Адв. Станков: Промените в Закона за защита от домашно насилие може би ще бъдат козметични
Може би към този момент сте попадали на аргументираните препоръки и мнения на юрист Емил Станков, изключително в случай че въпросите към и насилието, учредено на пола, ви касаят персонално. Той се занимава с тази извънредно сензитивна тематика цели 20 години, като при започване на практиката му домашно принуждение в България няма. Има битови недоразумения. Законът за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН) е признат през 2005 година, а криминализирането му стана факт чак през 2019 година Въпреки това към момента в България доста дами живеят в изискванията на принуждение и го одобряват за нещо обикновено. Защо се случва това и до каква степен е реалистично да разпореждаме огромни очаквания на за изменение и допълнение на ЗЗДН или ориста на жертвите е в ръцете на самите жертви? Или даже в ръцете на техните насилници? Попитахме юриста.
Откога се занимавате с тематиката за домашното принуждение?
4 май 2022 | Около два часа продължи съвещанието на Съвета на ръководещата коалиция, на което се обсъждаше предлагането...
Поне от 20 години. Тогава формулировката " домашно принуждение " я нямаше - бяха " битови закононарушения " или битови недоразумения по-скоро, като на домашното принуждение не се обръщаше доста съществено внимание. Смяташе се, че един пестник, една ругатня са нещо напълно обикновено тогава. Но домашното принуждение се показваше главно при бракоразводните каузи по виновност, като се изтъкваше за виновността от едната страна, че брачният партньор й я биел - общо казано. Да уточня - посегателство, пестник, засегнатост - още тогава се смяташе за закононарушение в смисъла на Наказателния кодекс. В следствие се направи крачка напред и сътвориха към този момент Закона за отбрана от домашно принуждение, само че считам, че той е прекомерно непълен.
Другата, доста по-голяма стъпка, която беше направена е домашното принуждение да бъде инкриминирано, където се плануват доста по-строги и по-тежки санкции.
Вие ли избрахте тази сфера или тя ви избра?
Аз се занимавам главно с наказателно право, с бракоразводни каузи, с каузи за прехрана и наставнически права и някак си стана естествено, когато пристигнаха първите ми клиенти във връзка с домашно принуждение - имам поради клиентки - апропо, аз пазя и мъже, само че най-много пазя децата. И защото децата 99% от случаите следват майките си, по тази причина и дамите в домашно принуждение са доста повече от клиентите ми.
Винаги подчертавам върху децата.
Дори и към този миг не се обръща задоволително внимание, когато става въпрос за закононарушения против тях, в това число и домашно принуждение. И защото открих, че ЗЗДН има доста дефекти и не е задоволителен, с цел да може да отбрани една жертва, условно казано, от домашно принуждение, тогава естествено отидохме и към Наказателния кодекс (НК), като аз мисля, че там би трябвало да се акцентира. Върху наказателната част, тъй като домашното принуждение е закононарушение.
На база опита ви кои са най-често срещаните неточности, които дамите вършат, когато решат да излязат от цикъла на насилието?
Въобще не можем да приказваме за неточности тогава. Няма по какъв начин. Примерно, влизаш в една връзка, ти не можеш да знаеш какъв човек ще имаш отсреща. " Тя е сбъркала, че е избрала този човек " - няма такова нещо. Влизаш в една връзка, влагаш усеща и в един миг се оказваш в капан, в клопка. Тогава би трябвало да направиш всички старания. Има доста и огромна разлика дали една жена в такава токсична връзка има деца или е сама. Ако е сама, тя доста елементарно може да излезе от тази връзка - като правни начини, само че и житейски. Понякога няма за какво да води каузи, просто би трябвало да напусне индивида.
Нещата се усложняват обаче, в случай че тя има деца от връзката. Като споделям връзката - няма значение дали е сключила брак или живее на фамилни начала с въпросния човек. Вече има значение, когато предприеме правни дейности. А в случай че има и повече деца и в случай че някое от децата е от предходна връзка, то нейната обстановка се усложнява извънредно доста. Отделно, доста от дамите не могат да осмислят, че това е домашно принуждение. Те мислят, че е нещо обикновено да бъдеш бита, унижавана, обиждана. Тоест, тук дамата би трябвало да се обърне към експерт.
Първото нещо, което би трябвало да направи е да се обърне към психолог или терапевт. След това към този момент идва и юридическата, адвокатската помощ.
Има доста мои клиентки, които споделят, че те не са насилвани физически и по-късно виждам здравно, което демонстрира, че прешлените на врата й, където най-вече е удряна, са изкривени. И не мога да я убедя, че това е домашно принуждение. Аз не мога да изземам функционалностите на психолога, не е моя работа, въпреки че се пробвам някой път да го направя, с цел да бъде успокоена, да осъзнае в каква обстановка е и най-много да ме разбере какви правни начини има. От тук нататък, когато дамата го разбере това нещо, се стартира една доста тежка битка. Адвокатът, който си избере, би трябвало да й покаже правните начини, правните оръжия, които ще й оказват помощ да излезе от тази връзка. В никакъв случай не споделям, че е доста елементарно. Напротив, доста е мъчно.
При домашното принуждение терапевтът и юристът би трябвало да работят взаимно, редом. Много е мъчно единия без другия. Психологът може да помогне, с цел да осъзнае дамата, че това е принуждение. Защото в действителност към момента в България доста дами живеят в домашно принуждение и го одобряват за нещо обикновено.
Участвате в групата.
Съвсем инцидентно попаднах на тази група, аз имам Фейсбук от скоро. Даже ме посъветваха от неправителствените организации да си направя профил и да пиша в групата, в случай че мога да оказа помощ със препоръки - не е доста, само че давам препоръки. Горе долу се пробвам да ориентирам хората в условия на домашно принуждение какво би трябвало да създадат и въпросите са доста.
Скоро в групата имаше очевиден случай на майка, която би трябвало с ЧСИ да търси детето си - това казус ли е или се случва?
Десислава се споделя дамата, приказвал съм с нея. Тя се беше свързала с мен, при нея е доста по-сложно. От една страна имаме закони, това е правилно, не може да се отхвърли, само че тези закони не всеки път се съблюдават. В никакъв случай няма да кажа, че системата не работи - която и да е тя, правосъдната в тази ситуация - не, това не е по този начин, само че не всеки път работят както би трябвало и не всеки път хората, изключително в полицията, са задоволително способени, с цел да могат да свършат работа.
Специално при Десислава са отишли с полиция, желали са да вземат детето, само че просто полицията не си е свършила работа.
Знам какво мога да я съветвам, само че това значи да я вкарам в безпределно доста каузи, а една жена, която е в изискванията на домашно принуждение, би трябвало да води единствено нужните каузи, тъй като в един миг на нея й омръзва, изморява се, изтощава се - душевен и финансово. Затова единствено най-необходимите каузи, с цел да може да осъществя своите права, без значение дали ще е във връзка с детето или във връзка с насилника.
Ставате ли очевидец на институционален тормоз? Когато някои от двамата родители непрекъснато обстрелва другия с нови и нови правосъдни каузи и тъжби.
Това става непрестанно. Всеки ден се слушам с няколко такива дами. Всяка седмица съвсем имам по 2 или 3 каузи за домашно принуждение. Насилникът насреща нормално упреква дамата, че е болна, луда, наркоманка, алкохоличка - това е цялостна стратегия. Всъщност той има психологични проблеми, това са така наречен кверолантни психопати, които съдят за всяко нещо, подават молби, тъжби, завеждат каузи, като задачата е да изтощят дамата. Те са доста непрекъснати. И това е една от аргументите, заради които постоянно поучавам дамите да приказват с, които да ги поддържат във форма, да им вдъхват убеденост, да не се отхвърлят.
Колко постоянно дамите се отхвърлят да водят борба?
Ако преди на 4 дами една може да се реши да води каузи и да се бори, в този момент тази численост се е нараснала - на 6-7 дами единствено една се съгласява да се бори. Има статистика да вземем за пример, че домашното принуждение е увеличено неведнъж, изключително по време на пандемията, само че на никое място няма да намерите статистика какъв брой дами се отхвърлят. Въобще какъв брой дами стартират тази битка. А това е битка, аз не намирам по-мека дума. Никъде няма статистика и какъв брой от тези дами са майки, какъв брой деца имат, какъв пол са децата, от тази връзка ли са, дали имат лично жилище, дали имат работа - доста са нещата. Това са фактори, които би трябвало да се знаят, с цел да се случи в действителност битката с домашното принуждение. Просто по този начин да се издигат лозунги, това не оказва помощ.
Скоро бях в Перник с една клиентка в районното. То беше облепено цялото в плакати " Не на домашното принуждение ", цялото предверие, в следствие ги махнаха, оставиха два-три. Но там служителят на реда ми сподели, че по принцип нямат процедура да одобряват юристи.
Тоест, че дамите са сами на всички места?
Не, че не се съблюдава законът. В доста случаи се импровизира. В доста случаи се подценява това като проблем. Децата се одобряват за косвени жертви на домашното принуждение, а това не е правилно. Децата са директните, непосредствени жертви на домашното принуждение. Всъщност това е, което е за мен главната причина, с цел да се занимавам към този момент всекидневно с домашно принуждение.
Интервюто продължава на идната страница...
Откога се занимавате с тематиката за домашното принуждение?
4 май 2022 | Около два часа продължи съвещанието на Съвета на ръководещата коалиция, на което се обсъждаше предлагането... Поне от 20 години. Тогава формулировката " домашно принуждение " я нямаше - бяха " битови закононарушения " или битови недоразумения по-скоро, като на домашното принуждение не се обръщаше доста съществено внимание. Смяташе се, че един пестник, една ругатня са нещо напълно обикновено тогава. Но домашното принуждение се показваше главно при бракоразводните каузи по виновност, като се изтъкваше за виновността от едната страна, че брачният партньор й я биел - общо казано. Да уточня - посегателство, пестник, засегнатост - още тогава се смяташе за закононарушение в смисъла на Наказателния кодекс. В следствие се направи крачка напред и сътвориха към този момент Закона за отбрана от домашно принуждение, само че считам, че той е прекомерно непълен.
Другата, доста по-голяма стъпка, която беше направена е домашното принуждение да бъде инкриминирано, където се плануват доста по-строги и по-тежки санкции.
Вие ли избрахте тази сфера или тя ви избра?
Аз се занимавам главно с наказателно право, с бракоразводни каузи, с каузи за прехрана и наставнически права и някак си стана естествено, когато пристигнаха първите ми клиенти във връзка с домашно принуждение - имам поради клиентки - апропо, аз пазя и мъже, само че най-много пазя децата. И защото децата 99% от случаите следват майките си, по тази причина и дамите в домашно принуждение са доста повече от клиентите ми.
Винаги подчертавам върху децата.
Дори и към този миг не се обръща задоволително внимание, когато става въпрос за закононарушения против тях, в това число и домашно принуждение. И защото открих, че ЗЗДН има доста дефекти и не е задоволителен, с цел да може да отбрани една жертва, условно казано, от домашно принуждение, тогава естествено отидохме и към Наказателния кодекс (НК), като аз мисля, че там би трябвало да се акцентира. Върху наказателната част, тъй като домашното принуждение е закононарушение.
На база опита ви кои са най-често срещаните неточности, които дамите вършат, когато решат да излязат от цикъла на насилието?
Въобще не можем да приказваме за неточности тогава. Няма по какъв начин. Примерно, влизаш в една връзка, ти не можеш да знаеш какъв човек ще имаш отсреща. " Тя е сбъркала, че е избрала този човек " - няма такова нещо. Влизаш в една връзка, влагаш усеща и в един миг се оказваш в капан, в клопка. Тогава би трябвало да направиш всички старания. Има доста и огромна разлика дали една жена в такава токсична връзка има деца или е сама. Ако е сама, тя доста елементарно може да излезе от тази връзка - като правни начини, само че и житейски. Понякога няма за какво да води каузи, просто би трябвало да напусне индивида.
Нещата се усложняват обаче, в случай че тя има деца от връзката. Като споделям връзката - няма значение дали е сключила брак или живее на фамилни начала с въпросния човек. Вече има значение, когато предприеме правни дейности. А в случай че има и повече деца и в случай че някое от децата е от предходна връзка, то нейната обстановка се усложнява извънредно доста. Отделно, доста от дамите не могат да осмислят, че това е домашно принуждение. Те мислят, че е нещо обикновено да бъдеш бита, унижавана, обиждана. Тоест, тук дамата би трябвало да се обърне към експерт.
Първото нещо, което би трябвало да направи е да се обърне към психолог или терапевт. След това към този момент идва и юридическата, адвокатската помощ.
Има доста мои клиентки, които споделят, че те не са насилвани физически и по-късно виждам здравно, което демонстрира, че прешлените на врата й, където най-вече е удряна, са изкривени. И не мога да я убедя, че това е домашно принуждение. Аз не мога да изземам функционалностите на психолога, не е моя работа, въпреки че се пробвам някой път да го направя, с цел да бъде успокоена, да осъзнае в каква обстановка е и най-много да ме разбере какви правни начини има. От тук нататък, когато дамата го разбере това нещо, се стартира една доста тежка битка. Адвокатът, който си избере, би трябвало да й покаже правните начини, правните оръжия, които ще й оказват помощ да излезе от тази връзка. В никакъв случай не споделям, че е доста елементарно. Напротив, доста е мъчно.
При домашното принуждение терапевтът и юристът би трябвало да работят взаимно, редом. Много е мъчно единия без другия. Психологът може да помогне, с цел да осъзнае дамата, че това е принуждение. Защото в действителност към момента в България доста дами живеят в домашно принуждение и го одобряват за нещо обикновено.
Участвате в групата.
Съвсем инцидентно попаднах на тази група, аз имам Фейсбук от скоро. Даже ме посъветваха от неправителствените организации да си направя профил и да пиша в групата, в случай че мога да оказа помощ със препоръки - не е доста, само че давам препоръки. Горе долу се пробвам да ориентирам хората в условия на домашно принуждение какво би трябвало да създадат и въпросите са доста.
Скоро в групата имаше очевиден случай на майка, която би трябвало с ЧСИ да търси детето си - това казус ли е или се случва?
Десислава се споделя дамата, приказвал съм с нея. Тя се беше свързала с мен, при нея е доста по-сложно. От една страна имаме закони, това е правилно, не може да се отхвърли, само че тези закони не всеки път се съблюдават. В никакъв случай няма да кажа, че системата не работи - която и да е тя, правосъдната в тази ситуация - не, това не е по този начин, само че не всеки път работят както би трябвало и не всеки път хората, изключително в полицията, са задоволително способени, с цел да могат да свършат работа.
Специално при Десислава са отишли с полиция, желали са да вземат детето, само че просто полицията не си е свършила работа.
Знам какво мога да я съветвам, само че това значи да я вкарам в безпределно доста каузи, а една жена, която е в изискванията на домашно принуждение, би трябвало да води единствено нужните каузи, тъй като в един миг на нея й омръзва, изморява се, изтощава се - душевен и финансово. Затова единствено най-необходимите каузи, с цел да може да осъществя своите права, без значение дали ще е във връзка с детето или във връзка с насилника.
Ставате ли очевидец на институционален тормоз? Когато някои от двамата родители непрекъснато обстрелва другия с нови и нови правосъдни каузи и тъжби.
Това става непрестанно. Всеки ден се слушам с няколко такива дами. Всяка седмица съвсем имам по 2 или 3 каузи за домашно принуждение. Насилникът насреща нормално упреква дамата, че е болна, луда, наркоманка, алкохоличка - това е цялостна стратегия. Всъщност той има психологични проблеми, това са така наречен кверолантни психопати, които съдят за всяко нещо, подават молби, тъжби, завеждат каузи, като задачата е да изтощят дамата. Те са доста непрекъснати. И това е една от аргументите, заради които постоянно поучавам дамите да приказват с, които да ги поддържат във форма, да им вдъхват убеденост, да не се отхвърлят.
Колко постоянно дамите се отхвърлят да водят борба?
Ако преди на 4 дами една може да се реши да води каузи и да се бори, в този момент тази численост се е нараснала - на 6-7 дами единствено една се съгласява да се бори. Има статистика да вземем за пример, че домашното принуждение е увеличено неведнъж, изключително по време на пандемията, само че на никое място няма да намерите статистика какъв брой дами се отхвърлят. Въобще какъв брой дами стартират тази битка. А това е битка, аз не намирам по-мека дума. Никъде няма статистика и какъв брой от тези дами са майки, какъв брой деца имат, какъв пол са децата, от тази връзка ли са, дали имат лично жилище, дали имат работа - доста са нещата. Това са фактори, които би трябвало да се знаят, с цел да се случи в действителност битката с домашното принуждение. Просто по този начин да се издигат лозунги, това не оказва помощ.
Скоро бях в Перник с една клиентка в районното. То беше облепено цялото в плакати " Не на домашното принуждение ", цялото предверие, в следствие ги махнаха, оставиха два-три. Но там служителят на реда ми сподели, че по принцип нямат процедура да одобряват юристи.
Тоест, че дамите са сами на всички места?
Не, че не се съблюдава законът. В доста случаи се импровизира. В доста случаи се подценява това като проблем. Децата се одобряват за косвени жертви на домашното принуждение, а това не е правилно. Децата са директните, непосредствени жертви на домашното принуждение. Всъщност това е, което е за мен главната причина, с цел да се занимавам към този момент всекидневно с домашно принуждение.
Интервюто продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ