Дойде Видовден - време за разплата на греховете
В националната традиция 15 юни е прилика на „ денят на Страшния съд ”, когато всеки чака възмездието си. Произходът се свързва с митове и предания от езически времена. Няма сведения да съществува светец с сходно име, по тази причина този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на двамата светци, наричани градушкари - Вартоломей и Елисей.
В националната митология Вида е облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Според други празникът е отдаден на св. Вит, покровител на зрението, живял в края на III и началото на IV век.
Елисей и Вартоломей, както и Герман (също считан за техен брат), са известни още с името „ светците - градушкари ”, които изпращат естествени стихии, най- към този момент градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване. Именно тук би трябвало да търсим и произхода на израза: " Ще пристигна Видовден ". Природните бедствия и злините поразяват отговорните и един ден ще стане ясно кои са те.
Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото си и всеки съгрешил получава наказването си. Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ.
Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както за дните на упоменатите градушкари, по този начин и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали доста рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят по какъв начин се завръщало обратно, към зимата. Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота.
На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; против празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците „ градушкари ”. Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали. След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, най-после Брезник „ патентова ” Видовден. На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и главно време за търговия. С времето традицията се трансформира и през днешния ден вместо сергии, на събора се показват главно фолклорни представления. От 1990 година се възвръща обичайното име на събора „ Видовден ”. В момента той се организира пред читалището в град Брезник, като съхранява достоверния си темперамент.
Този ден се отбелязва освен в България, само че и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се чества денят на Свети Виду, по сходство на езическия господ Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и срещу слепотата. В тези региони Видовден е отдаден на Св. Вит, покровител на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и проклинание за здраве и благополучие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все в миналото ще пристигна този, Видовден се вплитат в един необикновен празник, тъкмо в средата на годината.
Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
В националната митология Вида е облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Според други празникът е отдаден на св. Вит, покровител на зрението, живял в края на III и началото на IV век.
Елисей и Вартоломей, както и Герман (също считан за техен брат), са известни още с името „ светците - градушкари ”, които изпращат естествени стихии, най- към този момент градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване. Именно тук би трябвало да търсим и произхода на израза: " Ще пристигна Видовден ". Природните бедствия и злините поразяват отговорните и един ден ще стане ясно кои са те.
Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото си и всеки съгрешил получава наказването си. Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ.
Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както за дните на упоменатите градушкари, по този начин и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали доста рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят по какъв начин се завръщало обратно, към зимата. Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота.
На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; против празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците „ градушкари ”. Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали. След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, най-после Брезник „ патентова ” Видовден. На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и главно време за търговия. С времето традицията се трансформира и през днешния ден вместо сергии, на събора се показват главно фолклорни представления. От 1990 година се възвръща обичайното име на събора „ Видовден ”. В момента той се организира пред читалището в град Брезник, като съхранява достоверния си темперамент.
Този ден се отбелязва освен в България, само че и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се чества денят на Свети Виду, по сходство на езическия господ Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и срещу слепотата. В тези региони Видовден е отдаден на Св. Вит, покровител на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и проклинание за здраве и благополучие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все в миналото ще пристигна този, Видовден се вплитат в един необикновен празник, тъкмо в средата на годината.
Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ