Може би в историята на световното корабоплаване има само един

Кон на балкона е празник за фотографа

Може би в историята на международното мореплаване има единствено един случай транспортен съд да е аварирал на сушата. Огромното оборудване тръгнало от морето към Кърджали, с цел да се трансформира там в ресторант. „ Плаването ” било извънредно мъчно. Наложило се по пътя да се секат дървета, които пречат, да събарят стени и преодоляват мостове. Най-големите експерти в жанра, предвождани от същински воин на социалистическия труд, провеждали интервенцията. И все пак корабът аварирал. И добре, че там се оказал фоторепортерът Иван Григоров, с цел да можем да забележим през днешния ден тази изключителна панорама. Тези дни при откриването на юбилейната му галерия /70 години от рождението, на попрището витално в средата/ един от докладчиците сподели, че фоторепортерите в майсторлъка си се разделят на две: Иван Григоров и... останалите. Някои може и да оспорят това мнение, сътрудници да се обиден, а юбилярят заради характеровите си особености несъмнено ще замълчи. Никой обаче не може да накара многочислените му фотографии /около милион/ да млъкнат. Говорят си те, откъдето и да ги погледнеш, без значение от часа, мястото и политическите сезони на открито.

През 1971 година, ноември, болният по футбола и „ Левски” юноша съумява да снима гола, който звездата на сините със странния псевдоним Фифи Перото забива на ЦСКА. Снимката е оставена на портиера на тогавашния вестник „ Старт” и още на другия ден за всеобща фамилна изненада и наслада е на страниците на изданието. От там нататък всичко е ясно. Връщане обратно няма.

Христо Явашев-Кристо, най-известният актуален български художник, много се разочаровал, като схванал, че мъжът с фотоапарат, който го заговаря, е негов съотечественик. Всичко това става в Берлин директно, часове преди да стартира пакетирането на Райхстага. Добре, че в този миг пристигнали чужденците и актьорът обиграно и общително почнал да театралничи. Така станала допустима една от фотосите, окачена на юбилейната галерия. До нея е портретът на различен занаятчия на четката - Самуил Сеферов-Сули, на Марин Големинов, поета Коста Павлов, великия занаятчия на илюзията Мистер Сенко. Ето го и Филип Трифонов в ролята на Тодор Живков от кино лентата „ Ешелоните на смъртта”. Задрямал изтощен, до момента в който чака да го извикат за фотоси. Георги Парцалев както постоянно е ухилен. Още повече че е следващата Нова година, а в краката е обичаното му куче.

Днес, когато марката, цената, компанията, от която би трябвало да се купи самолетът, който да стане пазач на родното небе, докара до война сред най-първите хора на страната, една фотография на Иван Григоров крещи възмутено и тъжно. Тя е направена на летище „ Божурище” и демонстрира по какъв начин се нарязват за скрап изтребителите „ МИГ” на родната авиация. Разхвърлените разполовени крила и опашки са още топли от напора на флекса, а самолетите допреди дни са летели. На фотографията не се виждат обаче доволните лица на военните аташета от новото ни политическо семейство. Иван споделя, че те тържествували и тъй като за тях този акт е исторически, не пропущали да си вземат късче метал за спомен. А в това време родните водачи плачели. Встрани табела уведомила за графика, по който въоръжението на Българската войска трябвало да бъде унищожено. Една картина, а какъв брой невесели мисли носи след себе си.

Старец държи фотография на младо момче на колело. Това е синът му, партизанин, предаден от братовчедите си и опечен жив в селската фурна в България, в която, както някои споделят, нямало фашизъм.
Да се споделя фотография е съвсем толкоз неуместно, едвам се разказва картина. И в случай че въпреки всичко си разрешаваме да го вършим, то е поради невидимите истории, които непроменяемо живеят зад фотоса. Преди да се удивите на този кон на балкона, може би е добре да се каже, че всичко стартира от кръчмата в близо до Банкя село. Човекът с забавна рижа глава си пиел напоително досега, в който забелязал, че Иван Григоров, затулен от сътрудника Георги Дончев, скрито го снима. Скочил той, извадил ловен нож, последвал скандал, след това помиряване и покана: Елате у дома. Заедно с гостите рижавият качил по стълбите до втория етаж и коня си. В знак на почитание той го поставил до себе си на масата и траял да си пийва. После го извел и на балкона, животното употребило случая да хапне от близката череша, а фотаджиите стреляли на дълги редове...

„ Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ - споделя Иван Григоров. - Никой не знаеше, че го инсталират. Ние отиваме да снимаме просто централата и внезапно виждаме, че сега поставят в земята ядрото на реактора. Вадя фотоапарата - фотографирам, фотографирам. После разтварям - вътре не съм поставил лента... Така изтървах неповторимите фотоси.”
Днес Иван Григоров се радва, че овреме се е посветил на най-хубавата специалност на света. В същото време се възмущава, че въпросът с авторското право остава все по този начин неуреден и че вестници, които претендират да са стожери на морала, крадат фотосите му необмислено. „ Ние сме единствената страна в Европа, която няма музей на фотографията - споделя индивидът с най-богат списък у нас. - Десетки наши майстори на обектива си отидоха, а скъпите им снимки, някои от които от войната, по този начин се запиляха. Това е закононарушение пред историята и тя няма да ни го прости”, твърди Иван Григоров.