Етиопия - африканският Китай
Може ли Етиопия да се трансформира в африканския Китай?
От икономическа позиция отговор на този въпрос дават числата - страната чака растеж на брутния вътрешен артикул от 8.5% тази година, а през последното десетилетие икономическият напредък се движи към 10% средногодишно, написа Bloomberg.
Изданието прави забавно съпоставяне сред двете страни, тръгвайки от историческото им завещание. Китай съществува от няколко хиляди години, като сред другите форми на държавност в Поднебесната империя има известна последователност. Повечето китайци се разпознават с историческите си царства и династии, които учат в учебно заведение.
В своята ранна история Китай е подложен в преференциална позиция да структурира мощна национална страна, а комунистическият режим на Мао Дзедун и последвалите стопански промени дават опция за бърза индустриализация и усилване на икономическия напредък.
Приоритетите в построяването на инфраструктурата и наличното обучение оказват помощ на страната да се трансформира в една от двете най-силни международни стопански системи, напомня Bloomberg.
До известна степен Етиопия споделя сходна историческа орис. Тя също съумява да построи национална страна относително рано. Царството Аксум датира от I век преди новата епоха, а по-късно, през Средновековието, на територията на страната се основават поредност от относително мощни държавни структури.
Съвременните етиопци се считат за директни наследници на тези култури. Някои от тях даже са склонни да не престават историческите си корени чак до цар Соломон от библейските времена.
Интересни са и битовите особености, да вземем за пример обстоятелството, че кухнята не се трансформира фрапантно в другите региони на страната - обичайните етиопски гозби са по-скоро национални, в сравнение с районни. Подобно на други нации, като иранците и китайците, етиопците се смятат за представители на цяла цивилизация, а не просто на обособена нация.
И тъкмо както в Китай, доста от жителите на страната откровено имат вяра, че величието е предопределено за тях от ориста.
С други думи, процесът на организация на институциите и механизмите на ръководство в Етиопия тече от доста дълго време. Точно тази мощна държавност е главната причина, заради която страната съумява да избегне колонизацията, за разлика от множеството африкански страни.
През 1991 година, когато Етиопия изоставя комунистическата идеология, наложена през 70-те години на предишния век, държавното управление подхваща серия от промени, които имат за цел да съживят стопанската система на страната.
Инфраструктурата е на равнище и за разлика от доста други африкански страни, Етиопия може да се похвали и със относително развита индустриална база. Държавната компания Ethiopian Airlines, да вземем за пример, е на път да се трансформира в един от водещите авиопревозвачи в района, написа още Bloomberg.
Китай и Етиопия са свързани освен в историческите паралели, само че и в напълно съответни модерни измерения - китайските капитали са един от главните мотори за икономическото оживление в африканската страна.
В столицата Адис Абеба се издигат съвременни жилищни комплекси, издигнати от китайски компании, градската железница също е издигната с китайски вложения, както и високоскоростните влакове до Джибути и бреговата линия. Язовирите и мощните водноелектрически централи също са резултат от съдействието сред двете страни.
Гордостта на етиопците от тяхната история и държавно завещание и фактът, че страната е съумяла да се опълчи на колониализма в предишното, изясняват за какво дейното присъединяване на Пекин в построяването на инфраструктурата не се приема с такава паника, както в други африкански страни.
Причината е, че в Етиопия огромна част от обществото е решително, че държавното управление би устояло на всеки опит за задгранично вмешателство в ръководството. Тази убеденост се базира и на историческите обстоятелства - в Адис Абеба има няколко паметника, отдадени на военните победи против италианците и англичаните.
Разбира се, Етиопия не е лишена от политически проблеми. Споровете със северния комшия Еритрея не престават да тлеят. Това е територия, за която доста етиопци считат, че им принадлежи. Южните елементи на страната, където към момента продължава да доминира племенната организация в обществото, не са напълно интегрирани към водещите търговски и индустриални центрове.
В някои райони, като Оромия и Сомалия, даже се стигна до въоръжени конфликти през последните години. Така че оптимизмът, който се следи в огромните градове, като Адис Абеба, не се споделя във всички елементи на страната.
Но все пак, в случай че търсите особено място в Африка, Етиопия може би е едно от най-интересните оферти, се споделя в умозаключение в материала на Bloomberg. За да бъде свестен икономическият прогрес на страната през последните години обаче, той би трябвало да бъде прегледан оттатък политическата призма. Защото е резултат най-много от историята, културата и концепциите на етиопците.
От икономическа позиция отговор на този въпрос дават числата - страната чака растеж на брутния вътрешен артикул от 8.5% тази година, а през последното десетилетие икономическият напредък се движи към 10% средногодишно, написа Bloomberg.
Изданието прави забавно съпоставяне сред двете страни, тръгвайки от историческото им завещание. Китай съществува от няколко хиляди години, като сред другите форми на държавност в Поднебесната империя има известна последователност. Повечето китайци се разпознават с историческите си царства и династии, които учат в учебно заведение.
В своята ранна история Китай е подложен в преференциална позиция да структурира мощна национална страна, а комунистическият режим на Мао Дзедун и последвалите стопански промени дават опция за бърза индустриализация и усилване на икономическия напредък.
Приоритетите в построяването на инфраструктурата и наличното обучение оказват помощ на страната да се трансформира в една от двете най-силни международни стопански системи, напомня Bloomberg.
До известна степен Етиопия споделя сходна историческа орис. Тя също съумява да построи национална страна относително рано. Царството Аксум датира от I век преди новата епоха, а по-късно, през Средновековието, на територията на страната се основават поредност от относително мощни държавни структури.
Съвременните етиопци се считат за директни наследници на тези култури. Някои от тях даже са склонни да не престават историческите си корени чак до цар Соломон от библейските времена.
Интересни са и битовите особености, да вземем за пример обстоятелството, че кухнята не се трансформира фрапантно в другите региони на страната - обичайните етиопски гозби са по-скоро национални, в сравнение с районни. Подобно на други нации, като иранците и китайците, етиопците се смятат за представители на цяла цивилизация, а не просто на обособена нация.
И тъкмо както в Китай, доста от жителите на страната откровено имат вяра, че величието е предопределено за тях от ориста.
С други думи, процесът на организация на институциите и механизмите на ръководство в Етиопия тече от доста дълго време. Точно тази мощна държавност е главната причина, заради която страната съумява да избегне колонизацията, за разлика от множеството африкански страни.
През 1991 година, когато Етиопия изоставя комунистическата идеология, наложена през 70-те години на предишния век, държавното управление подхваща серия от промени, които имат за цел да съживят стопанската система на страната.
Инфраструктурата е на равнище и за разлика от доста други африкански страни, Етиопия може да се похвали и със относително развита индустриална база. Държавната компания Ethiopian Airlines, да вземем за пример, е на път да се трансформира в един от водещите авиопревозвачи в района, написа още Bloomberg.
Китай и Етиопия са свързани освен в историческите паралели, само че и в напълно съответни модерни измерения - китайските капитали са един от главните мотори за икономическото оживление в африканската страна.
В столицата Адис Абеба се издигат съвременни жилищни комплекси, издигнати от китайски компании, градската железница също е издигната с китайски вложения, както и високоскоростните влакове до Джибути и бреговата линия. Язовирите и мощните водноелектрически централи също са резултат от съдействието сред двете страни.
Гордостта на етиопците от тяхната история и държавно завещание и фактът, че страната е съумяла да се опълчи на колониализма в предишното, изясняват за какво дейното присъединяване на Пекин в построяването на инфраструктурата не се приема с такава паника, както в други африкански страни.
Причината е, че в Етиопия огромна част от обществото е решително, че държавното управление би устояло на всеки опит за задгранично вмешателство в ръководството. Тази убеденост се базира и на историческите обстоятелства - в Адис Абеба има няколко паметника, отдадени на военните победи против италианците и англичаните.
Разбира се, Етиопия не е лишена от политически проблеми. Споровете със северния комшия Еритрея не престават да тлеят. Това е територия, за която доста етиопци считат, че им принадлежи. Южните елементи на страната, където към момента продължава да доминира племенната организация в обществото, не са напълно интегрирани към водещите търговски и индустриални центрове.
В някои райони, като Оромия и Сомалия, даже се стигна до въоръжени конфликти през последните години. Така че оптимизмът, който се следи в огромните градове, като Адис Абеба, не се споделя във всички елементи на страната.
Но все пак, в случай че търсите особено място в Африка, Етиопия може би е едно от най-интересните оферти, се споделя в умозаключение в материала на Bloomberg. За да бъде свестен икономическият прогрес на страната през последните години обаче, той би трябвало да бъде прегледан оттатък политическата призма. Защото е резултат най-много от историята, културата и концепциите на етиопците.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ