От коронавируса има и полза. За някои чиновници |
Може и да звучи необикновено, само че в България има институции, които са доста признателни за рецесията с ковид. Защото карантината и наложените рестрикции, които сътвориха проблеми на бизнеса и хората, в действителност прикриха тяхната безспорна безпредметност и несръчност. И дори в някои случаи им помогнаха да отчетат триумфи, за които те нямат безусловно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.
Такъв е казусът с сигурността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 година са починали 85 души или 24% по-малко от предходната година. В началото на септември, по данни на Министерство на вътрешните работи, починалите на пътя към този момент приближават 300, а за съпоставяне през същия интервал на предходната 2019 година те бяха 628. Дори ковид не ни оказа помощ и ние още веднъж се наредихме на второ място в черната статистика на Европейски Съюз – единствено Румъния ни изпревари.
Анализът на данните демонстрира, че „ триумфът “ при започване на годината се дължи на ковид, който попречи на хората да се движат интензивно по пътищата, а не на ограниченията, сякаш взети от най-разнообразните структури, основани да се оправят с казуса. А за контрола по пътищата дават отговор общо 12 институции, измежду които пет министерства. Отделно пътищата ни към този момент са осеяни с камери като в „ Биг Брадър “ – там ни наблюдават „ очите “ на „ Пътна полиция “, тол системата, общините и Агенция „ Пътна инфраструктура “. И все пак се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.
Причините за това са от дълго време известни – неприятните пътища и безнаказаните извършители. И корумпираните политици, и корумпираните служители, и корумпираните служители на реда, които позволяват и даже толерират неефективния надзор.
Колкото и да се гордеят ръководещите с асфалта, който се поставя наляво и надясно, в България автомагистрала в класическия смисъл на думата няма. Има обособени прави, някои приключени, други – не толкоз, които излизат златни при градеж и стават платинени при ремонт. Последният образец е правата на автомагистрала „ Тракия “ сред Чирпан и Стара Загора, която единствено за 5 години лиши 16 живота.
Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за построяването ѝ средства - ще коства близо 90 милиона лв.. Рекорд за път, строен преди десетина години.
Как е допустимо това? Като не се разгласи открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното дружество „ Автомагистрали “, което пък ги разпределя сред обръч от компании под прикритието на рамков контракт за поддръжка и разчистване на пътищата в дадена област.
Честите промени на Закона за придвижване по пътищата, изключително след толкоз огромна покруса като злополуката край Своге или гибелта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото рационализиране, тъй като са писани небрежно и без изчерпателен разбор. Колкото да се отбие номерът и да се потуши публичното неодобрение. Без оценка на въздействието, която да покаже до каква степен ефикасни ще са те и дали няма повече да навредят, в сравнение с да оказват помощ. Затова и огромна част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „ Сега к`во праим? “, картината става съвсем безнадеждна.
Вероятно за мнозина има доста по-належащи въпроси от сигурността по пътищата. Но тъкмо тъй като тези проблеми се разясняват едвам когато необратимото се случи, те не се вземат решение, а се маскират. За да ни зашлевят още веднъж при идната жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш непосредствен. Или пък самите ние.
Б. ред. - Авторът е някогашен ръководител на комисията по превоз в Народното събрание.
Такъв е казусът с сигурността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 година са починали 85 души или 24% по-малко от предходната година. В началото на септември, по данни на Министерство на вътрешните работи, починалите на пътя към този момент приближават 300, а за съпоставяне през същия интервал на предходната 2019 година те бяха 628. Дори ковид не ни оказа помощ и ние още веднъж се наредихме на второ място в черната статистика на Европейски Съюз – единствено Румъния ни изпревари.
Анализът на данните демонстрира, че „ триумфът “ при започване на годината се дължи на ковид, който попречи на хората да се движат интензивно по пътищата, а не на ограниченията, сякаш взети от най-разнообразните структури, основани да се оправят с казуса. А за контрола по пътищата дават отговор общо 12 институции, измежду които пет министерства. Отделно пътищата ни към този момент са осеяни с камери като в „ Биг Брадър “ – там ни наблюдават „ очите “ на „ Пътна полиция “, тол системата, общините и Агенция „ Пътна инфраструктура “. И все пак се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.
Причините за това са от дълго време известни – неприятните пътища и безнаказаните извършители. И корумпираните политици, и корумпираните служители, и корумпираните служители на реда, които позволяват и даже толерират неефективния надзор.
Колкото и да се гордеят ръководещите с асфалта, който се поставя наляво и надясно, в България автомагистрала в класическия смисъл на думата няма. Има обособени прави, някои приключени, други – не толкоз, които излизат златни при градеж и стават платинени при ремонт. Последният образец е правата на автомагистрала „ Тракия “ сред Чирпан и Стара Загора, която единствено за 5 години лиши 16 живота.
Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за построяването ѝ средства - ще коства близо 90 милиона лв.. Рекорд за път, строен преди десетина години.
Как е допустимо това? Като не се разгласи открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното дружество „ Автомагистрали “, което пък ги разпределя сред обръч от компании под прикритието на рамков контракт за поддръжка и разчистване на пътищата в дадена област.
Честите промени на Закона за придвижване по пътищата, изключително след толкоз огромна покруса като злополуката край Своге или гибелта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото рационализиране, тъй като са писани небрежно и без изчерпателен разбор. Колкото да се отбие номерът и да се потуши публичното неодобрение. Без оценка на въздействието, която да покаже до каква степен ефикасни ще са те и дали няма повече да навредят, в сравнение с да оказват помощ. Затова и огромна част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „ Сега к`во праим? “, картината става съвсем безнадеждна.
Вероятно за мнозина има доста по-належащи въпроси от сигурността по пътищата. Но тъкмо тъй като тези проблеми се разясняват едвам когато необратимото се случи, те не се вземат решение, а се маскират. За да ни зашлевят още веднъж при идната жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш непосредствен. Или пък самите ние.
Б. ред. - Авторът е някогашен ръководител на комисията по превоз в Народното събрание.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ