопира за Шенген. Но монетата има две страни. Аз не отхвърлям, че България има големи проблеми с корупцията и върховенството на закона. Но в случай, че страни като Франция и Германия застават зад нас, за мен на причините на Нидерландия и Австрия на този стадий са несъстоятелни.
- Премиерът на Нидерландия Марк Рюте пък сподели, че българската граница се минава за 50 евро. Това бе метод да ни уязви, да се заяде или просто приказва, с цел да отбрани тезата си пред обществото в страната му?
- Това не бе единствено реториката на Рюте, а и изразителност на Нехамер. Как можеш да кажеш, че границата ни се минава за еди какъв брой си евро, а другият да споделя, че пускаме мигранти, откакто ние виждаме какво се случва на границата. Че там починаха хора, на българската граница в престрелка. Ясно е, българската граница не е разградена ограда, през която всеки може да мине, когато си желае. Това е много унизително. А какво ще стане на следващия ден, в случай че такова обвиняване бъде направено към Република Турция? Дали абсурдът няма да е огромен. Няма да е заради простите причина, че турската войска е втората по мощ в НАТО. Така че Австрия е добре да се въздържа от двойни стандарти, тъй като подобен вид изявления не кореспондират с европейската взаимност. Те са една проява на доста много неприятен усет.
- Рюте също по този начин сподели, че следващата година - през 2023-а, може Нидерландия да вдигне ветото. Какво толкоз ще се промени у нас за една година? Имаме ли късмет след година…
- У нас за една година нищо няма се промени. Поне във връзка с причините на Нидерландия. Но, да, Нидерландия може и да вдигне ветото, тъй като имаме лобисти в Шенген в наша изгода и това го виждаме в лицето на Германия и Франция. Но аз съм черноглед за Австрия, тъй като, още веднъж ще повторя, че
до момента в който там Нехамер е канцлер, не мисля, че ветото ще бъде вдигнато.
Австрийците са доста по-твърди, когато отстояват външнополитическите си позиции. Да, Нидерландия по-скоро ще го вдигне, както стана с Финландия, само че за Австрия аз персонално съм черноглед. Така че опцията да влезем в Шенген през 2023-а е мощно съмнителна.
- Премиерът на Нидерландия разгласи към този момент и какво желае от България - да завърши механизмът за мониторинг на Шенгенската осведомителна система и нова оценка по Механизма за съдействие и инспекция...
- Това са съответни претенции от България към Шенген. По създание тези претенции са свързани с преоценка, преподготовка, преразглеждане на цели сегменти от нашето участие в Шенген. С други думи България ще би трябвало още един път да преработи, да премисли някои от напъните, които е вложила в присъединението на Шенген. Така сложени изискванията на Нидерландия наподобяват изпълними, само че се колебая, че това може да се случи до лятото.
Ако ние приемем тези претенции, в случай че създадем тези преоценки по този начин, както ги е описал Рюте, това ще отнеме време до зимата на 2023-а.
И това при все, че и австрийците смъкват своето несъгласие. Намирам за по-възможно този мониторинг да завърши по-скоро от зимата на 2023-а. Исканията на Нидерландия не са неизпълними и дори считам, че са нужни, с цел да завърши нашето присъединение. Просто мъчно бихме ги изпълнили до лятото, тъй като има доста работа. Добрата вест е, че очевидно имаме положителни лобисти в Шенген, а и около този скандал в Европейския парламент стана ясно, че сред страните в Европейски Съюз не могат да се ползват двойни стандарти.
- И да поговорим за Европейския парламент, който се тресе от корупция. В същото време Нидерландия гледа нас и приказва за господство на закона… Как да си го разбираем?
- Вижте, корупцията в Европейския парламент, въобще в европейските институции, е толкоз надълбоко проникнала, приказвам за институционалната архитектура на Европейския съюз, че на нея към този момент се гледа като на нещо обикновено. А това въобще не е обикновено.
Не може да се назова обикновено заместник-председател на Европейския парламент да си върти покупко-продажби с Катар.
Нека да си представим, че на следващия ден някой почитан чиновник в границите на общността реши да върти бизнес, примерно, с Русия. Имаше такива случаи, само че те се потулиха. Или с някоя друга страна, която е отвън общността. Трета страна, която е враждебна на полезностите на общността. Тогава ще се вдигне ли подобен звук. Няма да се вдигне. Сега се подвигна, тъй като причините и доказателствата са повече от явни. Но ние забравяме, че в европейските институции има нещо друго, за което малко се приказва – за по този начин наречения либерален недостиг.
- Как европейските институции се регистрират пред европейските жители?
По какъв тъкмо метод институциите ще понесат отговорност за това, че едни такива средства, които се покриват от бюджета, са били употребявани за персонално облагодетелстване. Пред кого ще дава отговор заместник-председателят на Европейския парламент? Тук става въпрос за двойни стандарти. Не може България да бъде унижавана по подобен метод от една страна, а въпреки това Европейския съюз да си затваря очите за проблемите с демократичния недостиг в европейските институции.
- Ефектът длъжностен кабинет тъкмо в този миг у нас по какъв начин наподобява в очите на Европа…
- Това ни е огромен проблем, че нямаме постоянен кабинет. Отново ще подчертая, че ние имаме проблеми с корупцията, имаме проблеми с правовата страна, имаме проблеми с върховенството на закона. Това са неща, които се приказват и от политици, и от обществото, които са явен факт. То дори това стана факсимиле да се приказва.
- Както и сме привикнали да ни приказват за „ гнилите ябълки “…
- Много хубава метафора, беше отлично съпоставяне. Но най-големият проблем е, че ние пет пъти вършим избори, а не можем да излъчим постоянно държавно управление, което да работи по-дълго. Много пъти съм повтарял, само че ще кажа още веднъж… Хайде да забележим по какъв начин наподобява един длъжностен министър, разбирайте човек, който е краткотрайно изпълняващ длъжността си политик, който отива на среща на най-високо ниво или на среща на висок формат на Съвета на Европейския съюз. Как? Изглежда като човек, който не е на мястото си. И по този начин потеглят нещата. Липсата на постоянен кабинет е сериозна спънка.
В последна на сметка, чуваме Нидерландия и Австрия да ни споделят: „ Вие нямате постоянен кабинет, а желаете Шенген… “ Тогава даже Германия и Франция мълчат, тъй като това е явен факт.
*Заглавието е на редакцията
- Г-н Иванов, ние ли се залъгваме, че сме подготвени за Шенген, или Австрия и Нидерландия ни отрезвяват?
- Този въпрос има две страни. Първата страна е, несъмнено, нидерландското несъгласие. При Нидерландия, съгласно мен, проблемите са по-скоро вътрешнополитически и ще ви кажа за какво. През 2007-2008 година, когато в Белия дом влезе администрацията на Барак Обама, външната политика на Съединени американски щати по отношение на Европа внезапно се промени - към по-добро, несъмнено. Но в този исторически интервал към Европа започнаха да проникват един подобен вид ляво-либерални полезности, да го кажем на по-прост език. Това беше една вълна от новото потомство, която обхвана Европа. А Нидерландия бе една от страните, които най-бързо усвоиха тези полезности. Впоследствие тези полезности породиха диспути в Европейския съюз. Един от тези диспути бе концепцията за документ, който да регламентира връзките в обществото. Говоря за Истанбулската спогодба. Тя не мина в България и по този начин сътвори напрежение вътре в Европа. И този смисъл, за мен персонално, нидерландското несъгласие се дължи от елементи и на подобен вид избрания.
Нидерландия гледа на България като на една надълбоко консервативна държавна, която не желае да схване тези ляво-либерални полезности в тази демократична вълна и заради тази причина ни слагат на „ пауза “
досега, в който сме подготвени да го създадем. В този смисъл не изключвам в предстоящ проект нашето приемане в Шенген да бъде обвързано с условия за разбиране на тези полезности под една или друга форма. Другата страна на нещата е ветото на Австрия, само че тук имаме много по-различни като съображения доводи, които са и на личностно равнище. Ако при Нидерландия имаме някакъв детайл, който отчасти можем да назовем заможен, тъй като България има огромни проблеми с корупцията и с върховенството на закона, то австрийските съображения са изцяло несъстоятелни.
- Австрия ни стопира, тъй като пускаме доста мигранти?
- Да, само че би трябвало да кажем, че тъкмо в Австрия се намират едни от най-големите кафези на радикализация в Европа. Това го споделям като човек, който взе участие в няколко проучвания, отдадени на радикализацията. Австрия споделя: „ Вие не спирате мигрантите... “ Но е доста цинично една страна, в която се намират такива огромни ядра на радикализация, на нас да ни държи сметка за мигрантите. Ще си разреша да споделя своя опит от едно е проучване, в което участвах, в което ясно пролича, че
финансирането на радикални кафези у нас, които се намират на територията на нашата страна, получават пари от ядрата на радикализация в Австрия.
Така че да не приказват австрийците по какъв начин бежанците минават границата, в случай, че точно от Австрия всякакви хора изпращат пари към други хора, които да се радикализират у нас. Извинявайте, само че това е несъстоятелно. Аз разбирам канцлера Карл Нехамер от времето, когато той беше вътрешен министър.
Той получаваше закани за себе си и фамилията му от радикалисти.
И в този момент може да акцентира това като прагматичен мотив, с цел да ни стопира за Шенген. Но монетата има две страни. Аз не отхвърлям, че България има големи проблеми с корупцията и върховенството на закона. Но в случай, че страни като Франция и Германия застават зад нас, за мен на причините на Нидерландия и Австрия на този стадий са несъстоятелни.
- Премиерът на Нидерландия Марк Рюте пък сподели, че българската граница се минава за 50 евро. Това бе метод да ни уязви, да се заяде или просто приказва, с цел да отбрани тезата си пред обществото в страната му?
- Това не бе единствено реториката на Рюте, а и изразителност на Нехамер. Как можеш да кажеш, че границата ни се минава за еди какъв брой си евро, а другият да споделя, че пускаме мигранти, откакто ние виждаме какво се случва на границата. Че там починаха хора, на българската граница в престрелка. Ясно е, българската граница не е разградена ограда, през която всеки може да мине, когато си желае. Това е много унизително. А какво ще стане на следващия ден, в случай че такова обвиняване бъде направено към Република Турция? Дали абсурдът няма да е огромен. Няма да е заради простите причина, че турската войска е втората по мощ в НАТО. Така че Австрия е добре да се въздържа от двойни стандарти, тъй като подобен вид изявления не кореспондират с европейската взаимност. Те са една проява на доста много неприятен усет.
- Рюте също по този начин сподели, че следващата година - през 2023-а, може Нидерландия да вдигне ветото. Какво толкоз ще се промени у нас за една година? Имаме ли късмет след година…
- У нас за една година нищо няма се промени. Поне във връзка с причините на Нидерландия. Но, да, Нидерландия може и да вдигне ветото, тъй като имаме лобисти в Шенген в наша изгода и това го виждаме в лицето на Германия и Франция. Но аз съм черноглед за Австрия, тъй като, още веднъж ще повторя, че
до момента в който там Нехамер е канцлер, не мисля, че ветото ще бъде вдигнато.
Австрийците са доста по-твърди, когато отстояват външнополитическите си позиции. Да, Нидерландия по-скоро ще го вдигне, както стана с Финландия, само че за Австрия аз персонално съм черноглед. Така че опцията да влезем в Шенген през 2023-а е мощно съмнителна.
- Премиерът на Нидерландия разгласи към този момент и какво желае от България - да завърши механизмът за мониторинг на Шенгенската осведомителна система и нова оценка по Механизма за съдействие и инспекция...
- Това са съответни претенции от България към Шенген. По създание тези претенции са свързани с преоценка, преподготовка, преразглеждане на цели сегменти от нашето участие в Шенген. С други думи България ще би трябвало още един път да преработи, да премисли някои от напъните, които е вложила в присъединението на Шенген. Така сложени изискванията на Нидерландия наподобяват изпълними, само че се колебая, че това може да се случи до лятото.
Ако ние приемем тези претенции, в случай че създадем тези преоценки по този начин, както ги е описал Рюте, това ще отнеме време до зимата на 2023-а.
И това при все, че и австрийците смъкват своето несъгласие. Намирам за по-възможно този мониторинг да завърши по-скоро от зимата на 2023-а. Исканията на Нидерландия не са неизпълними и дори считам, че са нужни, с цел да завърши нашето присъединение. Просто мъчно бихме ги изпълнили до лятото, тъй като има доста работа. Добрата вест е, че очевидно имаме положителни лобисти в Шенген, а и около този скандал в Европейския парламент стана ясно, че сред страните в Европейски Съюз не могат да се ползват двойни стандарти.
- И да поговорим за Европейския парламент, който се тресе от корупция. В същото време Нидерландия гледа нас и приказва за господство на закона… Как да си го разбираем?
- Вижте, корупцията в Европейския парламент, въобще в европейските институции, е толкоз надълбоко проникнала, приказвам за институционалната архитектура на Европейския съюз, че на нея към този момент се гледа като на нещо обикновено. А това въобще не е обикновено.
Не може да се назова обикновено заместник-председател на Европейския парламент да си върти покупко-продажби с Катар.
Нека да си представим, че на следващия ден някой почитан чиновник в границите на общността реши да върти бизнес, примерно, с Русия. Имаше такива случаи, само че те се потулиха. Или с някоя друга страна, която е отвън общността. Трета страна, която е враждебна на полезностите на общността. Тогава ще се вдигне ли подобен звук. Няма да се вдигне. Сега се подвигна, тъй като причините и доказателствата са повече от явни. Но ние забравяме, че в европейските институции има нещо друго, за което малко се приказва – за по този начин наречения либерален недостиг.
- Как европейските институции се регистрират пред европейските жители?
По какъв тъкмо метод институциите ще понесат отговорност за това, че едни такива средства, които се покриват от бюджета, са били употребявани за персонално облагодетелстване. Пред кого ще дава отговор заместник-председателят на Европейския парламент? Тук става въпрос за двойни стандарти. Не може България да бъде унижавана по подобен метод от една страна, а въпреки това Европейския съюз да си затваря очите за проблемите с демократичния недостиг в европейските институции.
- Ефектът длъжностен кабинет тъкмо в този миг у нас по какъв начин наподобява в очите на Европа…
- Това ни е огромен проблем, че нямаме постоянен кабинет. Отново ще подчертая, че ние имаме проблеми с корупцията, имаме проблеми с правовата страна, имаме проблеми с върховенството на закона. Това са неща, които се приказват и от политици, и от обществото, които са явен факт. То дори това стана факсимиле да се приказва.
- Както и сме привикнали да ни приказват за „ гнилите ябълки “…
- Много хубава метафора, беше отлично съпоставяне. Но най-големият проблем е, че ние пет пъти вършим избори, а не можем да излъчим постоянно държавно управление, което да работи по-дълго. Много пъти съм повтарял, само че ще кажа още веднъж… Хайде да забележим по какъв начин наподобява един длъжностен министър, разбирайте човек, който е краткотрайно изпълняващ длъжността си политик, който отива на среща на най-високо ниво или на среща на висок формат на Съвета на Европейския съюз. Как? Изглежда като човек, който не е на мястото си. И по този начин потеглят нещата. Липсата на постоянен кабинет е сериозна спънка.
В последна на сметка, чуваме Нидерландия и Австрия да ни споделят: „ Вие нямате постоянен кабинет, а желаете Шенген… “ Тогава даже Германия и Франция мълчат, тъй като това е явен факт.
*Заглавието е на редакцията
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ