Д-р Велизар Шаламанов: Със своята територия и ядрени оръжия ...
- Може ли атентатът против Александър Дугин да бъде употребен от властта в Москва да стартира репресии против всичките си критици - по този начин както Сталин отприщи огромния гнет след убийството на Сергей Киров?
- Мисля, че гайките са задоволително затегнати, евентуално ще има спомагателни ограничения, само че ние знаем от историята, че подобен вид ограничения няма да доведат до основни резултати. За страдание, когато нещата ескалират до подобен вид политически атентати, решенията не могат да бъдат реализирани с репресивни ограничения, а изискват политически промени.
- Д-р Шаламанов, какво сподели и какво следва от бомбата, която умъртви дъщерята на Александър Дугин, считан за " философа на Путин "?
- За страдание, е починала дъщерята на господин Дугин, което е тъпо. Това си е терористичен акт, както и да го погледнем. Явно е, че степента на напрежение и на надзор в Русия е доста висока и това в последна сметка избива в подобен вид терористични дейности. Дали това ще форсира процеса за излизане на Русия от тази война, ми е мъчно да предвиждам. При всички положения това е един знак, че няма недосегаеми хора. И второ, че всеки ден от тази война води до все по-големи проблеми и за самата Русия, което ще се отрази на процесите на взимане на решения от жителите на Русия.
- Сякаш всичко към тази война се върти към волята на Путин да не отстъпи от това, което е решил. Това не припомня ли фанатизма на Хитлер - тотална война до последния патрон?
- Вероятно могат да се вършат и исторически паралели - въпросът е в това, че когато не е ясна задачата на една война и когато става все по-ясно, че решенията се взимат единствено от един човек, за жалост, сякаш изходът минава през капитулация. А всички разбираме, че Русия няма по какъв начин да капитулира.
Рискуваме да отидем в обстановката отпреди Втората международна война, когато светът се разпада на районни съюзи
- Защо? Нали към този момент е капитулирала през Руско-японската война или след Първата международна война!
- Не желая да ме разбирате погрешно, само че Русия с нейната територия, политическа история, с нейните нуклеарни и химически оръжия, демонстрира, че сме изправени пред едно доста по-голямо предизвикателство, от това, което ни е познато от предишното. Капитулацията не е мечтана и добра алтернатива. Деескалацията е мечтаната алтернатива и намирането на политически решения на съветските жители са добра алтернатива. Това, което би трябвало да създадем, е да повишим нашата резистентност на всички типове офанзиви - в това число и хибридни от страна на московския режим, да изградим една устойчива защита, която е подготвена да издържи на всевъзможни провокации, в това число и лимитирано потребление на нуклеарно оръжие или предизвикателство на нуклеарен случай в атомна централа. И продължение на консолидацията в интернационален проект освен в границите на НАТО, само че и в границите на Организация на обединените нации, тъй като подобен вид експанзия, подобен вид слагане на карта на бъдещето на Европа и света не може да бъде допускан в 21. век. Ако това продължи - всичко опира до успеваемостта и смисъла на съществуването на Организация на обединените нации, и още веднъж ще отидем в обстановката отпреди Втората международна война, когато светът се разпада на районни съюзи, които употребяват силата за решаването на проблемите, а не договарянията.
- Украинският дипломат Маскаленко за следващ път изиска да предоставим на страната му оръжия от руско време и ни подсети, че ни е по-изгодно да се освободим от тях.
- Това, което първо би трябвало да създадем, е да имаме цялостна стратегия за превъоръжаване. След това тя да регистрира опцията с оръжието, с което разполагаме от времето на Варшавския контракт, по какъв начин да подпомогнем Украйна и да имаме явен проект за замяната му. Това може да стане по пътя на придобиване на нови мостри и по пътя на другите механизми за наем-заем, които съществуват и в границите на Европейски Съюз, и в връзките ни със Съединени американски щати.
Удължаване на ресурса на МиГ-29 и рационализация на Т-72 са хвърлени напразно пари
- Войната сподели ли по неоспорим метод, че руско-съветските оръжейни системи са изостанали спрямо натовските мостри?
- Това е естествено, става въпрос за технологии от 70-те, 80-те години на предишния век. Реалният софтуерен взрив настъпи последните години и то най-много в областта на наблюдаване, разузнаване, информационни технологии, осведомителна война, сателитни технологии и кибер сигурност. Особено при обвързване на всичко това в мрежа, която разрешава доста по-бързо и тъкмо реагиране, и когато системите имат по-голям обсег, в това число с потреблението на дронове и спътници. Тогава се получава напълно друг резултат от дейностите на тези системи. Много значимо е и постигането на нов модел на командването, който дава повече самодейност на тактическите звена, които са най-близо до линията на прикосновение.
- Това значи, че България би трябвало да има някакъв съвременен команден център, който да събира в една точка всички тези интервенции. Имаме ли подобен?
- Това най-точно го дефинира още в 2014 година американският военачалник Бен Ходжис. Три са най-важните детайла. Първо, би трябвало да имате сигурни и предпазени тактически връзки, които са устойчиви за подаване и електронно разузнаване. На второ място, добре работеща система „ свой-чужд ” за следене на личните войски - за доста ясно схващане в какво положение са личните войски. Третият детайл е тази единна картина на бойното поле, която разрешава да бъдат взимани решения на всички равнища и съгласуване посредством системата на предпазени връзки на основата на цялостна информация къде са нашите и къде са противниковите сили. Бойните дейности в Украйна прибавят сателитните технологии, които заменят дефицита на различен вид информационни системи. Друг един значим урок е равнището на артилерийското поразяване на системите за залпов огън. Българската войска разполага с разнообразни типове командни центрове, като се стартира с Националния боен център, построен в съдействие със Съединени американски щати, и се стигне до тактически и оперативни центрове, само че те са с лимитирани благоприятни условия. Това би трябвало да бъде развито с нови качества и с прибавяне на безпилотни системи. Класическият образец, който дава военачалник Ходжис, е по какъв начин реагираме при минометен обстрел. В американската и в другите цифровизирани армии ответната реакция е в границите на секунди. Докато при типичен системи на армиите от предишния век тази реакция изисква минути. Това е главното преимущество при цифровизираните армии.
Съвсем до неотдавна съветски инженери, техници и офицери влизаха и излизаха от нашите поделения
- Ако в идващите години преминем към натовски оръжейни системи, военните ни фабрики ще могат ли да създават боеприпаси по тези стандарти?
- С развиването на многонационални сили, започвайки с батальонната група и повишаването ѝ към бригада, на българска територия ще има действителна модерна войска с тези цифрови качества. По-тясното съдействие с Украйна ще разреши този военен опит да бъде внедрен освен като техника и технологии, само че и като модели за взимане на решения. Активното деяние в ТЕРЕМ по поддръжка на украинска техника както и директните доставки, а не завоалирани през Полша и други страни, ще разреши българската отбранителна промишленост да стане част от тази ускорена промяна. Това ще разреши този преход. А той е освен софтуерен скок за българската промишленост, само че по-важното - преход към един нов, доста огромен и добре финансиран пазар.
- Но сега ние вършим снаряди от времето на Варшавския контракт. Кога ще вършим умни снаряди като „ Екскалибур ”?
- Това е елементарен преход, откакто има пазар и софтуерно взаимоотношение. България разполага освен с индустриални мощности, а и с проучвателен и развоен потенциал и когато има механизми за съдействие по линия на НАТО. Сега това може да стане и по мрежата „ Даяна ” за нововъведения - въпросът е това да е приоритет номер 1 на Министерството на защитата. В момента приоритет е удължение на ресурса на МиГ-29, рационализация на Т-72, въпроси, свързани с поддръжка на остарели радари, остарели зенитно-ракетни комплекси - това са пари, хвърлени напразно. Те като се изключи че не прибавят качества, те вършат армията ни безусловно несъвместима с НАТО. И това обрича нашата отбранителна промишленост на закъснение и неспособност да употребява момента за интеграция и за допълнение на индустриалния потенциал, от който има потребност цяла Западна Европа.
- На Турция ѝ отхвърлиха присъединяване в програмата F-35, тъй като закупи съветски комплекси С-400. Ние оперираме с два дивизиона С-300. Значи ли това, че до момента в който сме с тези съветски системи, Щатите в никакъв случай няма да ни продадат „ Пейтриът ” или HIMARS?
- „ Никога ” е мощна дума, само че до момента в който ангажираме финансов, а още повече човешки запас, с поддържане на старите системи, евентуално ще е по този начин. А напълно до неотдавна ние ги поддържахме с присъединяване на руснаци. Т.е. съветски инженери, техници и офицери бяха в нашите поделения - това е спънка в България да постъпят нови технологии. Най-важното сега е преустановяване присъединяване на съветски експерти в нашите военни фабрики, поделения и бързото извеждане на руските системи от армията.
Визитка
Д-р Велизар Шаламанов приключва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 година - Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност " Радиоелектроника ". През 1991 година става лекар по кибернетика в Киев, а от 1998 година е доцент по автоматизирани системи за ръководство. Учил е в Съединени американски щати, Германия и в Европейския център за проучвания по сигурността „ Джордж Маршал “. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на защитата в служебното държавно управление на Георги Близнашки, а в интервала 1998-2001 е зам.-министър на защитата.
- Мисля, че гайките са задоволително затегнати, евентуално ще има спомагателни ограничения, само че ние знаем от историята, че подобен вид ограничения няма да доведат до основни резултати. За страдание, когато нещата ескалират до подобен вид политически атентати, решенията не могат да бъдат реализирани с репресивни ограничения, а изискват политически промени.
- Д-р Шаламанов, какво сподели и какво следва от бомбата, която умъртви дъщерята на Александър Дугин, считан за " философа на Путин "?
- За страдание, е починала дъщерята на господин Дугин, което е тъпо. Това си е терористичен акт, както и да го погледнем. Явно е, че степента на напрежение и на надзор в Русия е доста висока и това в последна сметка избива в подобен вид терористични дейности. Дали това ще форсира процеса за излизане на Русия от тази война, ми е мъчно да предвиждам. При всички положения това е един знак, че няма недосегаеми хора. И второ, че всеки ден от тази война води до все по-големи проблеми и за самата Русия, което ще се отрази на процесите на взимане на решения от жителите на Русия.
- Сякаш всичко към тази война се върти към волята на Путин да не отстъпи от това, което е решил. Това не припомня ли фанатизма на Хитлер - тотална война до последния патрон?
- Вероятно могат да се вършат и исторически паралели - въпросът е в това, че когато не е ясна задачата на една война и когато става все по-ясно, че решенията се взимат единствено от един човек, за жалост, сякаш изходът минава през капитулация. А всички разбираме, че Русия няма по какъв начин да капитулира.
Рискуваме да отидем в обстановката отпреди Втората международна война, когато светът се разпада на районни съюзи
- Защо? Нали към този момент е капитулирала през Руско-японската война или след Първата международна война!
- Не желая да ме разбирате погрешно, само че Русия с нейната територия, политическа история, с нейните нуклеарни и химически оръжия, демонстрира, че сме изправени пред едно доста по-голямо предизвикателство, от това, което ни е познато от предишното. Капитулацията не е мечтана и добра алтернатива. Деескалацията е мечтаната алтернатива и намирането на политически решения на съветските жители са добра алтернатива. Това, което би трябвало да създадем, е да повишим нашата резистентност на всички типове офанзиви - в това число и хибридни от страна на московския режим, да изградим една устойчива защита, която е подготвена да издържи на всевъзможни провокации, в това число и лимитирано потребление на нуклеарно оръжие или предизвикателство на нуклеарен случай в атомна централа. И продължение на консолидацията в интернационален проект освен в границите на НАТО, само че и в границите на Организация на обединените нации, тъй като подобен вид експанзия, подобен вид слагане на карта на бъдещето на Европа и света не може да бъде допускан в 21. век. Ако това продължи - всичко опира до успеваемостта и смисъла на съществуването на Организация на обединените нации, и още веднъж ще отидем в обстановката отпреди Втората международна война, когато светът се разпада на районни съюзи, които употребяват силата за решаването на проблемите, а не договарянията.
- Украинският дипломат Маскаленко за следващ път изиска да предоставим на страната му оръжия от руско време и ни подсети, че ни е по-изгодно да се освободим от тях.
- Това, което първо би трябвало да създадем, е да имаме цялостна стратегия за превъоръжаване. След това тя да регистрира опцията с оръжието, с което разполагаме от времето на Варшавския контракт, по какъв начин да подпомогнем Украйна и да имаме явен проект за замяната му. Това може да стане по пътя на придобиване на нови мостри и по пътя на другите механизми за наем-заем, които съществуват и в границите на Европейски Съюз, и в връзките ни със Съединени американски щати.
Удължаване на ресурса на МиГ-29 и рационализация на Т-72 са хвърлени напразно пари
- Войната сподели ли по неоспорим метод, че руско-съветските оръжейни системи са изостанали спрямо натовските мостри?
- Това е естествено, става въпрос за технологии от 70-те, 80-те години на предишния век. Реалният софтуерен взрив настъпи последните години и то най-много в областта на наблюдаване, разузнаване, информационни технологии, осведомителна война, сателитни технологии и кибер сигурност. Особено при обвързване на всичко това в мрежа, която разрешава доста по-бързо и тъкмо реагиране, и когато системите имат по-голям обсег, в това число с потреблението на дронове и спътници. Тогава се получава напълно друг резултат от дейностите на тези системи. Много значимо е и постигането на нов модел на командването, който дава повече самодейност на тактическите звена, които са най-близо до линията на прикосновение.
- Това значи, че България би трябвало да има някакъв съвременен команден център, който да събира в една точка всички тези интервенции. Имаме ли подобен?
- Това най-точно го дефинира още в 2014 година американският военачалник Бен Ходжис. Три са най-важните детайла. Първо, би трябвало да имате сигурни и предпазени тактически връзки, които са устойчиви за подаване и електронно разузнаване. На второ място, добре работеща система „ свой-чужд ” за следене на личните войски - за доста ясно схващане в какво положение са личните войски. Третият детайл е тази единна картина на бойното поле, която разрешава да бъдат взимани решения на всички равнища и съгласуване посредством системата на предпазени връзки на основата на цялостна информация къде са нашите и къде са противниковите сили. Бойните дейности в Украйна прибавят сателитните технологии, които заменят дефицита на различен вид информационни системи. Друг един значим урок е равнището на артилерийското поразяване на системите за залпов огън. Българската войска разполага с разнообразни типове командни центрове, като се стартира с Националния боен център, построен в съдействие със Съединени американски щати, и се стигне до тактически и оперативни центрове, само че те са с лимитирани благоприятни условия. Това би трябвало да бъде развито с нови качества и с прибавяне на безпилотни системи. Класическият образец, който дава военачалник Ходжис, е по какъв начин реагираме при минометен обстрел. В американската и в другите цифровизирани армии ответната реакция е в границите на секунди. Докато при типичен системи на армиите от предишния век тази реакция изисква минути. Това е главното преимущество при цифровизираните армии.
Съвсем до неотдавна съветски инженери, техници и офицери влизаха и излизаха от нашите поделения
- Ако в идващите години преминем към натовски оръжейни системи, военните ни фабрики ще могат ли да създават боеприпаси по тези стандарти?
- С развиването на многонационални сили, започвайки с батальонната група и повишаването ѝ към бригада, на българска територия ще има действителна модерна войска с тези цифрови качества. По-тясното съдействие с Украйна ще разреши този военен опит да бъде внедрен освен като техника и технологии, само че и като модели за взимане на решения. Активното деяние в ТЕРЕМ по поддръжка на украинска техника както и директните доставки, а не завоалирани през Полша и други страни, ще разреши българската отбранителна промишленост да стане част от тази ускорена промяна. Това ще разреши този преход. А той е освен софтуерен скок за българската промишленост, само че по-важното - преход към един нов, доста огромен и добре финансиран пазар.
- Но сега ние вършим снаряди от времето на Варшавския контракт. Кога ще вършим умни снаряди като „ Екскалибур ”?
- Това е елементарен преход, откакто има пазар и софтуерно взаимоотношение. България разполага освен с индустриални мощности, а и с проучвателен и развоен потенциал и когато има механизми за съдействие по линия на НАТО. Сега това може да стане и по мрежата „ Даяна ” за нововъведения - въпросът е това да е приоритет номер 1 на Министерството на защитата. В момента приоритет е удължение на ресурса на МиГ-29, рационализация на Т-72, въпроси, свързани с поддръжка на остарели радари, остарели зенитно-ракетни комплекси - това са пари, хвърлени напразно. Те като се изключи че не прибавят качества, те вършат армията ни безусловно несъвместима с НАТО. И това обрича нашата отбранителна промишленост на закъснение и неспособност да употребява момента за интеграция и за допълнение на индустриалния потенциал, от който има потребност цяла Западна Европа.
- На Турция ѝ отхвърлиха присъединяване в програмата F-35, тъй като закупи съветски комплекси С-400. Ние оперираме с два дивизиона С-300. Значи ли това, че до момента в който сме с тези съветски системи, Щатите в никакъв случай няма да ни продадат „ Пейтриът ” или HIMARS?
- „ Никога ” е мощна дума, само че до момента в който ангажираме финансов, а още повече човешки запас, с поддържане на старите системи, евентуално ще е по този начин. А напълно до неотдавна ние ги поддържахме с присъединяване на руснаци. Т.е. съветски инженери, техници и офицери бяха в нашите поделения - това е спънка в България да постъпят нови технологии. Най-важното сега е преустановяване присъединяване на съветски експерти в нашите военни фабрики, поделения и бързото извеждане на руските системи от армията.
Визитка
Д-р Велизар Шаламанов приключва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 година - Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност " Радиоелектроника ". През 1991 година става лекар по кибернетика в Киев, а от 1998 година е доцент по автоматизирани системи за ръководство. Учил е в Съединени американски щати, Германия и в Европейския център за проучвания по сигурността „ Джордж Маршал “. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на защитата в служебното държавно управление на Георги Близнашки, а в интервала 1998-2001 е зам.-министър на защитата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ