Оставяме отпечатък от своето биополе навсякъде
Може ли да се диагностицират заболяванията на хората по фотоси? На този и други въпроси дава отговор волгоградският академик Юрий Гуров, професор от Руската академия за естествени науки, пред изданието Vpravda.ru.
Г-н Гуров, вие определяте прикрито протичащи болести при хората. Как го вършиме?
Най-простият и сигурен метод е да се мери електрическият капацитет на разнообразни точки на ушната мида. Всяка от тях подхожда на един или различен орган от нашето тяло, обвързвана е с него физиологично. И съгласно величината на електрическия капацитет на всяка от тези точки не е мъчно да се дефинира положението на самите органи.
Тези точки са ситуирани на нашата ушна мида в ред, противоположен на този, в който, са ситуирани вътрешните органи на човешкото тяло, като се стартира изпод нагоре. Тоест долните точки на ушната мида подхождат на главата, междинните – на поясната област, органите от коремната празнина. И по този начин нататък…
Опитен екстрасенс може да дефинира болесттите на индивида и без да се допира до биологично дейните точки, по непрекъснатото биополе, да вземем за пример. Това поле, несъмнено, може да се възприема освен от човек, само че и от доста течности, кремове, восък, даже бои.
Затова ли най-силно възприемаме картините на известни художници, когато се намираме покрай тях?
Именно. Боите, нанесени на платното, съхраняват памет за биополето на художника в интервала, когато е работил над картината. И изразът, който постоянно се използва: „ Вложил е душа в картината “, в тези случаи подхожда на истината на практика безусловно.
И при отчасти поляризирана (например при лунна) светлина това предавано от картината биополе на художника от време на време може даже да се види като примигващи към картината проблясъци. В това е една от аргументите в старинните крепости, чиито стени са украсени с картини, хората нерядко да виждат нощем това, което се възприема от тях като привидения…
Да, само че в случай че всеки човек излъчва свое биополе на открито, то тези биополета би трябвало да си взаимодействат при нашите срещи…
И тъкмо тона се случва. Това взаимоотношение може да се прояви друго – от дълбока съгласуемост сред хората до цялостна неприязън.
Картината на човешкото биополе нормално има форма безусловно на заобикалящи го от всички страни енергийни иглички, които може да се сравнят с бодлите на таралеж. И съвместимостта или несъвместимостта сред хората може да се изясни с това, по какъв метод си взаимодействат „ игличките “ на техните биополета.
При срещата сред хора някой от тях ненадейно може да почувства дискомфорт. Затова екипите от хора, които в процеса на работа би трябвало доста да си взаимодействат, следва да се образуват, като се регистрира съвместимостта на техните биополета.
Но и това изискване не е само. При образуването на колективи от креативен хора следва да се регистрира и равнището на екстровертност и интровертност на участващите в тях хора.
Може ли по-подробно да обясните на читателите смисъла на тези понятия?
Колкото по-екстровертен е човек, толкоз по-изразена е у него насочеността към света, който го заобикаля. Човек с преобладаването на интровертност нормално е замислен в себе си, в своите мисли и прекарвания.
Кой от тези два вида е за предпочитане?
Изразено екстровертният човек може да предсказва бъдещето – даже до пророчества. Докато интровертният човек по-добре усеща предишното. Екстровертите нормално могат по-добре от всички да дефинират заболяванията на индивида даже в началния, прикрит интервал на тяхното протичане. А на интроверта, на собствен ред, е зависим самият развой на лекуване на другите хора.
За положителната работа на креативния екип съотношенията в него би трябвало да са такива: индивидът, който генерира концепциите, би трябвало да е екстроверт – също екстровертен би трябвало да е и критикът на тези хрумвания. Докато най-хубави реализатори на тези хрумвания ще бъдат интровертите.
