Заливът Танг Кхен в Тайланд. На брега стои един мъж,

Заливът Танг Кхен в Тайланд. На брега стои един мъж, само че не се любова на плажа или водата. Погледът му е вторачен в дребния екран на устройството в ръцете му. На към 600 метра във вътрешността един дрон обикаля над водата и търси нещо.

Морска крава. Така се назовава съществото, което търси мъжът с дрона. Или по-точно дюгон. Това е хранещ се с трева морски бозайник, извънредно рядко срещан. Този в Танг Кхен си има име – Миракъл.

А мъжът с дрона се споделя Тирасак Саксритауи или просто Поп. През последните 15 месеца той съвсем всеки ден върви в залива, с цел да следи Миракъл и още няколко екземпляра, пристигнали да живеят в тези води, написа TheGuardian.

Поп е на 42 години, живее в Пукет и всеки ден води щерка си на учебно заведение. След това отива в залива и в идващите осем часа се занимава с дрона и дюгона.

„ Има интервали, в които виждам Миракъл съвсем всеки ден. Но от време на време не мога да го мерна цялостен месец. Аз се усещам обвързван с тези невероятни същества. Те са част от моята татковина “, споделя Поп.

Някога в този залив е имал 13 дюгона, само че през днешния ден е останал единствено един. Според Поп Миракъл е изгонил останалите и в този момент цялата морска трева е останала за него. Не се знае къде са отишли останалите. С Миракъл остава единствено един дребен женски образец, който умира предходната година.

Макар да са огромни морски животни, дюгоните са безобидни. Хранят се с трева и не атакуват хора. Те обаче са на изгубване. От лятото на 2025 година дюгонът се квалифицира като извънредно заплашен тип най-много поради последствията от човешката активност – загуба на местообитания, климатични промени, звук, конфликти с плавателни съдове и замърсяване с пластмаса. Последната огромна вест към този тип беше през 2019 година, когато едно бебе дюгон бе открито мъртво край Тайланд с огромно количество пластмаса в стомаха му.

Именно Тайланд е считан за място, основно за оцеляването на дюгоните.

 

Това е един от шестте района (извън Австралия), където има популации от над 100 екземпляра. Данните на тайландското държавно управление сочат, че през 2022 година в техните води е имало 272 животни.

Но от няколко години морето изхвърля мъртви или извънредно измършавели дюгони. За три години сред 2019 година и 2022 година са намирани най-малко по 20 годишно. През идващите две години броят им се усилва. А гибелта на женския образец, живеещ до Миракъл, е единствено част от статистиката.

„ Вероятно половината от популацията е към този момент изгубена “, споделя Петч Манопавитр, еколог и специалист по дюгоните в тайландското министерство на морските запаси.

Югоизточно от Пукет се намира провинция Транг, считана в миналото за „ цитадела на дюгоните “ поради богатото на морска трева дъно. Днес тези животни не се срещат там. Местните споделят, че са мигрирали в посока Пукет. Там обаче има различен проблем. Всяка година има милиони туристи, което значи доста хора, а и доста придвижване на лодки. Те са доста рискови за дюгоните и в случай че не се открият и съблюдават избрани направления, сигурно ще има починали дюгони.

В началото на предходната година екип от учени стартира проучване в опит да откри аргументите за гибелта на дюгоните. В продължение на пет дни Хелън Марш знаменит специалист по дюгоните и преподавателка в австралийския университет „ Джеймс Кук “ обикаля крайбрежието, с цел да оцени положението на морската трева и приказва с локалните хора, с еколози и с държавни чиновници.

Марш и сътрудниците ѝ стигат до извода, че популацията на дюгони понижава поради изгубването на морската трева. Всяко от тези животни има потребност от 40-60 кг дневно, с цел да се изхранва. А най-вече е намаляла тревата в региона на тогавашната „ цитадела “ Транг. Край Пукет и на някои други места към момента има огромни количества.

Остава неразбираемо обаче за какво морската трева изчезва. Причините може да са доста – по-малко слънчева светлина в дълбините поради помътняла и нечиста вода, смяната на температурата на водата, разнообразни човешки действия и други

„ Ситуацията в Тайланд е доста особена, тъй като не е обвързвана с някакво рисково метеорологично събитие, по-скоро приказваме за хронично положение. Навсякъде локалните хора имат свое пояснение, което неведнъж се разграничава от това в прилежащото село или град “, споделя Марш.

И до момента в който учени и специалисти спорят за аргументите за изгубването на морската трева, което води и до изгубването на дюгоните, Поп продължава да върви в залива съвсем всеки ден. През последните седмици в Тайланд имаше проливни дъждове, които тук-там доведоха до бедствия. Придошлите води опустошават всичко по пътя си и пълнят залива със строителни боклуци и други отпадъци. Поп си спомня по какъв начин при предходен дъжд Миракъл е напуснал залива за седмица.

Въпреки че държавното управление се пробва да усъвършенства обстановката със основаване на условия за напредък на морска трева и с храна за дюгоните, напъните им имат единствено непълен резултат. На няколко пъти се провеждат акции за изкуствено слагане на морска трева по дъното. Това се прави от държавни чиновници и доброволци. Но истината е, че в една съвършено работеща екосистема се е появила неточност и все още никой не знае по какъв начин да я поправи.

Манопавитр вижда бъдещото избавяне на бозайниците в основаване на предпазени зони, които да изградят кулоар за миграция на дюгоните. Добрата вест в сегашната обстановка, че част от животните раждат дребни.

Междувременно хора като Поп намират своите способи да пазят дюгоните. Местните наблюдават по кое време Миракъл е в залива и в случай че там се появи рибарска лодка, алармират в общ чат, с цел да се отдръпна.

Още вести четете в: Живот, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News